На него културна Европа дължи първите издания на Хенри Милър,

На него културна Европа дължи първите издания на Хенри Милър, Жан Жьоне, Жорж Батай, Уйлям Бъроуз, Набоков, Казандзакис...

До 80-те години на предишния век Морис Жиродиа / 1919 – 1990 /, създателят на фамозната парижка издателскат къща Éditions du Chêne / 1940/ бе най- реномираният издател на “неморална” литература във Франция. И може да се каже, че културна Европа му дължи доста – той ѝ даде първите издания на Хенри Милър, Жан Жьоне, Жорж Батай, Уйлям Бъроуз,Набоков, Казандзакис, когато никой не дръзваше да подписа контракт с тях. Наскоро парижкото издателство “Диферанс” разгласява записките на фамозния издател – три солидни тома, озаглавени “Един ден на земята”, “Пристигане” и “Градините на Ерос”.

Морис Жиродиа не стартира от нулата. Баща му – англичанинът Джеки Кахън, открил се в Париж след Европейската война, основава дребното издателство “Обелиск прес”,в което печата на езика на Шекспир непретенциозни, пикантни четива, предопределени основно за английските и американските туристи в “столицата на разврата”. Първи в Европа Жиродиа, открива бедния и незачитан Хенри Милър и разгласява неговия фамозен и абсурден “Тропик на Рака”, а също и “Изкуствената зима” от дребничката и перверзна испанска брюнетка Анаис Нин, авторката на „ Делтата на Венера”...Той е и първият издател на фамозната „ История на О”, достигнала близо милионен тираж единствено във Франция, а също и на „ Голият обяд” от Бъроуз.

Морис Кахън приема фамилното име Жиродиа от майка си, с цел да скрие еврейския си генезис по бащина линия. След гибелта на татко си той поема издателството, а конюнктурата и случайността /това става по време на нацистката окупация на Париж/, му оказват помощ да се снабди с огромно количество хартия и химикали от някакъв немски склад, които трябвало да заминат за Нормандия за потребностите на гьобелсовата агитация. Морис почнал с издаването на книги по изкуствата,но скоро се ориентирал към рискования, само че много по- рентабилен бизнес с книги, неразрешени в родината на създателите им. Ловко съумял да заблуди своя основен съперник – контрольор Лафон от Дирекцията на цензурата в Париж, който години наред го преследвал.

Интересни са контактите на писателите с този издател – порнограф. Отначало те са му прекомерно признателни. Хенри Милър бил другар на татко му и твърдял, че го почита доста. Но когато станал фамозен – с помощта на изданията на Морис! – се отказал от него, тъй като желал все по- високи възнаграждения. Владимир Набоков също не бил изключително признателен, макар първото издание на неговата скандална “Лолита”, която преди Жиродиа никой не желал да отпечата! Подобно било и държанието на Самюел Бекет, а ирландският публицист Донливи напряко се подигравал на “евреина”, при все това дължал триумфа си извънредно нему...

Мемоарите на Морис Жиродиа възкресяват една богата откъм персони и събития ера, като ни показват редица известни обстоятелства и феномени в същинската им светлина. Някои от случките с Жан Кокто, Хенри Милър, Донливи са изключително занимателни и показват в прекомерно абсурден проект бележитите създатели. Забавен е и фактът, че Жиродиа дебютира прекомерно късно и мъчно в света на еротиката. Дълго време той обича платонично младата и красива Лорет от теософско- политическото общество “Пионерите на Еврлопа”, в което членуват двамата. Участниците са подписали клетвена декларация, че ще запазят “чистотата на тялото и духа си”. Но най-после Жиродиа не устоя на повика на плътта... и неотложно бива изключен от обществото. Останал на независимост,той внезапно се увлича от ”сексуалните екзерсизи” на своите нови другари – млади интелектуалци от Латинския квартал на Париж. При това той е хубав, обаятелен и се радва на триумф измежду дамите. Не след дълго и чаровната Лорет се отхвърля от така наречен “сексуалния езотеризъм” на “Пионерите на Европа” и става негова законна и вярна брачна половинка.

Находчивият Морис взема решение да открие нощен локал в една остаряла постройка от Латинския квартал. Нарича го “Голямата Северин” и има упоритостта да посреща в него всички “рафинирани особи” от Париж и Европа. На работите не потеглят леко – изначало няма никакви клиенти,после се оказва, че постройката е в доста неприятно положение и се нуждае от прекомерно безценен ремонт. Междувременно Морис Жиродия издава прословутата книга на Грегъри Корсо “Американски експрес”. Премиерата ѝ съответствува с формалното разкриване на локала, който внезапно се трансформира в котило на парижките битници. Полицията го затваря след персоналната интервенция на префекта на Париж Папон, а Морис е наказан да напусне рамките на Франция. Преселва се в Щатите, само че тук, макар упованията си, не намира покой. През 1974 година Хенри Кисинджър го изгонва от Америка, поради “издаването на неморална литература”.

Милионер на няколко пъти през живота си, най-после Жиродиа остава без петак в джоба. Фалитът обаче си има и добра страна – принуждава го да напише записките си, с цел да изплува. Оказва се, че с изключение на усет на същински издател- изобретател на истински гении, той има и безспорен белетристичен подарък. Може би един ден литературната история, въпреки всичко, ще го уважи. А записките му ще излязат и на български.