На петата неделя след Пасха Христова Православната църква ни припомня

На петата неделя след Пасха Христова Православната черква ни напомня диалога на Господ Иисус със самарянката.

По Христово време самаряните са живеели на юг от Галилея и на север от Юдея в палестинската линия от Средиземно море до река Йордан. Самаряните не са израилтяни, а примес сред асирийски преселници и завареното от тях немногочислено израилско население.

Самаряните са признавали единствено Мойсеевото петокнижие, без останалата част от Ветхия завет. Това скъсване на Божието Ветхозаветно слово въвеждало самаряните в идолопоклонство, още повече, че преселниците от Асирия идват дружно със своите идоли и демони. Голямо е било самарянското извращение на Ветхозаветната израилска религия, и огромна е била враждата им с юдеите, които ревниво пазели вярата си.

Господ Иисус Христос минава през Самария на път за Галилея и се стопира при бунар покрай град Сихар. На кладанеца идва една самарянка да си налее вода. Господ й споделя: " Дай ми да пия ". Самарянката се учудва, че един юдеин приказва с нея и дори я моли за вода, защото знае за непримиримата омраза сред самаряни и юдеи. Христос още веднъж се обръща към самарянката: " Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти споделя: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива ".

Под алегорията " вода жива " Господ схваща Себе Си и Своето обучение. Така Той сочи на хората, че би трябвало да оставят враждите между тях и да се извърнат към Него, към истинния път за избавление.

Господ ни демонстрира, че би трябвало да обичаме и своите врагове, че би трябвало да вършим положително и на тези, които ни мислят злото. Но без живата вода на Христовото баговестие индивидите не могат да вършат положително. Те се заблуждават и от заварени неправилни верови и исторически наслоения, и от личната си греховна природа. Христос е този, който единствен може да даде истина и обич на грешниците, да укрепи духа им и да Ги научи на същинското Богопоклонение и служение на Бога.

В хода на диалога си със самарянката Господ й дава да разбере, че Той е Месията, който би трябвало да пристигна, че благовестието Божие, спасението Христово за света не е привилегия единствено за юдеите, за едно определено малцинство, а е за всички хора, колкото и неверни да са те.

В Христовата сказка със самарянката, както и изобщо в Евангелието Христово, се разкрива небесната пропаст на истинната и поучителна берекет. И дано запомним от тази сказка това, което можем да понесем в душата си - любовта към Бога и близък и вярата в Него, с цел да Му служим с дух и истина.