Европейска мисия излита към Юпитер през идната седмица!
На илюстрацията: “Джус ” учи Ганимед. Image credit: ESA
Не всичко е цветя и рози в европейската космонавтика – Старият континент изостава съществено в ракетостроенето, нововъведенията и основаването на пилотирани галактически кораби. Но в региона на междупланетните полети Европа е топ и единствено НАСА може да ѝ съперничи. Ако всичко мине наред, на 13 април в 15:15 ч. българско време ще бъде изстреляна ракетата “Ариана 5 ” с задачата “Джус ” към Юпитер (на англ. името е JUICE, съкр. от JUpiter ICy moons Explorer). Ако то е сполучливо, Европейската галактическа организация (ЕКА) ще влезе в историята като едвам втората организация в международен мащаб, изпратила галактическа задача към планета от Външната слънчева система!
Пътешествието на “Джус ” ще трае осем години, като навлизането на автоматизираната междупланетна станция в орбита към Юпитер е планувано за юли 2031 година. Оттам “Джус ” ще организира близки облитания на ледените луни Ганимед, Калисто и Европа (изучаването на вулканичната луна Йо не е включено в програмата). Кулминацията на задачата ще настъпи през декември 2034 година, когато автоматизираната междупланетна станция навлезе в орбита към Ганимед. Така за пръв път в историята на човечеството галактически уред ще се трансформира в неестествен сателит на луна от Външната слънчева система!
Джус ” тежи 4 800 кг – т.е. задачата е тежка, амбициозна и за извеждането ѝ към Юпитер има потребност от мощната европейска ракета “Ариана 5 ”. Това ще е предпоследният полет на “Ариана 5 ” и последният за потребностите на Европейската галактическа организация (след това има още единствено един – комерсиален, преди ракетата да бъде пенсионирана в интерес на “Ариана 6 ”). Тъй като “Джус ” ще работи надалеч от Земята, в орбита към Юпитер (впоследствие и към Ганимед), автоматизираната межудпланетна станция има големи слънчеви панели с повърхност 85 квадратни метра. Построяването на “Джус ” е поверено от ЕКА на Еърбъс още през 2012 година, като европейският аерокосмически колос си е сътрудничил с над 80 компании.
Ето какви са научните задания на “Джус ”:
Характеризиране на океанските пластове и търсене на водни находища под повърхностите на луните. Изготвяне на подробни карти на луните, обхващащи тяхната топография, географски характерности и минерален състав Изучаване на физичните свойства на ледените кори Характеризиране на разпределението на вътрешната маса на луните, динамичността и еволюцията на вътрешната им конструкция Изследване на тънката атмосфера на Ганимед Изучаване на магнитното поле на Ганимед и взаимоотношението му с юпитерианската магнитосфераНа борда на “Джус ” се намират следните научни принадлежности:
– това е главната камера на задачата, способна да снима повърхността на Ганимед с резолюция по-добра от 400 m/pixel, а някои подбрани райони ще бъдат снимани с резолюция до 2.4 m/pixel. Камерата е принос на Италианската галактическа организация (ASI).
– този спектрометър работи във забележимата и инфрачервената област на електромагнитния набор и ще учи тропосферните облаци на Юпитер, редките му газове, както и състава на леда и минералите на ледените луни. Спектрометърът е принос на Френската галактическа организация (CNES).
– този спектрограф е основан в Съединени американски щати, от НАСА. Както името му демонстрира, той работи в ултравиолетовата област и ще може да учи екзосферите и полярните сияния на ледените луни. Ще е в положение да открива гейзери.
– конструиран от Немския аерокосмически институт (DLR), този спектрометър има 30-сантиметрова антена, работи на честоти 1080–1275 GHz и 530–601 GHz, ще може да учи стратосферата и тропосферата на Юпитер.
– това още веднъж е немски уред, лазерен висотомер, който е в положение да изследва топографията на ледените луни и приливно-отливните деформации на Ганимед.
– радар, издигнат от Италианската галактическа организация, който може да прониква под ледените повърхности на луните и да учи вътрешната им конструкция.
– този магнитометър е издигнат от галактическата организация на Англия и ще изследва океаните на ледените луни, както и взаимоотношението на магнитното поле на Ганимед с това на Юпитер.
– комплект от шест датчика, издигнати от Националната галактическа организация на Швеция, още веднъж за проучването на взаимоотношението на магнитното поле на Ганимед с това на Юпитер.
– отново шведски уред, ще учи плазмената конюнктура и радиообстановката към “Джус ”. Притежава четири сонди на Лангмюир.
– теоретичен опит на Италианската галактическа организация, отдаден на проучването на гравитационното поле на Ганимед чрез радиовълни.
– Интерферометричен и доплеров опит на Нидерландия, отдаден на проучването на гравитационното поле на Юпитер и неговите луни.
Макар че същинската научна стратегия на “Джус ” ще стартира при започване на 30-те, дългогодишното странствуване няма да е безсъбитийно. Космическият уред ще прелети край системата Земя-Луна през август 2024 година, край Венера през август 2025 година и още веднъж край Земята през септември 2026 и януари 2029 година. Облитането на Земята и Луната през 2024 година е изключително забавно – “Джус ” първо ще прелети близо до естествения ни сателит и единствено ден и половина по-късно ще профучи край нашата планета, с цел да може да поправя траекторията си, употребявайки лунната и земната гравитация. Предложено е през октомври 2029 година да бъде извършено и проучване на метеорита 223 Rosa.
Безспорно е, че “Джус ” съставлява едно от най-сериозните галактически инициативи на Стария континент – това е първата от така наречен Голям клас задачи, които са част от програмата Космическа визия на Европейската галактическа организация за интервала 2015-2025 година.
Другите европейски задачи от програмата включват галактическият телескоп “Хеопс ” за проучване на извънслънчеви планети, който бе изстрелян през 2019 година, задачата за проучване на Слънцето “Солар Орбитър ”, която бе изстреляна през 2020 година, както и инфрачервеният галактически телескоп “Евклид ”, който ще лети през втората половина на тази година. Безспорно изстрелванията на “Джус ” и “Евклид ” ще са топ събитията за европейската космонавтика през 2023 година.
