Мратинци, Вълчи празници
На места в Западна България на 14 ноември се означават Мратинци, Мратиньок - останали от езическата ера, обредно-магически практики. Мратински дни или Вълчи празници се назовават дните след до 21 ноември.
В предишното се изпълнявали ритуали за предотвратяване от вълци по време на тези дни. В националните показа нощите от 14 до 21 ноември са доста по-лоши от Мръсните дни, тъй като през тях човек може да се разболее от разнообразни заболявания. Според вярванията, в този интервал от време, по земята бродел злобен дух " Мратиняк " - черен на цвят с перушина и огромни зелени очи - по този начин си представяли демона, който морял кокошките.
Най-старата жена рано заран взимала жертвеното животно - черна кокошка или петел - Мратинче и го поставяла на прага с главата към вътрешността на къщата. Опирала ножа до врата на пилето, а по-младата питала: " Какво колиш? ". По-възрастната отговаряла: " Коля мратиняк " и го заколва с думите: " Не те колим ние, коли те Мратиняка ". Главата и краката стопанката връзвала с червен конец, в човката слагала живо въгленче и ги закачала до огнището. Пилето се сготвяло. Така считали, че омилостивяват духа и защищават къщата и домочадието от уроки, духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината запазвали - тъй като считали, че имат разнообразни целебни сили.
Последният ден ( 21 ноември) народът считал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден) с цел да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът тук-там е именуван и Вълча богородица, най-вероятно тъй като съответствува с християнския празник Въведение Богородично, който също означаваме на 21 ноември
По християнски бит на 14 ноември означаваме.
В предишното се изпълнявали ритуали за предотвратяване от вълци по време на тези дни. В националните показа нощите от 14 до 21 ноември са доста по-лоши от Мръсните дни, тъй като през тях човек може да се разболее от разнообразни заболявания. Според вярванията, в този интервал от време, по земята бродел злобен дух " Мратиняк " - черен на цвят с перушина и огромни зелени очи - по този начин си представяли демона, който морял кокошките.
Най-старата жена рано заран взимала жертвеното животно - черна кокошка или петел - Мратинче и го поставяла на прага с главата към вътрешността на къщата. Опирала ножа до врата на пилето, а по-младата питала: " Какво колиш? ". По-възрастната отговаряла: " Коля мратиняк " и го заколва с думите: " Не те колим ние, коли те Мратиняка ". Главата и краката стопанката връзвала с червен конец, в човката слагала живо въгленче и ги закачала до огнището. Пилето се сготвяло. Така считали, че омилостивяват духа и защищават къщата и домочадието от уроки, духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината запазвали - тъй като считали, че имат разнообразни целебни сили.
Последният ден ( 21 ноември) народът считал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден) с цел да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът тук-там е именуван и Вълча богородица, най-вероятно тъй като съответствува с християнския празник Въведение Богородично, който също означаваме на 21 ноември
По християнски бит на 14 ноември означаваме.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ