Смисълът носи твоето име
На път за зрялата си възраст, на прага на младостта си, от раждането си до през днешния ден, под път, над път, от противоположния завършек на света, до ето тук – навръх върха на пръстите си, търсих, търсих, търсих… Влизах в морето със скок на плувец, само че не преглъщах солта на водата. Качих се на аероплан, прекосих небето по диагонал, само че не понасях пулса от налягане в главата си, скачах от мостове, спусках се над пропасти, само че затварях очи, до момента в който летя… – не преодолях свистенето напразно в клепките си. Търсих, търсих, търсих. Гледах луната – виждах, че е нощ. Но не разбирах от лунни пътеки – постоянно се губех. Дишах. Но гърдите ми оставаха празни. Знаех. Но в нищо не имах вяра.
Тръгвах си, само че в никакъв случай в точния момент. Връщах се, само че в никакъв случай при себе си. Всичко знаех, всичко можех, станах стопанин на себе си. Научих света наизуст. Накрая ти пристигна. Накрая ти пристигна и света се завъртя – ти го претъркули. Накрая ти пристигна и морето се върна в брега си. Влаковете откриха спирките си. Самолетите кацнаха. Звездите паднаха.
Скочих от високо, само че по този начин и не се приземих – ти ме учиш да ръководя тоя вятър, който по този начин свисти под пръстите ми и по този начин люти в очите ми. Учиш ме да хвърча. От дългото стъпване по земята, аз да се приземявам си мога. Чух пулса в гърдите си. Въздухът ми стигна. Накрая смисълът откри себе си. Кръстих го на теб.
Текст: Ева Колева
Инфо: http://fashioninside.bg
