На кои от актуалните въпроси за новия вариант на COVID-19 ...

На кои от актуалните въпроси за новия вариант на COVID-19

За кого е най-опасен новият щам “Омикрон“ на COVID-19

На кои от настоящите въпроси за новия вид на COVID-19 – Омикрон науката към този момент има отговор, каква е наличната информация досега - доцент доктор Любомира Николаева-Гломб, началник на отдел „ Вирусология “ в Националния център по заразни и паразитни заболявания, дава отговор.

Какво знае досега науката за новия вид на SARS-CoV-2?

Все още не знае доста, тъй като Омикрон е единствено на няколко дни. Това, което ни е известно, е цялостната му секвенция, т.е. последователността, в която са подредени нуклеотидите, “тухличките”, изграждащи неговата нуклеинова киселина. Секвенирането на новия вид Омикрон откри, че към 30 от новите разновидности, появили се в него, се намират в шипчестия протеин. Това е обезпокоително и буди безпокойствие, тъй като някои от тези разновидности са познати и за тях се знае, че са белег за нараснала инфекциозност. Има и непознати до момента разновидности, и би трябвало да се види какъв ще бъде резултатът им. Така че досега знаем, че имаме един нов вид, който би трябвало да бъде проследяван с нараснало внимание, тъй като наблюденията демонстрират възможност заразността му да е мощно нараснала. За по-малко от месец той съумя да увеличи десетократно броя на инфектираните хора в Южна Африка.

Каква е симптоматиката му, има ли по-висок риск от тежко преболедуване, хоспитализации и летален излаз, спрямо останалите открити разновидности?

За да може да се отговори правилно, е нужно време, през което да се съберат данни. Минали са едвам няколко дни, откогато е открит новият вид Омикрон. Наблюденията на сътрудниците в Република Южна Африка откриват 10-кратно нарастване на новозаразените през месец ноември, само че да не забравяме, че при започване на месеца към момента не е открито дали това е Омикрон. Трябва занапред да се разбере дали всички тези случаи на нараснала инфекциозност се дължат в действителност на него. Засега не се следи изменена симптоматика. Напротив – наподобява, че болестта минава релативно леко, само че да не забравяме, че Република Южна Африка е с релативно младо население със междинна възраст към 27,4 години. За съпоставяне - медианната възраст на европейското население е 43,9 години, а за България, в частност, е 44,6 години. Следователно записаните, инфектирани с новия вид, в случай че са с него, несъмнено, са с характeристиките на заболяването COVID-19, както е в тяхната възрастова група, само че най-вероятно доминират млади човеци просто заради демографските особености на обществото там. При тях знаем, че протичането е доста по-леко спрямо хората в преклонна възраст. Така че дали има по-тежко преболедуване, това ще се разбере по-нататък, просто тъй като би трябвало да се натрупат данни. Когато сме авансово готови, обаче, и най-неблагоприятният сюжет би се развил надалеч по-добре.

Одобрените за приложение в Европейски Съюз ваксини обезпечават ли надеждна отбрана и против Омикрон?

Това също е рано да се каже. Трябва да се види какъв брой от имунизираните хора са се разболели от Омикрон, какъв брой от тях – тежко, и какъв брой от разболелите се тежко са стигнали до летален излаз. Наблюдавайки разновидностите и разглеждайки едномесечното покачване на заразността в Република Южна Африка, би могло да се допусна, че имунизациите ще обезпечат задоволително добра отбрана и от този вид.

За кого е най-опасен той?

При всички положения всеки човек, който има съпътстващо заболяване, преклонна възраст, въобще някой от рисковите фактори, е измежду хората с по-сериозна прогноза за протичане на заболяването. Затова моля към имунизиране. Сега е моментът всеки, който се колебае, да се имунизира, както и имунизираните хора, при които са минали повече от 7-8 месеца от довеждане докрай на имунизационния курс, да се реваксинират.

Каква е ролята на нефармацевтичните мерк, като съблюдаване на физическа отдалеченост, носене на маски, постоянно миене на ръцете за предпазването от Омикрон?

Опитът на актуалната медицина е посочил това - от към две епохи се ползват ваксини, а карантинни, нефармацевтични ограничения се съблюдават от хилядолетия. Макар и не на 100 %, те са потвърдили успеваемостта си. Благодарение на имунизациите имаме заболявания, които са изкоренени, като едрата шарка; които са на прага на изкореняването, като детският паралич; които са на прага на елиминацията им, като рубеола, морбили. Така че имунизацията е един потвърдил се способ за ограничение на инфекциозните заболявания. Подпомагащо към действието на имунизациите е използването на нефармацевтичните ограничения. Ползата е огромна.

Каква е разликата сред антителата след преболедуване и след имунизация против COVID-19?

Антителата са разнообразни класове. Насочени са против разнообразни антигенни сектори на вируса. След преболедуване се построява така наречен пост-инфекциозен имунитет, при който построените антитела са против всички антигенни епитопи на вируса. Само че дружно с антителата след преболедуване можем да получим и всички „ екстри “ от комплициран тежък Коронавирус. Знаем, че той е болест на тромбозата - води до затруднения от тромбози. Има и заплаха от дълъг Коронавирус, от пост Коронавирус синдром и редица други неподходящи последствия, които може да си „ спечелим “ дружно с на пръв взор добре изглеждащия доста широкоспектърен пост-инфекциозен имунитет.

От друга страна, за времето, през което са приложени към този момент няколко милиарда дози от имунизациите, се потвърди профилът на тяхната сигурност. Ваксините са под непрестанно наблюдаване - оповестяват се нежеланите реакции, надлежно се осъвременяват късите характерности на продукта. След имунизация се получават антитела, така наречен постваксинални антитела, които особено при РНК имунизациите и при векторните ваксини са ориентирани против вирусния S-белтък. Разликата сред постинфекциозния и постваксиналния имунитет се състои в това, че при преболедуване не се знае с каква доза е подтиквана имунната система, с цел да отговори със съответния имунен отговор, т. е. имунният отговор може да не бъде задоволително под напрежение. Докато при имунизирането знаем тъкмо избрана доза, тъкмо какъв тип и количество и каква мощ на имунния отговор да чакаме. Голямото преимущество на имунизацията е, че образуването на антитела се реализира, заобикаляйки рисковете (краткосрочни и дълготрайни, а от време на време и трайни) от преболедуването. Нещо повече, SARS-CoV-2 има фактори, които потискат пълноценния имунен отговор. Тъй като тези фактори липсват във имунизацията, имунната система на имунизирания субект е в положение да разгърне цялостната си мощ. Така че и постинфекциозните, и постваксиналните антитела имат своите преимущества, както от време на време и дефекти. Хубавото е, че новите ваксини, направени въз основа на модерните нови технологии - осведомителна РНК и векторни ваксини, задоволително добре подтикват построяването и на Т-клетъчен имунитет. Така че моето персонално мнение, както и на множеството сътрудници, е, че доста по-добре е да придобием постваксинален имунитет - след имунизация, тъй като това ще ни спести затрудненията от преболедуване на COVID-19.
Освен това към този момент има доста проучвания, че имунитетът, получен вследствие на преболедуване и по-късно – увеличаване с имунизиране, е извънредно под напрежение и дългогодишен. Това е така наречен хибриден имунитет. Ето за какво, е значимо преболедувалите също да бъдат имунизирани. Така ще имат един доста мощен имунен отговор.

Източник: trafficnews.bg