На лобното място на воеводата ще присъстват и хора от

На лобното място на воеводата ще участват и хора от Македония.

На 2 септември над село Сугарево, Мелнишко, ще бъде маркирана 94-годишнината от гибелта на именития лидер на Вътрешна македонска революционна организация, Тодор Александров.

В 11.00 ч. в неделния ден, в наличието на ръководителя на Вътрешна македонска революционна организация – Красимир Каракачанов, българския представител в Европейския парламент и заместник-председател на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки, народни представители от ПГ „ Обединени патриоти “, от квотата на Вътрешна македонска революционна организация в 44-ото Народно заседание, общински съветници, кметове, регионални шефове, членове и симпатизанти на партията от цяла България, както и съидейници от Македония.

За първи път след подписването на Договора за добросъседство, паметта на великия лидер на Вътрешна македонска революционна организация ще бъде почетена дружно с от хора от Македония. На лобното място на Александров ще бъде отслужена заупокойна молитва и ще бъде заимствуван възпоменателен залп в негова памет.

По традиция ще бъдат признати и нови членове. По време на събитието клетва за честност към Вътрешна македонска революционна организация ще положат над 50 индивида.

Гробът на Тодор Александров се намира до параклиса „ Свети Илия “ над Сугарево. Всяка година там се събират патриотите от Вътрешна македонска революционна организация, с цел да отбележат паметната дата.

Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 година в Ново село – махала на град Щип. През 1898 година на 17 годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има шефът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е преподавател в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима ефективно присъединяване във възобновяване на Организацията и взе участие на множеството конгреси. През септември 1911 година Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „ Вардар “ с редактор Данаил Крапчев.

Цялото лято на 1912 година Тодор Александров е отпред на дребна чета, с която се движи в покрайнините на Кукуш и Солун. Непосредствено преди оповестяването на Балканската война управлява осъществяването на серия атентати в Солун и покрайнините му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров написа писмо до министър ръководителя Иван Евстатиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията постоянно е била едно от средствата за запазването на първо място целостта на Македония предвид на бъдещето ѝ присъединяване към България.

По време на Първата международна война Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.

След войната Старио, както е именуван Тодор Александров, дружно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, само че през 1919 година са задържани. След бягството си минават в конспиративност и заемат водеща роля в делата на Вътрешна македонска революционна организация.

До 1922 година Организацията съумява да се оправи с ширещото се злодейство в Пиринска Македония, което е в подем в този дял на Македония след войната. Освен че четниците към този момент имат униформа, построяват се околийски и окръжни управления, има пунктови началници, районни чети и милиция. Вътрешна македонска революционна организация се трансформира в „ страна в страната “.

На 31 август 1924 година в Пирин планина над село Сугарево е погубен Тодор Александров дружно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията вземат решение да ги погребат на това място.