Езическите корени на Коледа
На Коледа целия християнски свят чества раждането на Спасителя. В Библията обаче не е маркирана датата, на която е роден Исус Христос. И това напълно не е някакъв инцидентен пропуск. Според Светото писание, придаването на някакво по-особено значение на рождения ден е езически бит и тези, които го честват, непроменяемо са сполетявани от божествения яд. Логично е да си зададем въпроса, от кое място тогава идва традицията да честваме Рождество Христово и за какво е определен тъкмо този ден?
През IV век император Константин Велики афишира 25 декември за рождена дата на Спасителя. Това бил тъничък тактически ход, с които той желал да наложи новата религия. Въпреки, че християнството било признато за публична вяра в Рим, си оставало непознато на народа, който чествал старите си езически празници. С ясното схващане, че не може да изкорени тези хилядолетни традиции, Константин решил да ги слее с новата вяра и по този начин да я направи по-близка на хората.
Точно на 25 декември съгласно Юлианския календар се падало зимното слънцестоене или другояче казано денят спирал да понижава и започвал да нараства. Тогава народът вярвал, че се раждал новият Бог – Слънце, което бил един от най-големите езически празници. Припокриването на датите с този фетиш, които без това напомнял на християнската легенда за раждането на Христос от Богородица (Слънцето също било родено от непорочна небесна богиня), било сполучливият ход, които приобщил освен римляните към новата вяра, само че и всички новопокръстени нации, в това число и българите. Следи от слънчевият фетиш са непокътнати и в нашия фолклор – в коледните песни, обредите на коледарите и русалиите.
С езическите корени на Коледа можем да си разбираем доста от обичаите, които съблюдаваме – да вземем за пример този да посрещаме празника вкъщи. Според старинните вярвания промяната на остарялото слънце с новото, се счита за завършек на света и неговото наново създание. В нощта преди Рождество небето и пъкълът се отварят и светът е завладяван от хаоса – на открито бродят караконджоли, таласъми и вампири. Затова се споделя „ Където и да си, дома да си ”, т.е. никога не би трябвало да се замръква на открито. Единствено коледарите, които посредством ритуални песни би трябвало да прогонят злите сили, бродят в коледната нощ. Този бит също датира от езически времена, а във лидера на дружината може да се разпознае шаманът - той носи сходство на скиптър, ритуална маска с рога и само има правото да благославя.
За да се възвърне порядъка и да не се разреши на злите сили да навредят, се правят и други обреди, един от които е жертвоприношението – коли се прасе, което е гледано цяла година
Но съгласно обичайните вярвания с изключение на към пъкъла, земята се отваря и към небето. Затова се счита, че молитвата в Коледната нощ има най-голяма мощ и ще бъде чута. Но въпреки, че се насочва към Христос, тя припомня повече на магическо проклинание или това са така наречен наричания. В този миг могат да се видят и неща, които ще се случат в бъдеще, по тази причина се се гадае – за времето през годината, плодородието, а младите моми сънуват бъдещия си младоженец.
През IV век император Константин Велики афишира 25 декември за рождена дата на Спасителя. Това бил тъничък тактически ход, с които той желал да наложи новата религия. Въпреки, че християнството било признато за публична вяра в Рим, си оставало непознато на народа, който чествал старите си езически празници. С ясното схващане, че не може да изкорени тези хилядолетни традиции, Константин решил да ги слее с новата вяра и по този начин да я направи по-близка на хората.
Точно на 25 декември съгласно Юлианския календар се падало зимното слънцестоене или другояче казано денят спирал да понижава и започвал да нараства. Тогава народът вярвал, че се раждал новият Бог – Слънце, което бил един от най-големите езически празници. Припокриването на датите с този фетиш, които без това напомнял на християнската легенда за раждането на Христос от Богородица (Слънцето също било родено от непорочна небесна богиня), било сполучливият ход, които приобщил освен римляните към новата вяра, само че и всички новопокръстени нации, в това число и българите. Следи от слънчевият фетиш са непокътнати и в нашия фолклор – в коледните песни, обредите на коледарите и русалиите.
С езическите корени на Коледа можем да си разбираем доста от обичаите, които съблюдаваме – да вземем за пример този да посрещаме празника вкъщи. Според старинните вярвания промяната на остарялото слънце с новото, се счита за завършек на света и неговото наново създание. В нощта преди Рождество небето и пъкълът се отварят и светът е завладяван от хаоса – на открито бродят караконджоли, таласъми и вампири. Затова се споделя „ Където и да си, дома да си ”, т.е. никога не би трябвало да се замръква на открито. Единствено коледарите, които посредством ритуални песни би трябвало да прогонят злите сили, бродят в коледната нощ. Този бит също датира от езически времена, а във лидера на дружината може да се разпознае шаманът - той носи сходство на скиптър, ритуална маска с рога и само има правото да благославя.
За да се възвърне порядъка и да не се разреши на злите сили да навредят, се правят и други обреди, един от които е жертвоприношението – коли се прасе, което е гледано цяла година
Но съгласно обичайните вярвания с изключение на към пъкъла, земята се отваря и към небето. Затова се счита, че молитвата в Коледната нощ има най-голяма мощ и ще бъде чута. Но въпреки, че се насочва към Христос, тя припомня повече на магическо проклинание или това са така наречен наричания. В този миг могат да се видят и неща, които ще се случат в бъдеще, по тази причина се се гадае – за времето през годината, плодородието, а младите моми сънуват бъдещия си младоженец.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ