На гости ни е Силви, с която си поговорихме как

На посетители ни е Силви, с която си поговорихме по какъв начин нейният конфликт с булимията я е предизвикал да стартира да оказва помощ на хора с сходни проблеми. Чуйте нейната история, както и отговори на някои доста значими въпроси.

Здравей, Силви. Защо реши да се занимаваш с TikTok?

Започнах за да доближи до по-голяма публика. Мисията ми е да оказа помощ на доста хора, които са скарани с храната, да се балансират, заобикаляйки всички несъответствуващи диети.

Защо записа логика на психиката?

Защото дълго време страдах от булмия - 5 години от живота ми минаха в това. Възстановяването не беше по никакъв начин леко, беше блуждаене насам, натам. В България информацията за това заболяване е лимитирана и по тази причина желая да дам публичност на това. Приех като моя персонална идея да оказвам помощ на хората.

Според теб, доста хора в България ли страдат от булимия и на какво се дължи това?

Да, доста са и несъмнено новите трендове играят голяма роля. От много време насам се съпоставяме с метода, по който наподобяват другите. Съществена част от това са и контузиите от детството. При всеки е друго, рисковите фактори са доста. Могат да бъдат генетични, а от време на време родителите придвижват личните си контузии върху детето. Ранното развиване на девойките в пубертета въздейства също, защото децата могат да бъдат доста директни и това да навреди на нечия душeвност.

Само дамите ли страдат от хранителни разстройства?

При мен идват главно дами, само че има и мъже. При тях е по-трудно да заловен, че има проблем. За тях е доста по-характерно да отидат в залата и да упражняват непрекъснато, да се хранят по избран метод, с цел да натрупат мусулна маса. Това не значи, че всичко е наред, изключително, в случай че той не се усеща добре.

Хранителното разстройство е ментален проблем, влияещ отрицателно на живота ни. Задължително би трябвало да се обърнем към експерт. Можем единствено да осъзнаем, че имаме проблем, единствено, в случай че за момент спрем и погледнем нещата действително. В доста от случаите обаче имаме потребност от наш непосредствен, който да ни подтикне да тръгнем в вярната посока. Ако наш непосредствен страда от хранително разстройство би трябвало да подходим доста внимателно и да не бъдем внезапни.

Как попадна ти в тази обстановка?

Всичко стартира с задачата ми да смъква два кг. Започнах диета, отслабнах, всички ме похвалиха и взех решение да смъквам още. След това се сблъсках с йо-йо резултата и си върнах килограмите. В продължение на 5 години правех разнообразни диети. В един миг започнах доста да преяждам - това е особено за булимията и се назовава рецесия на преяждане. Сякаш не си в схващане, когато това се случва. След това започваш да изпитваш мощен дискомфорт на стомаха. Това повлиява отрицателно на душeвността и те кара да се самонаказваш с още по-строга диета на другия ден.

Хората си мислят, че хората с булимия повръщат, само че това " филтриране ” може да стане с несъразмерна физическа интензивност, банкет на лаксативи.

Как настъпи смяната за теб?

Не бях задоволително смела да потърся помощ. Осъзнавах, че нещата които ми се случват не са естествени, тъй като поради хранителното разстройство спираш да живееш. - ти не харесваш метода, по който изглеждаш. Това близките да ти вършат похвали е нож с две остриета, тъй като когато ни споделят, че сме красиви и натъртват на външния тип, ние започваме да се идентифицираме с това. Качиш ли даже един кг от горната страна, спираш да се чувстваш красива.

За да се оправя с хранителното разстройство трябваше да стартира да се храня. На първо място би трябвало да осъзнаем, че храната е нашето гориво и не можем да живеем без нея.

Какво е прочувствено хранене?

Това е когато, в резултат на някаква страст се обръщаме към храната. Не е наложително това да е неприятно, само че когато се случва редовно и не можем по различен метод да се оправим с страстите, тогава към този момент имаме потребност от помощ.

Работата с психотерапевт в никакъв случай не е непотребна. Не е наложителна обаче Първото нещо, което би трябвало да разберем е дали даваме на тялото си храната, от която има потребност. Когато стартираме да пазим диети, не осъзнаваме, че всеки човек има потребност от избран брой калории дневно. Най-важното е да слушаме тялото си, тъй като то знае от какво има потребност. Това е интуитивното хранене - да познаваме тялото си доста добре, с цел да му даваме каквото му е належащо.

Това не става за един ден - би трябвало да стартираме с питателна храна за организма си. Има интервал на акомодация, в който да преминем към това да чуваме тялото си.

Означава ли, че в случай че ни се прияде избрана храна, организмът ни подсказва, че има потребност от нещо?

Обикновено шоколадът е най-честото предпочитание, а той е бърз въглехидрат. Това може да ни подскаже да увеличим въглехидрата в общия ни банкет. Всеки самостоятелно би трябвало да реши какво желае организмът.

Важна ли е закуската?

За мен да - тя е най-важното хранене за деня. Но пък някои хора фактически не се усещат добре, откакто закусват. Ако сме сигурни, че сме намерили салдото в тялото си, тогава можем да допуснем това пропускане на закуската. Но, в случай че имаме някакво нарушаване, то по-добре да не я изключваме, до момента в който се разберем с храната на интуитивно равнище.

Сред звездите са доста известни инсулиновите инжекции. Какво мислиш за тях?

За мен това е нещо ново. Според мен е извънредно рисково. Ако тежестта е наднормено и лекарят е предложил използването на сходни неща, тогава е възможно. Но не считам, че те са решение за един младеж, който няма проблеми със здравето.

Индикация ли е среднощното хранене за психичен проблем?

Докато денем хората се лимитират, вечер, откакто заспят се разсънват и стартират да преяждат. Това може да е симптом за проблем и би трябвало да потърсим помощ.

За да разберете още за питателните разстройства и прочувственото хранене, гледайте нашето ново видео: