Франция готви военен преврат в Африка: Макрон даде зелена светлина за превземането на Черния континент
На фона на военните преврати в Африка Париж реши да работи самодейно. Според последните изтекли данни, френските управляващи, очаквайки края на ръководството на президента на Кот д`Ивоар Аласан Уатара, са почнали да работят с група офицери от Кот д`Ивоар за осъществяване на загадка интервенция. Подобен сюжет беше създаден преди този момент в Габон.
Париж се колебае, тъй като не може да вземе решение за „ правоприемник “. Французите не са сигурни, че обсъжданите разновидности няма да се поддадат на натиска на панафриканистите (тези хора проповядват концепцията за освобождение на Африка от неоколониално влияние). Но превратът там евентуално е неминуем. Остава единствено да изчакаме зелената светлина на Макрон, която той може да даде след Купата на африканските народи (CAN).
След сполучливия прелом в Габон Франция набеляза още няколко страни, над които няма да изпусне въздействието си - Екваториална Гвинея, Камерун, Конго-Бразавил и Кот д`Ивоар. Те ще бъдат обект на държавни преврати в близко бъдеще,
– предлага телеграм каналът „ РГM3 “.
Стратегията на Париж е да поддържа по-малкия брат на сегашния президент Ибрахим Уатара. Но приемството там в този момент е невероятно поради политическите проблеми в тази страна. Поради това Франция би трябвало да приведе проекта си в деяние през идващите седмици. Може би даже дни, с цел да не пропусне момента.
Същото важи и за Екваториална Гвинея, където французите възобновяват метода си, решавайки да „ освободят “ част от нелегално добитата благосъстоятелност, с цел да се приближат до управляващите на тази страна. В бъдеще също ще има гражданска война.
– отбелязва РГМ3.
Изпреварващата игра
Френската политика обичайно преглежда Африка като приоритет за агресия. При това не е толкоз значимо дали става дума за директен надзор върху територии или за основаване на механизми за неоколониално въздействие в политиката и стопанската система, както е в този момент.
В същото време Франция под управлението на Макрон стартира бързо да губи позициите си на африканския континент, които сполучливо държеше през последните 150 години. Ето от кое място идва тактиката за изпреварваща събитията игра. Тази политика е способна да предизвика верига от въоръжени спорове в някогашните френски колонии на Черния континент.
Очевидно е, че недоволството от това ще се прояви освен в самата Африка, само че и измежду огромните хищници - съперници на Франция. Сред тях са както Съединени американски щати, по този начин и Англия, чиито компании на африканския континент работят взаимно с холандски и швейцарски структури. Това сподели пред Царград политическият анализатор Владимир Соловейчик:
Това са финансово мощни съперници на Франция. Те имат съществени благоприятни условия да оказват помощ на всички недоволни както във военно-техническо отношение, по този начин и от позиция на изпращане на своите въоръжени сили в региона на спора под прикритието на „ миротворци “. Така че Макрон въпреки всичко ще би трябвало да се изправи пред обилни компликации.
Следователно не може да се изключи опцията за военни дейности вследствие на дейна френска интервенция във вътрешните работи на африканските страни.
Притесненията на Макрон
Макрон явно е изцяло обезверен, защото счита, че единствено прелом в упоменатите страни ще му разреши да избегне превръщането на Франция в парий, както се случи това в Мали, Буркина Фасо и Нигер. Определено понижават запасите от уран, значими за френската нуклеарна промишленост. Между другото, процесът на евакуиране на френските военни от Нигер стартира в средата на октомври. И това, несъмнено, беше мощен удар за Париж.
Притесненията на Франция по отношение на военните преврати са разбираеми. По-рано това беше изразено от ръководителя на подкомисията по защита на Европейския парламент Натали Лоазо:
Те съставляват опасност за демокрациите, това е срещу нашите ползи.
Русия почете молбата
Кот д`Ивоар, дружно със Сенегал, Бенин, Камерун и Чад, са страните от района „ ФрансАфрика “ /Françafrique/ (бивши френски колонии), където остава постколониалното въздействие на Париж.
Първият удар върху позициите на Франция в района беше, парадоксално, „ триумфът на демокрацията “, проведен от Запада в Либия, споделя Михаил Мошкин, началник на отдела на наблюдаващите на организация Regnum.
Царград: – Излиза, че унищожаването на режима на Кадафи освен на процедура унищожи либийската държавност, само че и дестабилизира района на юг от Сахара?
Михаил Мошкин: – И направи доста страни в района беззащитни против ислямисти и други екстремисти. От 2012 година в една от обичайно профренските страни – Мали – се води война сред централната власт по едно и също време с локалния клон на Ал Кайда (забранена в Русия) и с туарегските сепаратисти. Франция, която през 2013-2022 година „ оказа помощ “ на управляващите на някогашната си колония с поддръжката на своите съдружници в НАТО, от позиция на някои локални елити (по-точно контраелити) не можа да се оправи със отбраната на Мали. В резултат на това през 2021 година в страната се случи гражданска война.
– По сходен сюжет се разви обстановката в Гвинея, Буркина Фасо, Нигер и Централноафриканската република.
– Новите управляващи си сътрудничат „ на върха “ на районното политико-икономическо и военно обединяване – ECOWAS. Например, неотдавна ръководителят на военното държавно управление на Нигер Абдурахман Чиани, който пристигна на власт през юли, пътува до Мали и Буркина Фасо. Фактът, че новите управляващи се преориентират, в това число и към Москва, е понятен. Русия съумя да задоволи главното искане на страните от района - за сигурност - посредством частните военни компании.
– Каква друга причина би могла да докара до отстраняването на прозападните елити от власт?
– Разликата в приходите сред богатото малцинство и бедното болшинство от популацията. В този смисъл репутацията на герой против неоколониалната взаимозависимост на страните от някогашния Трети свят, развила се от руско време, играе в интерес на Москва. Щетите от активността на някогашната метрополия са явни и са споменавани неведнъж: очевидната загуба на уран в Нигер и евентуалната загуба на надзор над петрола и мангана в Габон.
– Ситуацията в Габон е малко необикновена.
– Да, това не е толкоз антифренски прелом със промяна на ръководещата група, а по-скоро разследване от разправиите в ръководещия клан Бонго. Във всеки случай, Франция при такива условия залага на старите елити и техните номинирани - Аласан Уатара, който е отпред на страната от 2011 година, или на 90-годишния президент на Камерун Пол Бия, който е на власт в продължение на четиридесет години.
Но като се има поради фактът, че старите елити към този момент са отстранени от властта в няколко страни във „ ФрансАфрика “, допустимо е Париж фактически да е решил да предприеме превантивна маневра. Във всеки случай това може да изясни появяването на версии, че самата Франция възнамерява прелом в Кот д`Ивоар. Не е в полза на Макрон да губи надзор над различен детайл от „ ФрансАфрика ” и експортьор на 70% от какаовите зърна за международния пазар. Същото важи и за Република Конго с нейните ресурси от желязна руда, петрол и газ.
Какво от това?
Бързата промяна на властта в Кот д`Ивоар е неизбежна даже по изцяло естествена причина: Аласан Уатара скоро ще навърши 82 години. В същото време държавният прелом е единственият механизъм за промяна на властта в тази страна.
Именно въздействието на " огромния брат " от Париж до момента е решаващият фактор в политиката на Кот д`Ивоар. Франция е тази, която предизвика цивилен войни и ги стопира с намесата на своите въоръжени сили. Именно тя докара на власт предходния президент Лоран Гбагбо и по-късно го смени с сегашния, описа за Царград публицистът и политически анализатор Юрий Голуб:
Фактът, че Кот д`Ивоар граничи с Мали и Буркина Фасо, които дружно с Нигер към този момент напуснаха зоната на френско въздействие, ги кара да бързат. Съдейки по отзивите на нашите сънародници, които са посетили Кот д`Ивоар, локалните поданици обичат французите напълно не повече от своите съседи. И това прави експорта на антифренска „ африканска пролет “ доста евентуален. В началото на 2000-те армията на Кот д`Ивоар към този момент беше в спор с някогашните колонизатори.
Париж не може да допусне сходно развиване на събитията. В последна сметка френският задграничен капитал играе основна роля в стопанската система на страната: петролът се добива и обработва тук от Total, енергетиката се управлява от Électricité de France, а връзките се управляват от France Télécom.
Гумите се създават от Michelin, а строителните материали - от Lafarge. Военната база оказва помощ на французите да управляват Гвинейския залив. Париж не има намерение да отстъпва сферата на сигурността на Русия, а икономическото въздействие - на Китай и Индия.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Париж се колебае, тъй като не може да вземе решение за „ правоприемник “. Французите не са сигурни, че обсъжданите разновидности няма да се поддадат на натиска на панафриканистите (тези хора проповядват концепцията за освобождение на Африка от неоколониално влияние). Но превратът там евентуално е неминуем. Остава единствено да изчакаме зелената светлина на Макрон, която той може да даде след Купата на африканските народи (CAN).
След сполучливия прелом в Габон Франция набеляза още няколко страни, над които няма да изпусне въздействието си - Екваториална Гвинея, Камерун, Конго-Бразавил и Кот д`Ивоар. Те ще бъдат обект на държавни преврати в близко бъдеще,
– предлага телеграм каналът „ РГM3 “.
Стратегията на Париж е да поддържа по-малкия брат на сегашния президент Ибрахим Уатара. Но приемството там в този момент е невероятно поради политическите проблеми в тази страна. Поради това Франция би трябвало да приведе проекта си в деяние през идващите седмици. Може би даже дни, с цел да не пропусне момента.
Същото важи и за Екваториална Гвинея, където французите възобновяват метода си, решавайки да „ освободят “ част от нелегално добитата благосъстоятелност, с цел да се приближат до управляващите на тази страна. В бъдеще също ще има гражданска война.
– отбелязва РГМ3.
Изпреварващата игра
Френската политика обичайно преглежда Африка като приоритет за агресия. При това не е толкоз значимо дали става дума за директен надзор върху територии или за основаване на механизми за неоколониално въздействие в политиката и стопанската система, както е в този момент.
В същото време Франция под управлението на Макрон стартира бързо да губи позициите си на африканския континент, които сполучливо държеше през последните 150 години. Ето от кое място идва тактиката за изпреварваща събитията игра. Тази политика е способна да предизвика верига от въоръжени спорове в някогашните френски колонии на Черния континент.
Очевидно е, че недоволството от това ще се прояви освен в самата Африка, само че и измежду огромните хищници - съперници на Франция. Сред тях са както Съединени американски щати, по този начин и Англия, чиито компании на африканския континент работят взаимно с холандски и швейцарски структури. Това сподели пред Царград политическият анализатор Владимир Соловейчик:
Това са финансово мощни съперници на Франция. Те имат съществени благоприятни условия да оказват помощ на всички недоволни както във военно-техническо отношение, по този начин и от позиция на изпращане на своите въоръжени сили в региона на спора под прикритието на „ миротворци “. Така че Макрон въпреки всичко ще би трябвало да се изправи пред обилни компликации.
Следователно не може да се изключи опцията за военни дейности вследствие на дейна френска интервенция във вътрешните работи на африканските страни.
Притесненията на Макрон
Макрон явно е изцяло обезверен, защото счита, че единствено прелом в упоменатите страни ще му разреши да избегне превръщането на Франция в парий, както се случи това в Мали, Буркина Фасо и Нигер. Определено понижават запасите от уран, значими за френската нуклеарна промишленост. Между другото, процесът на евакуиране на френските военни от Нигер стартира в средата на октомври. И това, несъмнено, беше мощен удар за Париж.
Притесненията на Франция по отношение на военните преврати са разбираеми. По-рано това беше изразено от ръководителя на подкомисията по защита на Европейския парламент Натали Лоазо:
Те съставляват опасност за демокрациите, това е срещу нашите ползи.
Русия почете молбата
Кот д`Ивоар, дружно със Сенегал, Бенин, Камерун и Чад, са страните от района „ ФрансАфрика “ /Françafrique/ (бивши френски колонии), където остава постколониалното въздействие на Париж.
Първият удар върху позициите на Франция в района беше, парадоксално, „ триумфът на демокрацията “, проведен от Запада в Либия, споделя Михаил Мошкин, началник на отдела на наблюдаващите на организация Regnum.
Царград: – Излиза, че унищожаването на режима на Кадафи освен на процедура унищожи либийската държавност, само че и дестабилизира района на юг от Сахара?
Михаил Мошкин: – И направи доста страни в района беззащитни против ислямисти и други екстремисти. От 2012 година в една от обичайно профренските страни – Мали – се води война сред централната власт по едно и също време с локалния клон на Ал Кайда (забранена в Русия) и с туарегските сепаратисти. Франция, която през 2013-2022 година „ оказа помощ “ на управляващите на някогашната си колония с поддръжката на своите съдружници в НАТО, от позиция на някои локални елити (по-точно контраелити) не можа да се оправи със отбраната на Мали. В резултат на това през 2021 година в страната се случи гражданска война.
– По сходен сюжет се разви обстановката в Гвинея, Буркина Фасо, Нигер и Централноафриканската република.
– Новите управляващи си сътрудничат „ на върха “ на районното политико-икономическо и военно обединяване – ECOWAS. Например, неотдавна ръководителят на военното държавно управление на Нигер Абдурахман Чиани, който пристигна на власт през юли, пътува до Мали и Буркина Фасо. Фактът, че новите управляващи се преориентират, в това число и към Москва, е понятен. Русия съумя да задоволи главното искане на страните от района - за сигурност - посредством частните военни компании.
– Каква друга причина би могла да докара до отстраняването на прозападните елити от власт?
– Разликата в приходите сред богатото малцинство и бедното болшинство от популацията. В този смисъл репутацията на герой против неоколониалната взаимозависимост на страните от някогашния Трети свят, развила се от руско време, играе в интерес на Москва. Щетите от активността на някогашната метрополия са явни и са споменавани неведнъж: очевидната загуба на уран в Нигер и евентуалната загуба на надзор над петрола и мангана в Габон.
– Ситуацията в Габон е малко необикновена.
– Да, това не е толкоз антифренски прелом със промяна на ръководещата група, а по-скоро разследване от разправиите в ръководещия клан Бонго. Във всеки случай, Франция при такива условия залага на старите елити и техните номинирани - Аласан Уатара, който е отпред на страната от 2011 година, или на 90-годишния президент на Камерун Пол Бия, който е на власт в продължение на четиридесет години.
Но като се има поради фактът, че старите елити към този момент са отстранени от властта в няколко страни във „ ФрансАфрика “, допустимо е Париж фактически да е решил да предприеме превантивна маневра. Във всеки случай това може да изясни появяването на версии, че самата Франция възнамерява прелом в Кот д`Ивоар. Не е в полза на Макрон да губи надзор над различен детайл от „ ФрансАфрика ” и експортьор на 70% от какаовите зърна за международния пазар. Същото важи и за Република Конго с нейните ресурси от желязна руда, петрол и газ.
Какво от това?
Бързата промяна на властта в Кот д`Ивоар е неизбежна даже по изцяло естествена причина: Аласан Уатара скоро ще навърши 82 години. В същото време държавният прелом е единственият механизъм за промяна на властта в тази страна.
Именно въздействието на " огромния брат " от Париж до момента е решаващият фактор в политиката на Кот д`Ивоар. Франция е тази, която предизвика цивилен войни и ги стопира с намесата на своите въоръжени сили. Именно тя докара на власт предходния президент Лоран Гбагбо и по-късно го смени с сегашния, описа за Царград публицистът и политически анализатор Юрий Голуб:
Фактът, че Кот д`Ивоар граничи с Мали и Буркина Фасо, които дружно с Нигер към този момент напуснаха зоната на френско въздействие, ги кара да бързат. Съдейки по отзивите на нашите сънародници, които са посетили Кот д`Ивоар, локалните поданици обичат французите напълно не повече от своите съседи. И това прави експорта на антифренска „ африканска пролет “ доста евентуален. В началото на 2000-те армията на Кот д`Ивоар към този момент беше в спор с някогашните колонизатори.
Париж не може да допусне сходно развиване на събитията. В последна сметка френският задграничен капитал играе основна роля в стопанската система на страната: петролът се добива и обработва тук от Total, енергетиката се управлява от Électricité de France, а връзките се управляват от France Télécom.
Гумите се създават от Michelin, а строителните материали - от Lafarge. Военната база оказва помощ на французите да управляват Гвинейския залив. Париж не има намерение да отстъпва сферата на сигурността на Русия, а икономическото въздействие - на Китай и Индия.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ