Климатичните политики трябва да преодоляват енергийната бедност
На първо място в енергийната и климатичната политика би трябвало да се слагат уязвимите консуматори и всички решения да са обвързани с превъзмогването на енергийната беднотия в границите на една по-широка тактика за икономическо развиване. Това разясниха български и непознати анализатори по време на интернационална онлайн конференция за устойчивото възобновяване и дълготрайна декарбонизация в Югоизточна Европа, проведена от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД).
Според негов отчет България би трябвало да обърне съществено внимание на един от най-големите структурни опасности пред енергийната сигурност на страната - енергийната беднотия. Децентрализацията на енергийната система и включването на уязвимите консуматори като дейни участници в прехода може да бъде измежду главните фактори за намаляването на енергийната беднотия, считат неговите създатели.
Те считат, че постигането на въглеродна индиферентност до 2050 година е допустимо в Югоизточна Европа, само че би трябвало по-добра синхронизация на Националните проекти за възобновяване и резистентност на страните в района с други финансови принадлежности на Европейски Съюз като Фонда за обективен преход и оперативните стратегии.
Тези комбинирани финансови запаси би трябвало да бъдат по-добре употребявани за превъзмогване на голям брой опасности за енергийната сигурност и за отключване на енергийния преход на България, Гърция, Румъния и Унгария, показват от ЦИД.
Пътят към декарбонизацията на българската стопанска система стартира с бързото изваждане от употреба на лигнитните електроцентрали, минава през трансформацията на електроенергийния бранш, развиването на нови ВЕИ технологии, като офшорна вятърна и геотермална сила, и ускорената електрификация на постройките, индустрията и превоза. Инвестиционните цели на страната би трябвало да се пренасочат от огромните инфраструктурни планове към децентрализирани енергийни решения, диверсификация на доставките и поощряване на дребните и междинни предприятия, енергийните общности и екопредприемачите. В това отношение грубите антипазарни политики, като въвеждането на мораториум върху цените на електрическата енергия, са стъпка в неверната посока, показаха специалистите от ЦИД по време на онлайн конференцията.
Изкуственото заледяване на енергийните цени в последна сметка коства доста повече на обществото, разяснява доктор Ласло Сабо, шеф на Регионалния център за проучване на енергийната политика, Будапеща. Според него най-изгодният метод за декарбонизация е посредством масираното въвеждане на ВЕИ централи в електроенергийния микс.
Д-р Сабо счита, че в тази тенденция българското държавно управление би трябвало да има по-амбициозни ограничения за декарбонизация и да затвори въглищните си централи преди 2030 г.; да построи устойчива мрежа, която да поеме растежа на възобновимите енергийни източници, да отстрани правните и административни бариери пред децентрализацията на системата, както и да насърчи новаторските технологии за понижаване на въглеродния отпечатък в превоза, промишлеността и постройките.
Проф. Димитри Лалас, старши консултант, FACETS, Атина.изтъкна, че декарбонизацията в Югоизточна Европа няма опция, въпросът е какъв брой бързо и по какъв метод ще я реализираме.
Според негов отчет България би трябвало да обърне съществено внимание на един от най-големите структурни опасности пред енергийната сигурност на страната - енергийната беднотия. Децентрализацията на енергийната система и включването на уязвимите консуматори като дейни участници в прехода може да бъде измежду главните фактори за намаляването на енергийната беднотия, считат неговите създатели.
Те считат, че постигането на въглеродна индиферентност до 2050 година е допустимо в Югоизточна Европа, само че би трябвало по-добра синхронизация на Националните проекти за възобновяване и резистентност на страните в района с други финансови принадлежности на Европейски Съюз като Фонда за обективен преход и оперативните стратегии.
Тези комбинирани финансови запаси би трябвало да бъдат по-добре употребявани за превъзмогване на голям брой опасности за енергийната сигурност и за отключване на енергийния преход на България, Гърция, Румъния и Унгария, показват от ЦИД.
Пътят към декарбонизацията на българската стопанска система стартира с бързото изваждане от употреба на лигнитните електроцентрали, минава през трансформацията на електроенергийния бранш, развиването на нови ВЕИ технологии, като офшорна вятърна и геотермална сила, и ускорената електрификация на постройките, индустрията и превоза. Инвестиционните цели на страната би трябвало да се пренасочат от огромните инфраструктурни планове към децентрализирани енергийни решения, диверсификация на доставките и поощряване на дребните и междинни предприятия, енергийните общности и екопредприемачите. В това отношение грубите антипазарни политики, като въвеждането на мораториум върху цените на електрическата енергия, са стъпка в неверната посока, показаха специалистите от ЦИД по време на онлайн конференцията.
Изкуственото заледяване на енергийните цени в последна сметка коства доста повече на обществото, разяснява доктор Ласло Сабо, шеф на Регионалния център за проучване на енергийната политика, Будапеща. Според него най-изгодният метод за декарбонизация е посредством масираното въвеждане на ВЕИ централи в електроенергийния микс.
Д-р Сабо счита, че в тази тенденция българското държавно управление би трябвало да има по-амбициозни ограничения за декарбонизация и да затвори въглищните си централи преди 2030 г.; да построи устойчива мрежа, която да поеме растежа на възобновимите енергийни източници, да отстрани правните и административни бариери пред децентрализацията на системата, както и да насърчи новаторските технологии за понижаване на въглеродния отпечатък в превоза, промишлеността и постройките.
Проф. Димитри Лалас, старши консултант, FACETS, Атина.изтъкна, че декарбонизацията в Югоизточна Европа няма опция, въпросът е какъв брой бързо и по какъв метод ще я реализираме.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ