Ще стане ли лунната програма на НАСА заложник на зелените политики на Байдън?
На илюстрацията: галактическият транспортен съд “Орион ” се насочва в далечния космос. Image credit: NASA
. Една от първите задания на Барак Обама след спечелването на президентските избори в Съединени американски щати през 2008 година бе да назначи цялостна проверка на НАСА и да приключи програмата на предходния президент Джордж Буш “Съзвездие ” за завръщане на човек на Луната.
За разлика от обстановката преди 12 години, новоизбраният американски президент Джо Байдън едва ли ще се осмели да направи нещо сходно. Но дали новата стратегия за лунни полети “Артемис ” ще бъде възпрепятствана по някакъв метод?
Тук е подходящо да припомня, че сметките на Обама излязоха криви. Намеренията му да спре “Съзвездие ” се сблъскаха с Конгреса. Разбира се, Обама и множеството конгресмени не демонстрират никакъв сериозен интерес към галактическото развиване на човечеството. Никой няма да загуби изборите, в случай че човек не стъпи на Луната през 2024 година или на Марс през 2030-та. Но един конгресмен може да загуби изборите, в случай че основна част от служащите в неговия щат останат без работа и заплати. А държавно-контролираната космонавтика на Съединени американски щати е на първо място за основаването на работни места.
Не е изненадващо за какво Конгресът сподели “не ” на Обама. Хората, застрашени от съкращения след края на галактическата совалка, не биваше да останат на улицата. Случи се нещо немислимо – за пръв път конгресмени, а не учени започнаха да чертаят проекти за полети на човек в далечния космос, като те конкретизираха каква би трябвало да е бъдещата ракета, какви елементи да употребява и в кои щати да се строи. Резултатът е налице – “Спейс Лонч Систъм ”. Ракетата, която към момента не е полетяла. В прочут смисъл програмата “Съзвездие ” не беше спряна, просто продължи под друго наименование и с друга цел – полет до метеорит (по-късно задачата беше в допълнение преформулирана на взимане на камък от метеорит и неговата доставка до окололунна орбита).
Тръмп не се осмели да приключи работата по “Спейс Лонч Систъм ” и тя остана в центъра на новата лунна стратегия “Артемис ” (която размени астероидните проекти на Обама). И по този начин създаването на ракетата и кораба “Орион ” продължиха напред.
Разликата сред 2020-та и 2008-ма година е също по този начин, че въпреки и към момента да сме надалеч от полет на човек в далечния космос, реализацията на самодейността е в доста напреднал стадий. Вече първата “Спейс Лонч Систъм ” е издигната, корабът “Орион ” е издигнат, работните места са налице. Но също по този начин международните галактически организации желаят пилотирани полети до Луната. Ако задачата на Байдън е да има повече глобализация и съдействие с останалите галактически играчи, той едва ли ще приключи подписаните интернационалните спогодби.
И въпреки всичко уебсайтът SpaceNews ни осведоми, че въпреки и внезапни завои в задачите на НАСА да не се обрисуват, въпреки всичко известни промени ще настъпят. Джо Байдън е обявил четири целта за мандата си: справяне с ковид, възобновяване на стопанската система, реализиране на расова правдивост и битка с климатичните промени.
Именно последната задача може да бъде поверена на НАСА. За разлика от администрацията на Тръмп, която рационално предложи отговорността по проучване на климатичните промени да бъде трансферирана от НАСА на НОАА (идеята не се осъществи), евентуално администрацията на Байдън няма да има такива планове.
Настроенията измежду част от галактически ангажираните демократи са точно НАСА да се занимава с климатичните изследвания. През лятото на 2019-та някогашната заместник-администраторка на НАСА Лори Гарвър разгласява в Washington Post публикация, която бе озаглавена “Забравете за нови пилотирани задачи в космоса. НАСА би трябвало да се концентрира върху спасяването на Земята “.
Впоследствие Гарвър оповести, че заглавието не е определено от нея, а от редакцията на вестника, само че концепцията е в общи линии същата. Вместо американската галактическа организация да се занимава с задачи до Луната и Марс, основната ѝ задача е да работи с учещи климата спътници.
Какво може да направи администрацията на Байдън? Както към този момент споделих нагоре, новият американски президент едва ли ще приключи задачата за нови полети до Луната и Марс поради подписаните контракти и геополитическото значение. Но той може да реализира две неща:
1. Да отсрочи лунното кацане за по-нататъшна дата. Това не е наложително неприятна концепция. Много специалисти са на мнение, че с настоящите запаси на НАСА, отпуснати от Конгреса, 2024-та година не е рационален период.
2. Орязване на парите за лунната стратегия, с цел да се финансират климатичните проучвания. Ето това е нещо, което може да се случи. Бюджетът на НАСА е стеснен, нови средства за организацията едва ли ще бъдат обезпечени (особено предвид на рецесията с коронавируса), а пари за климата ще би трябвало да бъдат взети отнякъде. Познайте коя е първата стратегия, която ще попадне под секирата.
Голяма част от галактическите запалянковци към този момент показват своето отчаяние в новинарските уеб сайтове от сходен възможен процес на събитията. Но когато политиката на Щатите зависи на първо място от кресливи борци за обществена правдивост, това може да се чака.
За голямо благополучие обаче космосът към този момент не зависи напълно от приумиците на политиците. С развиването на частната космонавтика идват нови благоприятни условия. Най-важното, което Конгресът и новият президент могат да създадат, е да не пречат на този напредък и да не наложат на частниците неуместни регулации.
В противоположен случай ще разберем за какво Илон Мъск по-рано през годината написа в обществените мрежи израза.
