На площад "Възраждане" в Плевен президентът Румен Радев прие строя

На площад "Възраждане " в Плевен президентът Румен Радев одобри строя и поздрави представителните блокове от Националната гвардейска част във връзка на 140 години от Плевенската епопея.
Това е началото на тържествената заря-проверка - кулминационна точка на честването на годишнината от освобождението на Плевен, което минава под патронажа на президента.
Битката за Плевен се трансформира в поврат, без който през днешния ден надали щеше да съществува България, сподели президентът по време на тържествената заря-проверка.
140 години ни разделят от оня студен ден, в който европейските вестници прогърмяха: "Плевен падна ". Малцина осъзнаваха същинското значение на тази вест. Плевен падна, с цел да се прероди България. След пет месеца на кървава блокада съветските и румънските войни записаха едни от най-важните страници в историята на освободителната Руско-турска война. Тази война, която раздруса най-дълбоките и видимо непоклатими геополитически пластове на тогавашна Европа. Тя се трансформира в поврат, без който България през днешния ден надали щеше да съществува на политическата карта. Ако има нарицателно за подвиг и всеотдайност, извисило се паралелно до свещения връх Шипка, това е името на Плевен, сподели Радев.
Той съобщи, че през днешния ден назоваваме обсадата на града епопея. По думите му успеха е била заплатена с костници и приятелски могили на всички места из плевенския край. Тук подвигът беше всекидневие. Оттук потегли оня път, минал през София и Шейново, с цел да доближи до османската столица и да възвести свободата. Скъпи плевенчани, обръщам се към вас с думи на признателност, тъй като вие съхранявате загатна за тези кървави дни, почтено и с възприятие за дълг. Вашият град продължава да бъде същински мемориал на героите от войната. Когато историята надживее очевидците, поела по невидимия, само че нездравословен мост на националната памет и когато това се съобщи на идващите генерации след тях, повода може да бъде единствено една – същинска, неподправена, национална благодарност и поклонение към хилядите войни, пристигнали от далечни земи, с цел да отдадат живота си за нашата българска независимост, сподели президентът. Ние знаем доста добре, че нашата независимост не е получена безплатно. Героизмът и саможертвата на нашите възрожденци, на априлци, на българските опълченци и войни по бойните поля и по скалистите върхове на бащината земя са скъп урок по национално достолепие. Техният героизъм ние няма да забравим. Поклон пред починалите за свободата българска. Да пребъде България, сподели президентът.
По концепция на общината след зарята беше показан осемминутен светлинно-звуков театър, отдаден на историческата победа при Плевен на 10 декември 1877 година. До параклиса-мавзолей "Свети Георги Победоносец " са ситуирани над 110 осветителни тела, които в комбиниране със звуци и видеоизображения пресъздадоха трагични моменти от Руско-турската освободителна за България война - трите кръвопролитни щурма за Плевен, обсадата на града, капитулацията на армията на Осман паша и победоносния излаз на войната, след която на картата на Европа се завръща свободна България.
Днешният ден стартира със Съборна Света литургия, която бе отслужена от четирима митрополити - Плевенския митрополит Игнатий, Ловчанския митрополит Гавраил, Западноевропейския митрополит Антоний и Смоленския митрополит Исидор в храма "Света Параскева ".
След това пред параклиса-мавзолей "Св. Георги Победоносец " бе отслужена панихида и бяха поднесени венци и цветя в памет на починалите за освобождението на България, а в спектакъл "Иван Радоев " бе показан концерт-спектакъл под мотото "Плевен помни ".
За присъединяване в честванията пристигнаха вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов, министърът на правораздаването Цецка Цачева, Парламентарна делегация от Съвета на федерацията и Държавната дума на Руската федерация, народни представители, посланиците на Русия - Анатолий Макаров, на Румъния - Йон Гъля, на Република Беларус - Владимир Воронкович, публични делегации от Москва и Ростов на Дон, Русия, и Николаев, Украйна, от Руското историческо общество.