На конференцията в Будапеща, посветена на свободата на словото, бяха

На конференцията в Будапеща, отдадена на свободата на словото, бяха наградени публицисти от европейски вестници и други издания с Европейската прес премията. 
За предаването " 12+3 " по " Хоризонт " журналистът Светослав Терзиев посочи, че България е била измежду " проблематичните " страни упоменати в дискусията за свободата на словото в Европа, предшестваща церемонията. Страната ни е в групата на Полша, Унгария и Турция.

" Полша е на 54 четвърто място в класацията на " Репортери без граници " по независимост на словото. Унгария - на 71-во, България е на 109-то а Турция - на 155-о. Оказа се, че проблемите са сходни, тъй като става дума за блян на управляващите да управляват медиите, само че степента на практикуване на надзор и, ненапълно, принуждение са разнообразни. Напомнено беше, че особено за България единствено преди 12 години т.е. - преди да влезе в Европейския съюз, тя се нареждаше на 35-36-то място, дружно с Франция. Днес Франция е на 39-о, а България - на 109-о, което демонстрира темпът, с който в България се е отдалечила от общоприетите професионални стандарти за качествена публицистика ".

Откакто съществува печатът, властта желае да го овладее и да го употребява за свои потребности. Въпросът е до каква степен обществото е узряло да резервира своето право на информация, разяснява Терзиев. 

" Проблемът на медиите, той е общ, е, че те стават все по-слаби в изискванията на интернет, тъй като тяхната икономическа връзка - директната им връзка с обществото се скъса заради безплатния достъп до медийни артикули. Това значи, че, първо, медиите обедняват и, второ, те стават подвластни от други, които им заплащат, а не от обществото. По този метод, те най-лесно могат да бъдат овладени от хора с пари, а максимален интерес и може би най-вече пари имат тъкмо управляващите ". 

Методите за преодоляване на медиите са сходни в страните, където то е проблем, посочи Терзиев и изброи упоменатите за Унгария:

" Първо, приема се медиен закон за контролиране и лицензиране на всички медии през някакъв непрогледен медиен съвет от няколко души, назначаван, несъмнено, от управляващите. Сега се слага въпросът да се лицензират и печатните издания и онлайн изданията, т.е. някой да взема решение какви издания могат да съществуват. 

Вторият способ е да се деформира медийният пазар посредством ориентиране на парите на данъкоплатците към определени олигарси. Третият е да се назначават доближени до премиера или изобщо до управляващите лицаза за притежатели на печатни медии. Такива има и в България на доста от огромните вестници. Собственици, които нямат личен запас, нямат личен различен бизнес, издърожат нерентабилни издания с незнаен генезис на средствата. Те настояват, несъмнено, че го вършат посредством продажби на своите вестници и посредством реклама. Само че, съвсем към този момент няма в света вестник, който да се самоиздържа по този типичен метод. Следователно, това е просто една лъжа 

Друг способ е когато съвсем всичката държавна реклама, а значително и частната, само че пак  следена от олигарси, се насочва към избрани издания. Това в допълнение лишава от запаси тези, които желаят да бъдат самостоятелни. Друг способ - изкупуват се издания  за да бъдат спрени... "