На първи март 2013 г. се събуждам – всичко точно!

„ На първи март 2013 година се разсънвам – всичко тъкмо! Здрав, прав. Ставам, ходя на работа – практикувам ремонт на коли. Влизам в гаража и следобед стартира да изтръпва левият крайник. Викам (си): „ Сигурно нещо дископатия имам “. След три-четири дни стартира да се усилва това изтръпване, качва се нагоре към този момент към тялото. И след три-четири дни стартира доста да ми се схваща крайници.

Отидох в болничното заведение, във втора поликлиника, да диря невролог. Прегледа ме невроложката и ме изпрати на скенер. После ме изпрати на ядрено-магнитен резонанс. Занесох първата дискета от ядрено-магнитния резонанс на един доктор, който ми предложиха. Няма да загатвам имена на лекари. И той като видя сподели: „ А, тука няма нищо, единствено има патология. По-нагоре би трябвало да се снима гръбначния дирек. “ Втора фотография. Отидох отново, платих си и за 10 минути я направиха. Нося му фотографията, той гледа половин час дискетата и споделя: „ Такова знамение е доста рядко нещо – израстък на гръбначния мозък. “ Аз се шашнах. Тумор на гръбначния мозък! Интрамедуларен израстък на гръбначния мозък. Тъй като другар на доктора, който е и мой другар, ме праща при него, докторът ми сподели: „ Извинявай, че ти го споделям това нещо, обаче работата е страшна. “ А той е неврохирург – един от най-хубавите тук, в Пловдив! Питам: „ Докторе, а някакво лекуване? “ Казва ми: „ Няма лекуване. Ако искаш отиди в София, попитай някой различен доктор, да се уточнят нещата. “

Аз на другия ден пипвам един другар с кола, кара ме във Военно-медицинска академия в гр. София. В неврохирургията отидох, горе при началника.. Доцентът излезе от интервенция, одобри ме незабавно.. И той почна – един час гледа дискетата. И ми сподели: „ Момче, това е доста рядко нещо. “ Аз му споделям: „ Докторе, рядко-нерядко – аз си отивам, наранявам целия, не мога да се движа.. Взимай, нещо прави! “ „ Нищо – споделя – не мога да направя, тъй като в случай че пипна там – край, напълно се парализираш. “ Питам: „ Ами, тогава какво да вършим? “ „ Нищо – споделя – не мога да ти кажа. Опитай нещо друго “… До вечерта стартира и другият крайник да ми се сковава.

И тогава открих един вестник. Аз пребивавам до „ Мол “-а тук, в Пловдив. И някой път минавам и го взимам оттова, той е безвъзмезден. И виждам – имаше два-три случая разказани в него. И си споделям: „ Какво да върша – ще се обадя “ Набирам номера, обажда се лекар. С две думи обясних в какво положение съм, че към този момент не мога да ходя. Бях споделил на моите деца: „ Търсете тук някъде квартира. Не желая да ме гледат внуците по какъв начин загивам. “ Докторът сподели: „ Момче, затвори. След малко ще ти се обадя. “ Викам (си), той несъмнено като чу защо става въпрос и няма и да ми се обади.. И аз затварям телефона. След 5 минутки лекарят се обажда: „ Така, в този момент, казвай, какво става? “ И почваме – час и нещо – диалог. Разпитване огромно и ми изясни за тези препарати. Каза ми всичко – кои тъкмо, по какъв брой би трябвало да се взимат, по какъв начин се приемат… Даже аз съм си записал на два-три листа. Вика: „ Пиши всичко. “ Докато ми изяснява за тези препарати, аз си крещя на акъла: „ Те, лекарите нищо не направиха, в този момент на тези препарати от гъби би трябвало да разгадавам “… Ама, няма по какъв начин – започвам и ги пия!

Само поради децата и поради внуците взех решение да ги пия! И същата вечер аз към този момент усещам, че се парализирам… 40 дни съм лежал, ей тука на това легло и не мога да мръдна, обаче започнах да пия препаратите. Тогава не можех да си мръдна на 1 милиметър огромния пръст на левия или на десния крайник. Нищо! Не знаех къде са ми краката! Трябваше да погледна къде са ми краката, с цел да видя в какво положение са – смут!…Както и да е. След 40 дни откогато започнах да ги пия тези препарати.. Една заран се разсънвам и виждам – а, аз мога да си шавам палците на краката!

Преди беше напряко пъкъл! И може би моите близки се бяха приготвили да си отивам като видяха защо става въпрос! И в този момент всеки един ме пита: „ Бе, тате, ти от тези гъби – какво става? “ И са разказали тука на хората. Нито химиотерапия, нито лъчетерапия (съм правил), нито съм регистриран. Всеки ме пита. Ама, то, с две думи не може да се отговори на човек. Трябва по-продължително да се приказва, да се беседва по този въпрос. Защото доста от хората не знаят. Никога не съм вярвал, че това нещо може да ми помогне! Сега мога да ви показвам по какъв начин вървя! Хората няма да повярват. Те не знаят какво знамение е било, какъв пъкъл е бил – 40 дни бях цялостна парализа! Бях измършавял, нищо не можех да направя! Абсолютно нищо! От кръста – надолу – всичко беше блокирало! А в този момент, към този момент забравих и бастуна… Толкова се веселя! Толкова се веселя за това нещо! “

Георги Гаров, някогашен учител и автоинструктор от гр. Пловдив, тел.: 0884 71 65 70

Днес господин Гаров споделя, че се усеща доста добре и върви без бастун. Почти всеки ден той прави дълги разходки от по няколко километра. Направените проучвания през февруари 2015 година демонстрират цялостното неявяване на туморна маса там, където е била преди!

Терапевтът на господин Гаров в гр. Пловдив е доктор Лилия Евтимова. Тя е заместник-председател на Общество по лекарствените гъби България. С нея може да се свържете на уеб страницата www.mikoterapia.bg или на посочените там телефони.

Инфо: Вестник 24 часа