Мигрантите в Европа през 2015 и 2020 г. - прилики и разлики
На гръцко-турската граница са се струпали хиляди мигранти. Всички те желаят да стигнат до Европейски Съюз. През 2015 това бе допустимо - тъй като Германия отвори вратите си. Но не и през днешния ден. Какво се промени? Анализ на Бернд Ригерт за " Дойче веле ".
" Ще се оправим! " Всички помнят тези думи, изречени от Ангела Меркел през август 2015, когато броят на бежанците в Европа стартира да се повишава. Малко по-късно, на 4 септември, Германия отвори вратите си за тях. В продължение на няколко седмици бежанци от войната в Сирия и хора, търсещи леговище заради разнообразни аргументи, можеха да влизат в страната през Унгария и Австрия. Мнозина тогава подлагаха на критика решението на канцлерката. Те твърдяха, че по този начин през Балканския маршрут минават голям брой нерегистрирани хора. " Ако в този момент би трябвало да стартираме да се извиняваме за това, че в една бедствена обстановка сме постъпили човешки, значи това не е моята страна " - по този начин отговори Меркел на критиците тогава.
Днес тонът е друг: лайтмотивът на държавното управление в Берлин е, че събитията от 2015 година не би трябвало да се повтарят. Тогава близо 900 хиляди мигранти и бежанци дойдоха в Централна Европа. Според Меркел, хилядите мигранти на турско-гръцката граница се намират в задънена улица. Явно канцлерката счита, че настоящето състояние надалеч не е като " бедствената обстановка " от лятото на 2015 година, когато хиляди бяха затворени на гарата в Будапеща.
2015 и 2020 година: прилики и разлики
Днес Европейски Съюз залага доста по-силно на отбраната на външните граници. Нещо, за което държавни и държавни водачи упорстваха неведнъж. На среща на върха през юни 2018 година защитата и изолацията бяха посочени като цели на общата миграционна политика. Затова и затварянето на границите на Гърция в този момент е обяснимо. Според ръководителя на групата на Европейската национална партия (ЕНП) Манфред Вебер потреблението на сълзотворен газ е целесъобразно. " Външните граници би трябвало да се пазят ", сподели той пред немската обществено-правна телевизия ARD. Според него, когато бежанците хвърлят камъни, потреблението на сълзотворен газ е целесъобразно. Вебер счита, че като цяло виновност за обстановката носи турският президент Ердоган, тъй като е закарал хора с рейсове на границата.
Тук откриваме паралел със събитията от 2015 година Тогава унгарският министър председател Виктор Орбан изпрати мигранти с рейсове на границата с Австрия и по този начин сложи под напън Виена и Берлин. През 2020-а нещо сходно прави и турският президент: и той употребява мигрантите като средство за политически напън. Отговорът на отсрещната страна обаче към този момент е различен: контролът върху границите ще бъде непокътнат, те няма да бъдат отворени. Гръцкото държавно управление изключва опцията да обезпечи протекция или да даде статут. Същевременно висшият комисар на Организация на обединените нации за бежанците подлага на критика остро тази позиция и акцентира, че това съставлява нарушаване на съответните конвенции и на европейското право.
Истинско решение по този начин и не бе открито
През лятото на 2015 година страните-членки на Европейски Съюз с болшинство взеха решение кандидатстващите за леговище краткотрайно да бъдат разпределяни в страните на квотен принцип. Това решение по този начин и не беше приложено на процедура. Унгария и още три страни гласоподаваха срещу него. Днес, пет години по-късно, множеството еврочленки считат, че квотното систематизиране, за което упорстват едни от най-засегнатите страни - Гърция и Италия, е недопустимо.
Още през лятото на 2015 година се говореше за потребността от реформиране на " Дъблинския правилник ". В основата си той постановява, че първата страна, в която мигрантите стъпят, дава отговор за процедурата по приемане на статут и възможната екстрадиция. Преди пет години Меркел смяташе този правилник за отживялост. Днес обаче основна смяна няма. Някои точки от " Дъблинския правилник " бяха прецизирани, само че същината му се резервира.
Така за всички тези, които идват в Гърция, без значение дали по земя или по вода, дава отговор само и единствено Гърция. Актуалната обстановка изправя Гърция пред големи компликации. Но все пак и дума не става за това мигрантите да бъдат разпределени в други страни на Европейски Съюз.
" Това не е гръцки, а европейски проблем ", споделя председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която тези дни посети Гърция. На фона на политиката, водена от Европейски Съюз през последните пет години, това изявление е изпразнено от наличие.
Едно е ясно: еропейците не желаят мигранти
" Трябва да приемем, че хората не желаят нови бежанци и мигранти. Това е тъжно, само че истина ", съобщи почитан немски политик в Брюксел преди години. Именно това потвърждава и растежът в поддръжката за десните и популистките партии в Европа през последните години.
През последните пет години Европейски Съюз се опита да създаде разнообразни модели за намиране на решения по бежанските проблеми - в това число изгонването в Северна Африка и построяването на бежански центрове по европейските пристанища. Нито един от тях обаче не беше прибавен изцяло. Осъществи се само договорката с Турция: против шест милиарда евро и други отстъпки Анкара се съгласи да приема назад мигранти. Тази идея функционираше добре от позиция на Европейски Съюз. Поне до предходната седмица. Какво ще се случи обаче в този момент, откакто турският президент Ердоган реши повече да не съблюдава съглашението?
Днес се търсят решения - както през лятото на 2015 година, когато около натиска от Унгария и молбите на Австрия канцлерката Ангела Меркел се съгласи да отвори вратите на Германия за мигрантите.
" Ще се оправим! " Всички помнят тези думи, изречени от Ангела Меркел през август 2015, когато броят на бежанците в Европа стартира да се повишава. Малко по-късно, на 4 септември, Германия отвори вратите си за тях. В продължение на няколко седмици бежанци от войната в Сирия и хора, търсещи леговище заради разнообразни аргументи, можеха да влизат в страната през Унгария и Австрия. Мнозина тогава подлагаха на критика решението на канцлерката. Те твърдяха, че по този начин през Балканския маршрут минават голям брой нерегистрирани хора. " Ако в този момент би трябвало да стартираме да се извиняваме за това, че в една бедствена обстановка сме постъпили човешки, значи това не е моята страна " - по този начин отговори Меркел на критиците тогава.
Днес тонът е друг: лайтмотивът на държавното управление в Берлин е, че събитията от 2015 година не би трябвало да се повтарят. Тогава близо 900 хиляди мигранти и бежанци дойдоха в Централна Европа. Според Меркел, хилядите мигранти на турско-гръцката граница се намират в задънена улица. Явно канцлерката счита, че настоящето състояние надалеч не е като " бедствената обстановка " от лятото на 2015 година, когато хиляди бяха затворени на гарата в Будапеща.
2015 и 2020 година: прилики и разлики
Днес Европейски Съюз залага доста по-силно на отбраната на външните граници. Нещо, за което държавни и държавни водачи упорстваха неведнъж. На среща на върха през юни 2018 година защитата и изолацията бяха посочени като цели на общата миграционна политика. Затова и затварянето на границите на Гърция в този момент е обяснимо. Според ръководителя на групата на Европейската национална партия (ЕНП) Манфред Вебер потреблението на сълзотворен газ е целесъобразно. " Външните граници би трябвало да се пазят ", сподели той пред немската обществено-правна телевизия ARD. Според него, когато бежанците хвърлят камъни, потреблението на сълзотворен газ е целесъобразно. Вебер счита, че като цяло виновност за обстановката носи турският президент Ердоган, тъй като е закарал хора с рейсове на границата.
Тук откриваме паралел със събитията от 2015 година Тогава унгарският министър председател Виктор Орбан изпрати мигранти с рейсове на границата с Австрия и по този начин сложи под напън Виена и Берлин. През 2020-а нещо сходно прави и турският президент: и той употребява мигрантите като средство за политически напън. Отговорът на отсрещната страна обаче към този момент е различен: контролът върху границите ще бъде непокътнат, те няма да бъдат отворени. Гръцкото държавно управление изключва опцията да обезпечи протекция или да даде статут. Същевременно висшият комисар на Организация на обединените нации за бежанците подлага на критика остро тази позиция и акцентира, че това съставлява нарушаване на съответните конвенции и на европейското право.
Истинско решение по този начин и не бе открито
През лятото на 2015 година страните-членки на Европейски Съюз с болшинство взеха решение кандидатстващите за леговище краткотрайно да бъдат разпределяни в страните на квотен принцип. Това решение по този начин и не беше приложено на процедура. Унгария и още три страни гласоподаваха срещу него. Днес, пет години по-късно, множеството еврочленки считат, че квотното систематизиране, за което упорстват едни от най-засегнатите страни - Гърция и Италия, е недопустимо.
Още през лятото на 2015 година се говореше за потребността от реформиране на " Дъблинския правилник ". В основата си той постановява, че първата страна, в която мигрантите стъпят, дава отговор за процедурата по приемане на статут и възможната екстрадиция. Преди пет години Меркел смяташе този правилник за отживялост. Днес обаче основна смяна няма. Някои точки от " Дъблинския правилник " бяха прецизирани, само че същината му се резервира.
Така за всички тези, които идват в Гърция, без значение дали по земя или по вода, дава отговор само и единствено Гърция. Актуалната обстановка изправя Гърция пред големи компликации. Но все пак и дума не става за това мигрантите да бъдат разпределени в други страни на Европейски Съюз.
" Това не е гръцки, а европейски проблем ", споделя председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която тези дни посети Гърция. На фона на политиката, водена от Европейски Съюз през последните пет години, това изявление е изпразнено от наличие.
Едно е ясно: еропейците не желаят мигранти
" Трябва да приемем, че хората не желаят нови бежанци и мигранти. Това е тъжно, само че истина ", съобщи почитан немски политик в Брюксел преди години. Именно това потвърждава и растежът в поддръжката за десните и популистките партии в Европа през последните години.
През последните пет години Европейски Съюз се опита да създаде разнообразни модели за намиране на решения по бежанските проблеми - в това число изгонването в Северна Африка и построяването на бежански центрове по европейските пристанища. Нито един от тях обаче не беше прибавен изцяло. Осъществи се само договорката с Турция: против шест милиарда евро и други отстъпки Анкара се съгласи да приема назад мигранти. Тази идея функционираше добре от позиция на Европейски Съюз. Поне до предходната седмица. Какво ще се случи обаче в този момент, откакто турският президент Ердоган реши повече да не съблюдава съглашението?
Днес се търсят решения - както през лятото на 2015 година, когато около натиска от Унгария и молбите на Австрия канцлерката Ангела Меркел се съгласи да отвори вратите на Германия за мигрантите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ