Уволнената сестра: Хората не умират в болниците от ковид, а от безхаберието в тях
„ На никой не му е прелестно да се приказва за едни дами, които си дават живота и падат по коридорите от безсилие. Не е лицеприятно “, означи тя, визирайки дребното медицински сестри, принудени да обслужват доста пациенти. За трите години, през които аз интензивно се боря, никой от ръководещите не си направи труда, с цел да промени нещо. Да направи по този начин, че младите сестри, които приключват, да остават в българските лечебни заведения.
Знам, доста хора ни укоряват и споделят – те реват единствено за пари. Но до момента в който не създадат едни естествени заплати, младежите няма да останат в България. Една здравна сестра започва сред 700 – 800 лв.. Когато махнем удръжките, тя едвам взима минималната заплата. Дори се е случвало да взима и под нея. Е по какъв начин един младеж, на който му следва да има семейство, ще остане в България на тази сума?!
През 2019 година, още преди коронавирус пандемията, в нашата реанимация бяха останали трима сътрудници, едната от които на 74 години. Накрая от безсилие, лекарка, който работеше с нея сподели, че я вижда да спи права. На мен ми пуснаха заповед, че би трябвало да работа и като старша сестра, и като основна, и да дава наряди.
Принципно влизам във всички отделения, където има потребност и работя като постоянна сестра. В един миг разбрах, че това не взема решение казуса, като запълвам дупките. Това ме накара да се включа в битката на медицинските експерти. Това, които ги подразни –първо се борихме да се усилят заплатите в реанимациите, с цел да може да притеглим други хора. Стигнахме до там, че министър Ананиев трябваше да дава пояснение какво се случва в реанимацията, в резултат на моите трудове до всички институции. Дори аз да вляза там, ставаме 4 сестри. Те не могат цялостен месец да се грижат за прясно оперирани пациенти. Това е светотатство – и по отношение на нас, и по отношение на пациентите. Успяхме да притеглим още няколко сестри. Но в този момент отново сме на същия хал. Тази реанимация е пред затваряне точно заради неналичието на сестри.
Махнаха ме, тъй като последното, които написах, преди да изляза в болнични, бе следващия сигнал до ревизия по труда за това, че хората в тази и другата реанимация за три месеца имаха по 200 изключителни часа направени, които не се изплащат. Аз не желая да се появявам, само че зная, че това по един или различен метод ще помогне на хората, които а там. Работила съм на две места. Работила съм в тази болница по 36 часа, без да излизам. Една колежка в края на 2019 година за Коледа тя падна в коридора и полчи мозъчен инсулт. Тогава си дадох сметка, че това не е метода “.
При мен е идвала сестра, работеща на две места. Поисках й графика, с цел да забележим къде можем да я включим на „ половинка “. Ние бяхме третото работно място и нямаше съвсем свободен ден. Отказах да я вземем на работа, като й споделих –това е самоубийство.
След ковида, една огромна част от сътрудниците напуснаха, друга част си смениха специалностите, тъй като просто не се устоя на това, кото е в лечебните заведения.
Знам, доста хора ни укоряват и споделят – те реват единствено за пари. Но до момента в който не създадат едни естествени заплати, младежите няма да останат в България. Една здравна сестра започва сред 700 – 800 лв.. Когато махнем удръжките, тя едвам взима минималната заплата. Дори се е случвало да взима и под нея. Е по какъв начин един младеж, на който му следва да има семейство, ще остане в България на тази сума?!
През 2019 година, още преди коронавирус пандемията, в нашата реанимация бяха останали трима сътрудници, едната от които на 74 години. Накрая от безсилие, лекарка, който работеше с нея сподели, че я вижда да спи права. На мен ми пуснаха заповед, че би трябвало да работа и като старша сестра, и като основна, и да дава наряди.
Принципно влизам във всички отделения, където има потребност и работя като постоянна сестра. В един миг разбрах, че това не взема решение казуса, като запълвам дупките. Това ме накара да се включа в битката на медицинските експерти. Това, които ги подразни –първо се борихме да се усилят заплатите в реанимациите, с цел да може да притеглим други хора. Стигнахме до там, че министър Ананиев трябваше да дава пояснение какво се случва в реанимацията, в резултат на моите трудове до всички институции. Дори аз да вляза там, ставаме 4 сестри. Те не могат цялостен месец да се грижат за прясно оперирани пациенти. Това е светотатство – и по отношение на нас, и по отношение на пациентите. Успяхме да притеглим още няколко сестри. Но в този момент отново сме на същия хал. Тази реанимация е пред затваряне точно заради неналичието на сестри.
Махнаха ме, тъй като последното, които написах, преди да изляза в болнични, бе следващия сигнал до ревизия по труда за това, че хората в тази и другата реанимация за три месеца имаха по 200 изключителни часа направени, които не се изплащат. Аз не желая да се появявам, само че зная, че това по един или различен метод ще помогне на хората, които а там. Работила съм на две места. Работила съм в тази болница по 36 часа, без да излизам. Една колежка в края на 2019 година за Коледа тя падна в коридора и полчи мозъчен инсулт. Тогава си дадох сметка, че това не е метода “.
При мен е идвала сестра, работеща на две места. Поисках й графика, с цел да забележим къде можем да я включим на „ половинка “. Ние бяхме третото работно място и нямаше съвсем свободен ден. Отказах да я вземем на работа, като й споделих –това е самоубийство.
След ковида, една огромна част от сътрудниците напуснаха, друга част си смениха специалностите, тъй като просто не се устоя на това, кото е в лечебните заведения.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ