&format=webp)
Съосновател на Tesla смесва „черно злато“ в пустинята в Невада
На към 40 километра от Рино, в прашната пустиня на щата Невада може да се открие изоставена златна мина. Допреди 35 години там е кипяла бурна активност.
В наши дни обаче към мястото още веднъж се вижда оживление. Миналата пролет група хора са позволени до дребна, спонтанна химическа лаборатория. Там са им посочили дребни капсули с черен материал. С усмивка един от работещите там ги разказва по този начин:
„ Черно злато “.
Това е точно един от ръководителте на плана Redwood Materials, споделя Business Insider.
А черното вещество се класифицира под абревиатурата CAM (Cathode Active Material) или по-просто казано – композиция от метали и минерали, които съставляват към 60% от цената на всяка батерия за електромобил и 15% от общата цена на такова транспортно средство.
Разбира се, в оригинал изразът „ черно злато “ се употребява за нефт. Но времената се менят. Електрическите коли са напът да изместят тези с мотори с вътрешно горене. А компании като Tesla на Илон Мъск се надяват, че техният артикул ще е алтернативата на бъдещето.
За да се случи това обаче би трябвало да се рециклират голямо количество акумулатори. Redwood Materials, която се ръководи от съоснователя на Tesla Джей Би Страубел, от дълго време е в този бизнес. Те са построили най-голямото дружество за преработване на акумулатори в Съединени американски щати, само че това не е задоволително. Затова са се насочили и към добива. Но не посредством копаене, а посредством разбъркване.
Страубел се занимава с тази тематика повече от десетилетие. От 2017 година, когато Redwood се повявява като стартъп, са събрани съвсем 2 милиарда $ от вложители като Fidelity, Goldman Sachs, Baillie Gifford и Amazon. Днес те рециклират към 70% от батериите в Съединени американски щати.
Технологията следната – те се загряват до избрана температура, с цел да се извлекат субстанции като никел, магнан, кобалт и литий. Следва миксирането им в това, което се назовава CAM, т.е. композиция от няколко съставки, с цел да се получи нужният за акумулатори материал. Иначе казано вместо да изкопава тези субстанции Redwood си ги създава.
За задачата обаче са нужни доста акумулатори и, още по-важно, място за съхранението им. Затова компанията строи нова индустриална база на терена на тогавашната мина към Рино. Мащабите на начинаението им са съвсем стряскащи. Става дума за милиарди долари вложения и висококвалифицирани фрагменти, които да движат процеса.
В момента площадката им за предпазване в Невада припомня съвсем на бунище с големите количества акумулатори, струпани там и чакащи преработване. За разлика от други материали (като петрола) тези в литиево-йонните акумулатори могат да се употребяват още веднъж и още веднъж. Това е основното в бизнес модела на Redwood.
В момента те съумяват да извлекат към 98% от материалите в остарели акумулатори. Тук обаче се появява идната пречка. Количествата би трябвало да бъдат изпратени в чужбина, най-вече Китай, за спомагателна обработка и разбъркване, с цел да се получи крайният резултат – CAM.
Всичко това оскъпява процеса, а с въвеждането на мита за артикули от Китай – още повече.
Решението на Redwood е да затворят процеса в личното си произвеждане. Според тях никой в западния свят сега не работи в такива мащаби. Те стартират да събират голямо количество остарели акумулатори. Това значи контракти с компании като Panasonic (за да съберат боклука им, нагледно казано), само че освен.
Те взимат остарели акумулатори и от Toyota, VW, Ford, GM, Amazon и BMW. Поставили са даже кутии в офисите си, в които всеки клиент или чиновник може да остави батерия, преносим компютър или телефон. До момента са събрали акумулатори, с които могат да се захранят 1.6 милиарда телефона. Резултатът е площадка за предпазване, която стига до хоризонта.
В цялостен мащаб процесите по разбъркване на извлечените субстанции би трябвало да стартират при започване на идната година. Тогава би трябвало да е приключена тази част от предприятието, която се строи сега. Плановете са да стигнат годишно произвеждане на CAM, което би било задоволително за акумулатори на 1.3 млн. електрически коли.
Но това не е единствено механически комплициран развой. Както стана ясно в последно време, тук е значима и геополитиката, изключително когато се опитваш да си съперник на Китай в толкоз печеливш бизнес. Източните компании нямат никакъв проблем да вдигнат внезапно производството и по този начин да смъкват цената на продукцията единствено и единствено да убият конкуренцията. А провали не липсват – най-пресният образец е банкрутиралият европейски производител на акумулатори Northvolt, на който се разпореждаха огромни очаквания.
Роля тук играе и протекционистичната политика с мита на Доналд Тръмп. Същевремнно обаче неговите дейности слагат под въпрос структурата на международната търговия като цяло. Затова и Redwood се надява да се трансформира в надеждния американски източник на един извънредно скъп материал. Но с цел да се случи им трябват две неща – конкуретна цена и мощна индустриална база.
В наши дни обаче към мястото още веднъж се вижда оживление. Миналата пролет група хора са позволени до дребна, спонтанна химическа лаборатория. Там са им посочили дребни капсули с черен материал. С усмивка един от работещите там ги разказва по този начин:
„ Черно злато “.
Това е точно един от ръководителте на плана Redwood Materials, споделя Business Insider.
А черното вещество се класифицира под абревиатурата CAM (Cathode Active Material) или по-просто казано – композиция от метали и минерали, които съставляват към 60% от цената на всяка батерия за електромобил и 15% от общата цена на такова транспортно средство.
Разбира се, в оригинал изразът „ черно злато “ се употребява за нефт. Но времената се менят. Електрическите коли са напът да изместят тези с мотори с вътрешно горене. А компании като Tesla на Илон Мъск се надяват, че техният артикул ще е алтернативата на бъдещето.
За да се случи това обаче би трябвало да се рециклират голямо количество акумулатори. Redwood Materials, която се ръководи от съоснователя на Tesla Джей Би Страубел, от дълго време е в този бизнес. Те са построили най-голямото дружество за преработване на акумулатори в Съединени американски щати, само че това не е задоволително. Затова са се насочили и към добива. Но не посредством копаене, а посредством разбъркване.
Страубел се занимава с тази тематика повече от десетилетие. От 2017 година, когато Redwood се повявява като стартъп, са събрани съвсем 2 милиарда $ от вложители като Fidelity, Goldman Sachs, Baillie Gifford и Amazon. Днес те рециклират към 70% от батериите в Съединени американски щати.
Технологията следната – те се загряват до избрана температура, с цел да се извлекат субстанции като никел, магнан, кобалт и литий. Следва миксирането им в това, което се назовава CAM, т.е. композиция от няколко съставки, с цел да се получи нужният за акумулатори материал. Иначе казано вместо да изкопава тези субстанции Redwood си ги създава.
За задачата обаче са нужни доста акумулатори и, още по-важно, място за съхранението им. Затова компанията строи нова индустриална база на терена на тогавашната мина към Рино. Мащабите на начинаението им са съвсем стряскащи. Става дума за милиарди долари вложения и висококвалифицирани фрагменти, които да движат процеса.
В момента площадката им за предпазване в Невада припомня съвсем на бунище с големите количества акумулатори, струпани там и чакащи преработване. За разлика от други материали (като петрола) тези в литиево-йонните акумулатори могат да се употребяват още веднъж и още веднъж. Това е основното в бизнес модела на Redwood.
В момента те съумяват да извлекат към 98% от материалите в остарели акумулатори. Тук обаче се появява идната пречка. Количествата би трябвало да бъдат изпратени в чужбина, най-вече Китай, за спомагателна обработка и разбъркване, с цел да се получи крайният резултат – CAM.
Всичко това оскъпява процеса, а с въвеждането на мита за артикули от Китай – още повече.
Решението на Redwood е да затворят процеса в личното си произвеждане. Според тях никой в западния свят сега не работи в такива мащаби. Те стартират да събират голямо количество остарели акумулатори. Това значи контракти с компании като Panasonic (за да съберат боклука им, нагледно казано), само че освен.
Те взимат остарели акумулатори и от Toyota, VW, Ford, GM, Amazon и BMW. Поставили са даже кутии в офисите си, в които всеки клиент или чиновник може да остави батерия, преносим компютър или телефон. До момента са събрали акумулатори, с които могат да се захранят 1.6 милиарда телефона. Резултатът е площадка за предпазване, която стига до хоризонта.
В цялостен мащаб процесите по разбъркване на извлечените субстанции би трябвало да стартират при започване на идната година. Тогава би трябвало да е приключена тази част от предприятието, която се строи сега. Плановете са да стигнат годишно произвеждане на CAM, което би било задоволително за акумулатори на 1.3 млн. електрически коли.
Но това не е единствено механически комплициран развой. Както стана ясно в последно време, тук е значима и геополитиката, изключително когато се опитваш да си съперник на Китай в толкоз печеливш бизнес. Източните компании нямат никакъв проблем да вдигнат внезапно производството и по този начин да смъкват цената на продукцията единствено и единствено да убият конкуренцията. А провали не липсват – най-пресният образец е банкрутиралият европейски производител на акумулатори Northvolt, на който се разпореждаха огромни очаквания.
Роля тук играе и протекционистичната политика с мита на Доналд Тръмп. Същевремнно обаче неговите дейности слагат под въпрос структурата на международната търговия като цяло. Затова и Redwood се надява да се трансформира в надеждния американски източник на един извънредно скъп материал. Но с цел да се случи им трябват две неща – конкуретна цена и мощна индустриална база.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ