На официално събитие в на 20 март 2025 г. беше

На публично събитие в на 20 март 2025 година беше оповестено, че с пари от Българската банка за развиване (ББР), Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) ще построява слънчеви съоръжения върху общински и фирмени здания и паркинги. Начинанието беше брандирано като „ създаване на най-голямата енергийна общественост у нас ” , макар че по смисъла на закона, а и по същността си, енергийната общественост съставлява нещо напълно друго.

В своя позиция, изпратена до институциите през днешния ден, „ Грийнпийс “ – България предизвиква вложението във възобновима сила, изключително в урбанизирани територии и нарушени терени. Но потреблението на понятието „ енергийна общественост “ единствено тъй като е съвременно, без нито един от критериите за такава да е на разположение, е неточно.

Публикуваме цялата позиция на „ Грийнпийс “ – България без съкращения:

„ Отворена позиция по отношение на плануваното създаване на „ най-голямата енергийна общественост “ в България

Уважаеми господин Министър,

Обръщаме се към Вас като водеща експертна неправителствена организация в областта на енергийните общности, с цел да поздравим желанието на институциите да развиват лични фотоволтаични мощности върху покривите на административни и бизнес здания. Тази самодейност ще способства за спад в използването на изкопаеми горива и повишение на енергийната успеваемост посредством локално произвеждане на чиста сила. Също по този начин ще увеличи устойчивостта на институциите към зачестилите спирания на електрозахранването и към все по-динамичните цени на електрическата сила на свободния пазар, като по този метод ще освободи по-голям финансов потенциал за осъществяването на главните функционалности.

С ангажимента, че такава поръчка можеше да бъде направена още след приемането на Директивата за поощряване потреблението на възобновими енергийни източници, което стана действителност през 2018 година при българското председателство на Европейски Съюз, тази стъпка в оползотворяване на покривите въпреки всичко ще приближи страната ни до енергийната децентрализация и самостоятелност от импорт на изкопаеми горива.

Въпреки всичко това сме сюрпризирани от метода, по който е използвано понятието „ енергийна общественост “ тук. Направените в медиите изявления са прекомерно нищожни, с цел да може обществото да си сътвори осведомена визия за желанията на институциите в лицето на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) и Българската банка за развиване (ББР). Притеснени сме, че даже дребното налична информация демонстрира, че представителите на тези институции не са осведомени с определението за енергийна общественост и правилата ѝ на работа. Или пък се пробват да „ опаковат “ с позитивни понятия като „ енергийна общественост “ план, който в реалност съставлява просто желание за произвеждане на възобновима сила върху обществени здания – и по този начин да заблудят аудиторията.

Според Директивата за поощряване потреблението на възобновими енергийни източници (2018/2001), преписана безусловно в българското законодателство, общността за възобновима сила следва да се основава на няколко съществени правилото:

• „ досегаемост на всички консуматори за присъединяване в общности в това число семейства с ниски приходи и уязвими клиенти “ (чл.18б, ал.3, т.6 от ЗЕВИ)
• „ се основава навън и непринудено присъединяване, самостоятелен е и е дейно следен от акционерите, съдружниците или членовете му “ (Допълнителни разпореждания §1, т.56, а от ЗЕВИ)
• „ има съществена цел да обезпечава на своите акционери, съдружници или членове или на регионите, в които оперира, не толкоз финансови, колкото екологични, стопански или обществени изгоди “ (Допълнителни разпореждания §1, т.56, г от ЗЕВИ)

От гореспоменатото следва да отбележим, че планът за създаване на „ най-голямата енергийна общественост “ не дава опция на всички вероятни консуматори да станат нейни членове, присъединяване не е намерено, а главните му цели са чисто финансови – икономисване на сметки за електричество.

С цел съблюдаване на най-хубавите интернационалните практики ще се опрем и на седемте правилото на Международния кооперативен алианс, които се смятат за златен стандарт в ръководството и основаването на енергийните общности и които са възприети от най-голямата съсловна организация – Европейската федерация на енергийните кооперативи (REScoop):

1. Доброволно и отворено членство;
2. Демократичен надзор на членовете;
3. Икономическо присъединяване посредством директна собственост;
4. Автономия и независимост;
5. Образование, теоретична и практическа подкрепа;
6. Сътрудничество сред кооперативите;
7. Загриженост за общността.

И тук виждаме, че в плана липсват основни детайли, с цел да можем да го назовем „ енергийна общественост “. Освен невъзможността на всеки искащ да вземе присъединяване, липсва и демократичният надзор, защото собствеността на инсталацията не е на жителите (членовете), а в ръцете на страната. Няма я и опцията за взимане на решение посредством гласоподаване, защото единствените членове ще бъдат държавни (общински) структури. Инсталацията няма самостоятелност и самостоятелност.

Енергийните общности са приети от Европейския съюз като значим инструмент за справяне с редица провокации – климатичната рецесия, енергийната бедност; за повишение на енергийната успеваемост и каузи на възобновима сила, децентрализация и демократизация на електроенергийната система, а също и реализиране на непоклатимост, самостоятелност и резистентност на локално равнище. Крайно време е и България да припознае този модел и да подтиква основаването на планове, инициирани от самите жители, а не дирижирани от страната. По този метод ще се подтиква локалната стопанска система, предприемчивостта и устойчивостта на жителите, изправени пред прага на либерализацията на електроенергийния пазар.

За да може да се случи всичко това, е редно да се подхващат ограничения за унищожаване на бариерите пред енергийните общности, както е записано и в Преходните и заключителни разпореждания на ЗЕВИ (§ 73, ал.2). Срокът за осъществяване на това законово обвързване изтече преди повече от година на 01.03.2024 година До този миг не са подхванати никакви дейности в посока унищожаване на „ голословните регулаторни и административни спънки “ (чл 92б, ал.5, т.1 от ЗЕ; чл.18б, ал.3, т.1 от ЗЕВИ) и въвеждане на подзаконовите нормативни актове (Наредба 6, Правилата за търговия с електрическа сила и Правилата за премерване на количеството електрическа енергия) в синхрон с главния закон.

В информацията, предоставена в общественото пространство, като опция се загатва и шерването на лично генерираната електрическа сила сред обособените членове на общността. Именно пречките пред такова шерване бяха разпознати от отчет на Агенцията за стабилно енергийно развиване, като най-голямото предизвикателство пред развиването на модела. В момента техническата страна на тази опция не е отразена в подзаконовите нормативни актове, въпреки в главния закон да е маркирано, че общностите имат такова право. Също по този начин в закона на никое място не е планувано и облекчение на мрежовите такси при такова шерване, което води до цялостно обезсмиляне на това деяние, заради обстоятелството, че мрежовите такси съставляват забележителен дял от общата сметка.

Важно е да се означи също, че въвеждането на новата Система за търговия с излъчвания (ETS 2) ще усили извънредно доста натиска върху семействата. Именно заради тази причина страната ни би трябвало да заеме напредничава позиция и да включи и енергийните общности в подготвяния в този момент Социален климатичен проект. От основно значение е да се плануват цели и финансиране за пилотни планове, техническа и правна поддръжка за основаването на начинания, идващи от жителите. Това ще даде инструмент в ръцете на хората сами да се оправят с ценовите рецесии и енергийната беднотия.

В умозаключение, желаем още веднъж да изразим позитивната си конфигурация към самодейностите, идващи от страната. В същото време обръщаме за следващ път внимание на законовите дефицити и потребността от промени, тъй че енергийните общности да работят от и за хората. Това е от изключителна значимост заради увеличаваща се заплаха от деформиране на модела и превръщането му в елементарен капиталов план, лишен от базовите си полезности и забележителната добавена обществена стойност. “

За още вести вижте

Присъединете се към нашия 

За още вести вижте

Присъединете се към нашия