На планетата има всевъзможни буболечки

За стършелите от А до Я

На планетата има всевъзможни буболечки - жилят, пълзят или летят. Те са може би най-разнообразните измежду животинските типове.

Сред цялото това разнообразие има един тип, който никой не желае да среща. Това е стършелът. Ужилването му е доста мъчително. Понякога постанова хоспитализация и даже провокира гибел от анафилактичния потрес, който организмът получава.

Запознаването с навиците и същността на рисковото насекомо е неотложно, тъй като стършелите са измежду нас, а заплахата върви паралелно с тях.

Класификация и разпространяване на стършела

Стършелът с латинско наименование Vespa е представител на семейство Vespidae - жилещи инсекти, които отъждествяваме със обществените оси. Съществуват 22 типа стършели по света, като 3 типа са нощните, наречени Provesta.

Повечето имат за своя татковина тропическа Азия. Европейският вид, наименуван Vespa crabo, е публикуван както на Стария континент, по този начин и в Северна Америка и Източните елементи на Азия. Разселването на стършелите по Земята става със основаването на връзки сред континентите.

Как наподобява стършелът?

Стършелът е огромно и крепко жилещо насекомо. Макар че наподобява на осата, той е двойно по-голям от нея. Има солидна глава и и костеливо като орех тяло.

Vespa crabo съставлява най-голямата оса, живееща в Европа. Дължината на тялото на работещия субект е от 18 до 24 милиметра, а кралицата, наричана още матка, е много по-голяма - 25-35 милиметра.

Мъжките и женските екземпляри са съвсем идентични, разликата се вижда единствено в броя на сегментите: антените - на мъжкия са 13, а на женската - 12. На корема са надлежно 6 и 7. Мъжките са лишени от жило.

Стършелите имат 2 чифта крила и 6 крайници. Малките транспарантни крила в умерено положение се сгъват на гърба.

Дълбокият прорез на червеникаво-оранжевите очи прилича буквата С. Повърхността на тялото е гъсто покрита с косми.

От останалата част от типовете оси стършелите се разграничават и по разширената задница. Разликите са явни в цветовите нюанси - гърбът и основата на корема на стършелите са кафяви, а на осата са черни.

Основните пропорции на тялото са сходни - имат тънка талия, мощни челюсти и жило.

Жизнен цикъл на стършела

Една женска, наречена кралица или матка, дава началото нацяло потомство от гигантските оси. През пролетта тя намира уместно място, с цел да построи къща за новата колония стършели.

Женската сама прави първата пчелна пита, след което снася яйца в килийките. След няколко дни се появяват ларви, които имат потребност от животинска храна. Майката постоянно върви на лов за буболечки, пеперуди, гъсеници и други инсекти. Ларвите порастват и линеят три пъти, преди да какавидират. След 2 седмици младите стършели намират пътя от пашкула на открито. Така те извършват цялостна трансформация, като другите близки до тях инсекти.

През юли към този момент има няколко работещи мъжки и женски, които са подготвени да се грижат за фамилията. Те оказват помощ в построяването на пчелна пита, летят за намирането на протеини и се грижат за ларвите.

Царицата стопира да излиза от гнездото и се концентрира единствено върху снасянето на яйца. За всичко друго се грижат работещите членове. Техният живот е доста къс. Те израстват в края на лятото, а през септември множеството от индивидите измират. Останалите живеят до първото захлаждане.

Пикът е разгръщане на фамилията е при започване на есента. В последния цикъл женската матка поставя яйца, от които ще се появят женски. Те могат да станат нова матка. Родените по-рано имат изменени яйчници, действието им е потиснато от феромоните на царицата.

Младите мъжки и женски се роят и се чифтосват. Спермата, получена през есента, насекомите икономисват за основа на ново семейство. След чифтосването мъжките живеят към седмица. Старата кралица губи способността си да се развъжда и по тази причина бива изгонена или убита.

Почти всички стършели през зимата умират. Остават единствено оплодените млади женски. В последните топли дни те се хранят интензивно и попълнят енергийните си ресурси.

Намаляването на дневната светлина алармира, че е време за спиране на виталните процеси и прекосяване в режим на сън. Тогава младите женски избират усамотени места, където могат да се скрият от студа и от враговете си - птиците и бозайниците. Женските се катерят под кората на дърветата и колкото по-дълбоко съумеят да стигнат, толкоз е по-вероятно да преживеят до пролетта.

Подходящите места за превозване на зимата са хралупи в дърветата, в които има нападали листа, прорези на здания или по тавани.

Женските се разсънват през май, когато междинната температура на въздуха не пада под 10 градуса. Те живеят най-дълго, цяла година, и поставят началото на ново семейство стършели.

Снимка: Krzysztof Niewolny Pixabay

Хранене на стършела

Стършелите са всеядни инсекти. Те са умни хищници, само че редом с това обичат растителната храна. Пият нектар, не подминават сока на зрелите плодове - праскови, круши, ябълки. Горските плодове също са им обичани - ягодите, малините, къпините.

Хищните инсекти, като се изключи царицата, ядат други инсекти единствено в стадия ларва. Стършелите служащи със забележително усърдие разнасят сред гнездото и мястото за лов паяци и червеи. С мощните си челюсти те разрязват плячката и хранят с нея ларвите и царицата, която е възрастен образец, с цел да може тя да се грижи за снасянето на яйцата. Те постоянно нападат пчелите от близки кошери.

Поради огромния брой ларви, които стигат от време на време до 500, стършелите служащи нямат доста време за сън. Те са дейни когато и да е на деня. За да релаксират, замръзват за няколко минути. За множеството гладни ларви те унищожават по половин кг култивиран вредители дневно.

Колониите на стършела

Мястото за гнездото на стършелите се сортира деликатно от царицата. То би трябвало да бъде усамотено, предпазено от неподходящи атмосферни условия. В горите това е кухо дърво, само че от време на време убежището е покрай човешките обиталища, заради понижаване на горските площи.

Понякога женските избират къщурка за птици, която скоро изпълват с пчелни пити и това изисква търсене на ново място. Понякога насекомите просто окачват гнездото на клона на дърво, или ги скриват в пукнатината на скали, на тавана на къща или стопанска постройка.

Ако наоколо има изгнила дървесина, работещите човеци водят до увреждане на здравите клони, тъй като със здравите си челюсти почистват кората, която употребяват за създаване на гнездо. Смесват я със слюнка и я трансформират в строителен материал. Природните архитекти могат да основават същински шедьоври.

Материалът за гнездото наподобява на картон или гофрирана хартия. Създаването на цялостната разширена структура се прави на равнища, от горе до долу. Пчелните пити имат до 500 кафези, а извън гнездото наподобява на пашкул. Дебелината им е няколко сантиметра. Цветът на пашкула зависи от цвета на дървото и най-често се среща в кафяво.

Обикновено насекомите се събират в дома си за нощта. Колонията може да се състои от 300-400 индивида. Въпреки напъните за построяването на гнездото, на идната година насекомите не се заселват отново в него. Младата кралица търси да построи ново свое гнездо.

Ужилването на стършела

Насекомото има остро и мъчително ужилване, което се раздробява бързо и боли. Отровата му не е по-токсична от тази на осата и по тази причина интоксикацията е сходна по признаци на ужилването на сходното насекомо. На мястото се получава отичане и зачервяване. Ако стършелът успее да ужили няколко пъти, поражда инфектиране. При нараснала сензитивност настава анафилактичен потрес. Тогава е нужна незабавна хоспитализация за лекуване на потърпевшия.

Тежката алергична реакция се получава от хистамина. Той е химично вещество, което участва в химическата формула на отровата. Стършелът го употребява за отбрана. Особено рискови са ужилвания на устните, врата, към очите.