Проруска кандидатка оглави автономния гагаузки регион в Молдова
На неделния балотаж на изборите за върховен представител на администрацията в южния самостоятелен район на Република Молдова – Териториална административна единица Гагаузия, победа с 52% от гласовете реализира Евгения Гуцул – представителка на проруската опозиционна партия „ Шор “.
Гуцул поема поста от изпълнилата два четиригодишни мандата като башкан (глава) Ирина Влах. С по-малко от 3000 гласа преднина юристката Гуцул надви над различен опозиционен претендент – Григорий Узун, от Партията на социалистите на някогашния молдовски президент Игор Додон. На първият тур Гуцул и Додон получиха по 26 на 100 от гласовете. Както съобщи Молдпрес, по данни на локалната ЦИК, право на глас имат над 90 000 жители, регистрирани на територията на Гагаузия.
Гагаузкият башкан управлява органите на обществено ръководство и става по право член на държавното управление в Кишинев. Висш внушителен орган на Гагаузия е Народното събрание (Халк Топлусчу) с 35 депутати, които имат 4-годишен мандат. Висш орган на изпълнителната власт е Изпълнителният комитет на Гагаузия (Баканнък Комитети), а на правосъдната власт – Трибуналът на Гагаузия.
Още в понеделник новоизбраната башкан Гуцул разгласи, че ще се стреми към по-тесни връзки с Москва. Миналия месец президентката на Молдова Мая Санду упрекна Русия, че се меси в предизборната акция в Гагаузия и сподели, че доста от осемте претенденти за башкан са съветски сътрудници, съобщи Ройтерс.
„ Ние сме проруска партия. Искаме по-нататъшно другарство с Руската федерация, другарство и с други страни “, сподели Гуцул пред публицисти в районния основен град Комрат. Гуцул разгласи, че едно от първите неща, които ще направи, ще е да отвори бюро за връзка в Москва и акцентира „ Не желаеме никакви спорове “.
Както показва Ройтерс, молдовското държавно управление гледа на Гагаузия като на един от двата политически плацдарма (другият е Приднестровието) на някогашния руски стопанин Москва за дестабилизиране на вътрешната политика на Молдова.
Партията, чиято представителка е Гуцул, е водена от наказания за крупна финансова машинация предприемач дезертьор Илан Шор, против който Съединени американски щати постановиха наказания, а през последните месеци той отдалечено провежда улични митинги в Молдова.
В деня, когато башкан Гуцул се разгласи за задълбочаване на доближаването с Русия, ръководителят на Народното събрание на Молдова Игор Гросу разгласи започване на процедура по отдръпване на страната от Общността на самостоятелните страни, заяви Молдпрес. Гросу се стимулира: „ След 30 години стана пределно ясно, че включването на Молдова в структурите на Оперативно-наблюдателно дело не ни оказа помощ да разгадаем спора в Приднестровието, не ни оказа помощ да изведем съветската войска от територията на нашата страна, не ни отбрани от икономическо ембарго, не ни отбрани от енергийно изнудване през зимата, от закани и враждебни изказвания ".
Илан Шор незабавно реагира в „ Телеграм “ като написа, че изказването на Гросу е обвързвано с изборната победа на съпартийката му Гуцул, съобщи ТАСС.
През март Радио „ Свободна Европа “ цитира в репортаж от Комрат някогашния кмет на града Николай Дудогло, че след началото на нашествието на Русия в Украйна нищо в гагаузкото общество не се е трансформирало. „ Гагаузия постоянно е подкрепяла Русия и постоянно ще го прави ", съобщи Дудогло и добави: „ Ние сме против войната. Обичаме Украйна, само че не можем да приемем, че агресорът е Русия “.
Това явно несъгласие наподобява е необятно публикувано в Гагаузия, отбелязва РСЕ. Територията е населявана от тюркоезична етнографска група с православно изповедание. Местните хора демонстрираха голям изблик на поддръжка за украинските бежанци, показва медията, като в същото време поддръжката за Русия остана поразително мощна.
РСЕ цитира и жителката на Гагаузия Ана Статова, дала безвъзмезден заслон на доста бежанци от Украйна в парцела си. „ Казват, че във всяка втора къща тук (в Гагаузия) някой има родственици в Русия. Как може да сме против Русия освен това състояние? “, пита риторично Статова.
Според журналиста Михаил Сиркели, админ на фокусирания върху Гагаузия уебсайт nokta.md, продължаващата поддържа за Кремъл и в изискванията на физическо заличаване на Украйна е резултат „ най-много и на първо място “ от съветската агитация. Сиркели акцентира, представен от РСЕ, че гагаузите са били обект на тази агитация още от 1944 година Първо беше руска агитация, в този момент е съветска, акцентира Сиркели.
Журналистът изяснява, че стремежът към гагаузка автономност, представян през 90-те години „ като инструмент за запазване на гагаузкия език и просвета, и възприеман по този метод от Кишинев и интернационалната общественост, в самата Гагаузия има радикално друго значение. В Гагаузия на този блян се гледа като на метод за опазване живо на парченце от Съюз на съветските социалистически републики ", обобщава Сиркели.
РСЕ напомня по какъв начин през 90-те години, при разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, гагаузки сепаратисти афишират самостоятелност по метод, подобен с този в отцепническия район на Приднестровието. Така наречената Гагаузка република е оповестена на 19 август 1990 година, само че управляващите в Кишинев я афишират за неконституционна. Това е последвано от злокобно опълчване, отбелязва медията, когато хиляди молдовски националисти се стичат в района и се включват в така наречен „ Поход към Гагаузия “. В същото време руски бронирани машини с тътнеж влизат в Комрат, с цел да сложат завършек на опълчването. Говори се, че това става по заповед на ситуиран в района руски пълководец, без знанието на Москва. В резултат Кишинев е заставен да договаря с гагаузките сепаратисти. Стига се до компромис и на 23 декември 1994 година Гагаузия или Гагауз ери (Гагаузка земя) получава автономност в границите на Молдова и право да се отдели, в случай че Кишинев се сплоти с Румъния.
След началото на пълномащабната съветска инвазия в Украйна отношението към Русия по света внезапно се утежни, само че не и в Гагаузия. Проведено през февруари допитване сподели, че 93% от интервюираните към момента са за по-тесни връзки с Русия, отбелязва РСЕ. Същевременно, неотдавнашно национално допитване в Молдова разкрива, че за близо половината респонденти дейностите на Русия са мотив за най-голяма угриженост, незабавно след инфлацията.
Още през 2017 година, при посещаване в Комрат по случай годишнина от приемането на автономност, тогавашният молдовски президент Игор Додон декларира, представен от РСЕ, че „ всеки ще се съгласи, че имаме другари, които са близки на Гагаузия, и имам вяра, че са близки и на Молдова. Това са Русия и Турция “.
В навечерието на тазгодишния балотаж за башкан молдовските управляващи не позволиха на своя територия делегация от съветските райони отпред с губернатора на Татарстан Рустам Минниханов, която искаше да посети Гагаузия.
През април, малко преди Илан Шор да бъде наказан на 15 години затвор за присъединяване си в така наречен „ кражба на века “ през 2014 година, а негови активи на стойност 290 милиона $ да бъдат иззети, външният министър на Молдова Нику Попеску съобщи, че Кишинев е открил съществуване на „ ясна съгласуваност сред Шор и Русия в взаимните им опити за дестабилизиране на Молдова “.
Вестник „ Вашингтон пост “ писа, че съгласно украински и западни представители Шор има връзки с съветската Федерална работа за сигурност, която е насочвала пари към Молдова като част от опитите си да поддържа проруските гласове там.
Директорът на молдовския мозъчен концерн „ Уочдог.МД “ Валериу Паша счита, че Шор е „ най-важният политически съдружник на Русия в Молдова “. Оценката му е, че партията на Шор работи като класическа проведена незаконна група.
А молдовският публицист Игор Боцан през февруари съобщи в изявление за БНР, че Русия има проект да раздели Молдова на федерация от три елементи за решенията да не се вземат единствено в Кишинев, а и в Комрат и в Тираспол в Приднестровието. Така Русия би разполагала с два проруски центъра против един проевропейски, предизвестява Боцан.
Журналистът оповестява, че през октомври 2022 година в Молдова с съветска финансова помощ е основан така наречен Съвет за национално избавление, в който съоснователи са партия „ Шор “, Партията на комунистите и няколко олигарси, напуснали страната през 2019 година Обявената цел на Съвета е унищожаване на сегашната власт в Кишинев, изяснява Боцан.
Гуцул поема поста от изпълнилата два четиригодишни мандата като башкан (глава) Ирина Влах. С по-малко от 3000 гласа преднина юристката Гуцул надви над различен опозиционен претендент – Григорий Узун, от Партията на социалистите на някогашния молдовски президент Игор Додон. На първият тур Гуцул и Додон получиха по 26 на 100 от гласовете. Както съобщи Молдпрес, по данни на локалната ЦИК, право на глас имат над 90 000 жители, регистрирани на територията на Гагаузия.
Гагаузкият башкан управлява органите на обществено ръководство и става по право член на държавното управление в Кишинев. Висш внушителен орган на Гагаузия е Народното събрание (Халк Топлусчу) с 35 депутати, които имат 4-годишен мандат. Висш орган на изпълнителната власт е Изпълнителният комитет на Гагаузия (Баканнък Комитети), а на правосъдната власт – Трибуналът на Гагаузия.
Още в понеделник новоизбраната башкан Гуцул разгласи, че ще се стреми към по-тесни връзки с Москва. Миналия месец президентката на Молдова Мая Санду упрекна Русия, че се меси в предизборната акция в Гагаузия и сподели, че доста от осемте претенденти за башкан са съветски сътрудници, съобщи Ройтерс.
„ Ние сме проруска партия. Искаме по-нататъшно другарство с Руската федерация, другарство и с други страни “, сподели Гуцул пред публицисти в районния основен град Комрат. Гуцул разгласи, че едно от първите неща, които ще направи, ще е да отвори бюро за връзка в Москва и акцентира „ Не желаеме никакви спорове “.
Както показва Ройтерс, молдовското държавно управление гледа на Гагаузия като на един от двата политически плацдарма (другият е Приднестровието) на някогашния руски стопанин Москва за дестабилизиране на вътрешната политика на Молдова.
Партията, чиято представителка е Гуцул, е водена от наказания за крупна финансова машинация предприемач дезертьор Илан Шор, против който Съединени американски щати постановиха наказания, а през последните месеци той отдалечено провежда улични митинги в Молдова.
В деня, когато башкан Гуцул се разгласи за задълбочаване на доближаването с Русия, ръководителят на Народното събрание на Молдова Игор Гросу разгласи започване на процедура по отдръпване на страната от Общността на самостоятелните страни, заяви Молдпрес. Гросу се стимулира: „ След 30 години стана пределно ясно, че включването на Молдова в структурите на Оперативно-наблюдателно дело не ни оказа помощ да разгадаем спора в Приднестровието, не ни оказа помощ да изведем съветската войска от територията на нашата страна, не ни отбрани от икономическо ембарго, не ни отбрани от енергийно изнудване през зимата, от закани и враждебни изказвания ".
Илан Шор незабавно реагира в „ Телеграм “ като написа, че изказването на Гросу е обвързвано с изборната победа на съпартийката му Гуцул, съобщи ТАСС.
През март Радио „ Свободна Европа “ цитира в репортаж от Комрат някогашния кмет на града Николай Дудогло, че след началото на нашествието на Русия в Украйна нищо в гагаузкото общество не се е трансформирало. „ Гагаузия постоянно е подкрепяла Русия и постоянно ще го прави ", съобщи Дудогло и добави: „ Ние сме против войната. Обичаме Украйна, само че не можем да приемем, че агресорът е Русия “.
Това явно несъгласие наподобява е необятно публикувано в Гагаузия, отбелязва РСЕ. Територията е населявана от тюркоезична етнографска група с православно изповедание. Местните хора демонстрираха голям изблик на поддръжка за украинските бежанци, показва медията, като в същото време поддръжката за Русия остана поразително мощна.
РСЕ цитира и жителката на Гагаузия Ана Статова, дала безвъзмезден заслон на доста бежанци от Украйна в парцела си. „ Казват, че във всяка втора къща тук (в Гагаузия) някой има родственици в Русия. Как може да сме против Русия освен това състояние? “, пита риторично Статова.
Според журналиста Михаил Сиркели, админ на фокусирания върху Гагаузия уебсайт nokta.md, продължаващата поддържа за Кремъл и в изискванията на физическо заличаване на Украйна е резултат „ най-много и на първо място “ от съветската агитация. Сиркели акцентира, представен от РСЕ, че гагаузите са били обект на тази агитация още от 1944 година Първо беше руска агитация, в този момент е съветска, акцентира Сиркели.
Журналистът изяснява, че стремежът към гагаузка автономност, представян през 90-те години „ като инструмент за запазване на гагаузкия език и просвета, и възприеман по този метод от Кишинев и интернационалната общественост, в самата Гагаузия има радикално друго значение. В Гагаузия на този блян се гледа като на метод за опазване живо на парченце от Съюз на съветските социалистически републики ", обобщава Сиркели.
РСЕ напомня по какъв начин през 90-те години, при разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, гагаузки сепаратисти афишират самостоятелност по метод, подобен с този в отцепническия район на Приднестровието. Така наречената Гагаузка република е оповестена на 19 август 1990 година, само че управляващите в Кишинев я афишират за неконституционна. Това е последвано от злокобно опълчване, отбелязва медията, когато хиляди молдовски националисти се стичат в района и се включват в така наречен „ Поход към Гагаузия “. В същото време руски бронирани машини с тътнеж влизат в Комрат, с цел да сложат завършек на опълчването. Говори се, че това става по заповед на ситуиран в района руски пълководец, без знанието на Москва. В резултат Кишинев е заставен да договаря с гагаузките сепаратисти. Стига се до компромис и на 23 декември 1994 година Гагаузия или Гагауз ери (Гагаузка земя) получава автономност в границите на Молдова и право да се отдели, в случай че Кишинев се сплоти с Румъния.
След началото на пълномащабната съветска инвазия в Украйна отношението към Русия по света внезапно се утежни, само че не и в Гагаузия. Проведено през февруари допитване сподели, че 93% от интервюираните към момента са за по-тесни връзки с Русия, отбелязва РСЕ. Същевременно, неотдавнашно национално допитване в Молдова разкрива, че за близо половината респонденти дейностите на Русия са мотив за най-голяма угриженост, незабавно след инфлацията.
Още през 2017 година, при посещаване в Комрат по случай годишнина от приемането на автономност, тогавашният молдовски президент Игор Додон декларира, представен от РСЕ, че „ всеки ще се съгласи, че имаме другари, които са близки на Гагаузия, и имам вяра, че са близки и на Молдова. Това са Русия и Турция “.
В навечерието на тазгодишния балотаж за башкан молдовските управляващи не позволиха на своя територия делегация от съветските райони отпред с губернатора на Татарстан Рустам Минниханов, която искаше да посети Гагаузия.
През април, малко преди Илан Шор да бъде наказан на 15 години затвор за присъединяване си в така наречен „ кражба на века “ през 2014 година, а негови активи на стойност 290 милиона $ да бъдат иззети, външният министър на Молдова Нику Попеску съобщи, че Кишинев е открил съществуване на „ ясна съгласуваност сред Шор и Русия в взаимните им опити за дестабилизиране на Молдова “.
Вестник „ Вашингтон пост “ писа, че съгласно украински и западни представители Шор има връзки с съветската Федерална работа за сигурност, която е насочвала пари към Молдова като част от опитите си да поддържа проруските гласове там.
Директорът на молдовския мозъчен концерн „ Уочдог.МД “ Валериу Паша счита, че Шор е „ най-важният политически съдружник на Русия в Молдова “. Оценката му е, че партията на Шор работи като класическа проведена незаконна група.
А молдовският публицист Игор Боцан през февруари съобщи в изявление за БНР, че Русия има проект да раздели Молдова на федерация от три елементи за решенията да не се вземат единствено в Кишинев, а и в Комрат и в Тираспол в Приднестровието. Така Русия би разполагала с два проруски центъра против един проевропейски, предизвестява Боцан.
Журналистът оповестява, че през октомври 2022 година в Молдова с съветска финансова помощ е основан така наречен Съвет за национално избавление, в който съоснователи са партия „ Шор “, Партията на комунистите и няколко олигарси, напуснали страната през 2019 година Обявената цел на Съвета е унищожаване на сегашната власт в Кишинев, изяснява Боцан.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ