На първо място, че имаме криза на доверието в науката

" На първо място, че имаме рецесия на доверието в науката и научните проучвания. Тази рецесия не е единствено в България, само че явно тук е по-голяма, в сравнение с в западните страни. И второ, сподели, че ни липсва просвета на експертни научни разисквания. Смесването на тези експертни разисквания с обществените прояви е неточност, която ни коства извънредно доста, в това число и доста човешки животи. Учените би трябвало да разискват при затворени порти, да разискват причините, като се опитат да излязат с общо мнение, което след това да бъде комуникирано пред публиката. Ако имат разнобой, би трябвало да се каже какво е общото мнение и по-късно къде има изключително мнение. Особеното мнение би трябвало да излезе като изключително мнение на съответния експерт. В момента с метода, по който се разискват строго научни и медицински проблеми, по-скоро объркваме хората, в сравнение с да ги осведомяваме. Това допуска просвета на разискване, на взимане на експертни научни решения, каквато за жалост в България към момента няма ", това съобщи министърът на образованието акад. Николай Денков пред " Дневник " по тематиката с коронавирус рецесията.

" Средата е много сложна освен тъй като финансирането за развиването на просвета в България е в пъти по-малко от междинното за Европейски Съюз, а и поради сериозните проблеми в нормативната база. Подготвили сме лист от промени, които би трябвало да се създадат в законите и обвързваните с тях наредби, тъй че да се облекчат опциите за развиване и за привличане на хора със мощни качества, които желаят да се развиват в тази област. Свързани с това са и измененията в Закона за висшето обучение, които сме внесли в Народното събрание посредством по този начин наречените планови докторанти. Това е всеобща процедура в другите страни. В България тя всъщност е неразрешена, тъй като не е законово регламентирана ", добави той по въпроса с научната среда в България.

" Със сигурност са нужни промени, само че всякога, когато ги обсъждаме, се оказва, че в множеството случаи хората, които желаят промени, нямат ясна концепция защо става дума. Реформите би трябвало да бъдат ориентирани най-много към потребление на наличния експертен капацитет по на практика задания, които са от изгода за обществото и които биха подкрепили конкурентоспособността на стопанската система на страната. В Българска академия на науките има насъбрана огромна научна експертиза, само че тя се употребява единствено в избрани области. Например за прогнозиране на Коронавирус епидемията и на тази база - ограниченията, които би трябвало да влязат и тяхното оповестяване най-малко няколко дни авансово. Друг образец са археологическите разкопки, които са значими при построяването на инфраструктурни обекти и които би трябвало да се вършат от експерти. Периодично се постанова и провеждането на оценки на въздействието върху околната среда. Аз бях очевидец по какъв начин при подготовката на Плана за възобновяване и резистентност доста незабавно трябваше да се съберат екипи и единствената опция за съставяне на подобен екип беше посредством структурите на Българска академия на науките. Управляващите обаче прекомерно рядко търсят същинско експертно научно мнение и доста се надявам това да се промени през идващите години. Имаме позитивни образци. Специално бих желал да отбележа работата на учени като акад. Кендеров, проф. Бойваленков за работата им с надарени възпитаници и с преподаватели за подготовка в образованието по STEM. Тези образци би трябвало да бъдат мултиплицирани и разширени и в други области. Слабост на Българска академия на науките е работата по планове, които са финансирани от компании - те са прекомерно малко като размер по отношение на научния потенциал. Академията би могла да е работи по-активно по европейски планове и привличане на европейско финансиране ", съобщи той за това по какъв начин вижда работата на Българската академия на науките.

" Обявили сме социална поръчка за софтуерна платформа, която да бъде употребена във всички университети и всички научни организации в България. Процесът е напреднал ", показа просветният министър по отношение на построяването на стратегия, която да следи за плагиатство във висшите образователни заведения.

" В момента има единствено една дефинирана в закона Национална комисия по академична нравственос, която преглежда единствено научни писания, взели участие в академично израстване. Което значи, че в случай че някой е написал научна обява или научна книга, която не е включена в конкурс, тя не е позволена за разглеждане от комисията. Въвеждаме система, която е необятно публикувана по света - всяка научна организация да има своя комисия по академична нравственос, която да преглежда като първа инстанция всеки сигнал, обвързван с преподаватели, учени от съответната институция. Националната комисия ще преглежда сигнали против хора, които не са от научна институция, или писания, издадени от името на институцията, както и писания, за които има възражения против решението от инспекцията на първа инстанция. Надяваме се това да понижи броя на сигналите, които влизат в националната комисия, с цел да може да преглежда всевъзможни сигнали за научни писания както във връзка с плагиатство, по този начин и във връзка с показване на недостоверни научни данни (фалшифициране на данни) ", добави акад. Николай Денков по въпроса с плагиатството у нас.