Външната политика на Тръмп: кампанийни обещания, инстинкт и неконвенционални идеи
На фона на вилнеещите митинги в палестинските общини на Западния бряг и в линията Газа и на острите рецензии от страна на най-близките европейски и арабски съдружници, доста хора се чудеха за какво предходната седмица президентът Тръмп обърна с главата надолу десетилетния принцип във външната политика на Съединени американски щати, като призна Ерусалим за столица на Израел и разпореди преместването на посолството на Съединени американски щати там.
Тръмп съобщи, че решението единствено признава каква е " действителността ", тъй като Израел по този начин или другояче е ръководен от територията на Ерусалим. Висши представители на държавното управление във Вашингтон настояха, че решението е безсмислено в подтекста на предстоящите близкоизточни мирни договаряния и подчертаха, че множеството противоречиви въпроси сред Израел и палестинците остават на масата.
По нищо не проличава зад този ход да стои съответна цел за националната сигурност на Съединени американски щати или тактика за реализиране на спокойно съглашение, каквото Тръмп споделя, че е съществена цел на външната му политика. Регионалните играчи обявиха, че никой не се е допитал до тях за това решение, а доста от високопоставените помощници в Белия дом посъветваха Тръмп да не го взима. С него президентът извърши едно от предизборните си обещания и затвърди репутацията си на човек с нетрадиционно мислене - нещо, което Тръмп очевидно вижда като актив.
В петъчен брифинг за кореспонденти Дейвид Сатърфийлд, и.д. помощник-държавен секретар за района, значително избягваше въпроса " за какво ", а само повтори формулировката на Тръмп за " действителността " и неведнъж означи, че президентът е работил съгласно убежденията си.
В края на първата си година като водач на свободния свят Тръмп изрично има вяра, че по този въпрос и по други значими интернационалните проблеми, пред които са изправени Съединените щати, прави отлична работа. След продължителното си пътешестване до Азия предишния месец Тръмп приказва за " велико американско завръщане ", както и че " позицията на Америка в света в никакъв случай не е била по-силна от в този момент ".
Тръмп явно си има почитатели, измежду които израелското държавно управление и европейските популисти, които приветстваха безкомпромисната му позиция против имигрантите. Някои арабски и азиатски държавни управления и поддръжници на Тръмп в Конгреса приветстваха безапелационните, безкомпромисни, съгласно тях, позиции против Северна Корея и Иран, макар че тактиката му за справяне с тези две страни остава неразбираема.
Президентът вярно означи, че НАТО се радва, че е повдигнал въпроса с неизпълнението на финансовите отговорности на страните членки за отбранителни разноски и че е подтикнал някои да усилят бюджетите си по-бързо.
Но той има малко същински фенове измежду водачите на алианса, които отчужди поради въпроси, вариращи от отхвърлянето на контрактуваните с огромна тъга климатично и комерсиално съглашение, до нежеланието му да пази контракта за групова защита на алианса и неговото пренебрежение към нуклеарната договорка с Иран.
Германският външен министър Зигмар Габриел съобщи на висок глас предходната седмица, говорейки от името на доста западноевропейски съдружници, че Съединени американски щати надалеч не затвърждават водещата си роля, отдръпнали са се от интернационалната сцена и в този момент виждат света като " общественост, в която се води битка за превъзходство и всеки би трябвало да преследва личната си полза ".
След Тръмп, сподели Габриел, връзките на Германия с Америка " в никакъв случай няма да бъдат същите ". Сенаторите Джон Маккейн (републиканец от Аризона) и Бенджамин Л. Кардин (демократ от Мериленд) показаха в петък страдание за отдръпването на Съединени американски щати от позицията си на международен бранител на правата на индивида. В писмо до Тръмп те означиха, че президентът даже не е загатнал обществено въпроса при визитите си в страни с репресивни режими в Азия.
Нежеланието на Тръмп да подлага на критика Русия - без значение дали се дължи на настоящото следствие на американското разузнаване, съгласно което Москва е пробвала да помогне за избирането му в Белия дом, или на постоянно повтаряното му разбиране, че околните връзки сред Съединени американски щати и Русия са положителни за Съединените щати - накара доста конгресмени да се усещат неловко. Много от най-силните му последователи в Конгреса гласоподаваха всеобщо предишното лято за налагане на нови наказания против Русия макар мощните възражения на президента.
Докато Съединените щати оставят празно място, други настъпват. Русия разшири въздействието си в Близкия изток, ролята на Китай нараства в Африка и Латинска Америка и скоро се чака в доста аспекти да настигне или изпревари Съединените щати като световен водач. Големият търговски недостиг в Съединени американски щати се усилва доста при ръководството на Тръмп, а президентът Си Цзинпин съобщи, че Китай е подготвен да даде на разрастващите се страни " нов избор ", защото страната му заема " централна роля " в света.
Фотогалерия: Реакции след решението на Тръмп за Йерусалим >
Дори дългогодишните арабски сътрудници в Близкия изток показаха отвращение от решението за Ерусалим, като мнозина споделиха, че Съединените щати към този момент не могат да претендират за водеща роля при договарянето на мир сред израелците и палестинците.
На въпроса дали решението за Ерусалим ще попречва постигането на " дефинитивно съглашение ", каквото Тръмп съобщи, че желае да реализира там, Сатърфийлд отговори: " Не мога да направя тази преценка сега ".
Други бяха по-категорични. " По никакъв метод не считаме това за добра концепция ", съобщи почитан държавен чиновник на страна, непосредствен съдружник на Съединени американски щати в Близкия изток, поискал анонимност. " Ето за какво споделяме, че това е нещо, което имаше поддръжка на хора от американската политическа върхушка. Ние го преглеждаме като позиция, подбудена от вътрешнополитическата обстановка ", тъй като " е нелогично в подтекста на мирния развой ".
Това, което решението на Тръмп реализира, бе да се отметне едно предизборно заричане към две значими групи - богати консервативни еврейски донори и ревностни бели евангелисти, които гласоподаваха за него макар моралните му дефекти и неналичието на действителна връзка с тази общественост.
Според някои специалисти в региона на външната политика позициите, които Тръмп зае по време на предизборната акция и които той счита, че са му донесли успеха - и чака да създадат същото и идващия път - са в основата на доста от главните му външнополитически начинания.
" Външната политика на Тръмп обслужва политическите му цели, а не ползите на страната ", написа в края на предишния месец в " Уолстрийт джърнъл " Робърт Б. Зелик, някогашен президент на Световната банка и върховен чиновник в администрацията на Джордж У. Буш. Популизмът на Тръмп, написа Зелик, търси врагове и " подхранва недоволствата и нетърпимостта към обичайна политика ".
В публикация за " Уолстрийт джърнъл " на идващия ден преподавателят от колежа " Бард " Уолтър Ръсел Мийд е изразил друга позиция. Според него Тръмп реагира на изтощението и неспособността на " многословния глобализъм ", който бе тактиката на Америка през по-голямата част от тактиката й за водачество след Втората международна война. Тази " голяма, деформирана конструкция ", в която Съединените щати претендират за водеща роля по съвсем всеки интернационален въпрос, твърди той, е неустойчива.
Джон Б. Олтърман, вицепрезидент на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, показа трета аргументация. Външната политика на Тръмп, сподели той в изявление, " е инстинктивна и нерационална " и се корени в това, че той " изпитва приятност в опълчването на здравия разсъдък ".
Решения като признаването на Ерусалим, сподели Олтърман, " не гонят стратегически цели, а са въпрос на персонален жанр и инстинкт ", даже и да попречват личните дипломатически начинания на администрацията. " Мисля, че през последните три години, " откогато той за пръв път погледна към президентския пост, " у него се затвърди концепцията, че е неизмеримо надарен и сполучлив, тъй като е неконвенционален ", сподели Олтърман.
" Всичко това може и да е правилно ", споделя Иво Далдър, ръководител на Чикагския съвет по световните въпроси и създател, дружно с Джеймс Линдзи, на книгата " Как Америка абдикира от своята роля на международен водач ".
" Но това, в което съм уверен, е, че той е имал избран взор върху това, какви са връзките на Америка със света ", датиращ от доста години, споделя Далдър, припомняйки, че през 1987 година Тръмп е купил цяла страница в " Ню Йорк таймс ", с цел да насочи рецензия, че на Америка " ѝ се присмиват ", че разрешава волности на други за своя сметка.
След Втората международна война Съединени американски щати понесоха бремето да бъдат водач в многополюсния свят, само че " ние не сме естествена страна, когато става въпрос за вдишване на ангажимент в света ", сподели Далдър. " За да бъдем естествена страна ", уточни той, Съединените щати ще би трябвало да свикнат да " са на губещата страна " по интернационалните въпроси по-често, в сравнение с са привикнали. /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за: Президентът Тръмп (621)
Тръмп съобщи, че решението единствено признава каква е " действителността ", тъй като Израел по този начин или другояче е ръководен от територията на Ерусалим. Висши представители на държавното управление във Вашингтон настояха, че решението е безсмислено в подтекста на предстоящите близкоизточни мирни договаряния и подчертаха, че множеството противоречиви въпроси сред Израел и палестинците остават на масата.
По нищо не проличава зад този ход да стои съответна цел за националната сигурност на Съединени американски щати или тактика за реализиране на спокойно съглашение, каквото Тръмп споделя, че е съществена цел на външната му политика. Регионалните играчи обявиха, че никой не се е допитал до тях за това решение, а доста от високопоставените помощници в Белия дом посъветваха Тръмп да не го взима. С него президентът извърши едно от предизборните си обещания и затвърди репутацията си на човек с нетрадиционно мислене - нещо, което Тръмп очевидно вижда като актив.
В петъчен брифинг за кореспонденти Дейвид Сатърфийлд, и.д. помощник-държавен секретар за района, значително избягваше въпроса " за какво ", а само повтори формулировката на Тръмп за " действителността " и неведнъж означи, че президентът е работил съгласно убежденията си.
В края на първата си година като водач на свободния свят Тръмп изрично има вяра, че по този въпрос и по други значими интернационалните проблеми, пред които са изправени Съединените щати, прави отлична работа. След продължителното си пътешестване до Азия предишния месец Тръмп приказва за " велико американско завръщане ", както и че " позицията на Америка в света в никакъв случай не е била по-силна от в този момент ".
Тръмп явно си има почитатели, измежду които израелското държавно управление и европейските популисти, които приветстваха безкомпромисната му позиция против имигрантите. Някои арабски и азиатски държавни управления и поддръжници на Тръмп в Конгреса приветстваха безапелационните, безкомпромисни, съгласно тях, позиции против Северна Корея и Иран, макар че тактиката му за справяне с тези две страни остава неразбираема.
Президентът вярно означи, че НАТО се радва, че е повдигнал въпроса с неизпълнението на финансовите отговорности на страните членки за отбранителни разноски и че е подтикнал някои да усилят бюджетите си по-бързо.
Но той има малко същински фенове измежду водачите на алианса, които отчужди поради въпроси, вариращи от отхвърлянето на контрактуваните с огромна тъга климатично и комерсиално съглашение, до нежеланието му да пази контракта за групова защита на алианса и неговото пренебрежение към нуклеарната договорка с Иран.
Германският външен министър Зигмар Габриел съобщи на висок глас предходната седмица, говорейки от името на доста западноевропейски съдружници, че Съединени американски щати надалеч не затвърждават водещата си роля, отдръпнали са се от интернационалната сцена и в този момент виждат света като " общественост, в която се води битка за превъзходство и всеки би трябвало да преследва личната си полза ".
След Тръмп, сподели Габриел, връзките на Германия с Америка " в никакъв случай няма да бъдат същите ". Сенаторите Джон Маккейн (републиканец от Аризона) и Бенджамин Л. Кардин (демократ от Мериленд) показаха в петък страдание за отдръпването на Съединени американски щати от позицията си на международен бранител на правата на индивида. В писмо до Тръмп те означиха, че президентът даже не е загатнал обществено въпроса при визитите си в страни с репресивни режими в Азия.
Нежеланието на Тръмп да подлага на критика Русия - без значение дали се дължи на настоящото следствие на американското разузнаване, съгласно което Москва е пробвала да помогне за избирането му в Белия дом, или на постоянно повтаряното му разбиране, че околните връзки сред Съединени американски щати и Русия са положителни за Съединените щати - накара доста конгресмени да се усещат неловко. Много от най-силните му последователи в Конгреса гласоподаваха всеобщо предишното лято за налагане на нови наказания против Русия макар мощните възражения на президента.
Докато Съединените щати оставят празно място, други настъпват. Русия разшири въздействието си в Близкия изток, ролята на Китай нараства в Африка и Латинска Америка и скоро се чака в доста аспекти да настигне или изпревари Съединените щати като световен водач. Големият търговски недостиг в Съединени американски щати се усилва доста при ръководството на Тръмп, а президентът Си Цзинпин съобщи, че Китай е подготвен да даде на разрастващите се страни " нов избор ", защото страната му заема " централна роля " в света.
Фотогалерия: Реакции след решението на Тръмп за Йерусалим >
Дори дългогодишните арабски сътрудници в Близкия изток показаха отвращение от решението за Ерусалим, като мнозина споделиха, че Съединените щати към този момент не могат да претендират за водеща роля при договарянето на мир сред израелците и палестинците.
На въпроса дали решението за Ерусалим ще попречва постигането на " дефинитивно съглашение ", каквото Тръмп съобщи, че желае да реализира там, Сатърфийлд отговори: " Не мога да направя тази преценка сега ".
Други бяха по-категорични. " По никакъв метод не считаме това за добра концепция ", съобщи почитан държавен чиновник на страна, непосредствен съдружник на Съединени американски щати в Близкия изток, поискал анонимност. " Ето за какво споделяме, че това е нещо, което имаше поддръжка на хора от американската политическа върхушка. Ние го преглеждаме като позиция, подбудена от вътрешнополитическата обстановка ", тъй като " е нелогично в подтекста на мирния развой ".
Това, което решението на Тръмп реализира, бе да се отметне едно предизборно заричане към две значими групи - богати консервативни еврейски донори и ревностни бели евангелисти, които гласоподаваха за него макар моралните му дефекти и неналичието на действителна връзка с тази общественост.
Според някои специалисти в региона на външната политика позициите, които Тръмп зае по време на предизборната акция и които той счита, че са му донесли успеха - и чака да създадат същото и идващия път - са в основата на доста от главните му външнополитически начинания.
" Външната политика на Тръмп обслужва политическите му цели, а не ползите на страната ", написа в края на предишния месец в " Уолстрийт джърнъл " Робърт Б. Зелик, някогашен президент на Световната банка и върховен чиновник в администрацията на Джордж У. Буш. Популизмът на Тръмп, написа Зелик, търси врагове и " подхранва недоволствата и нетърпимостта към обичайна политика ".
В публикация за " Уолстрийт джърнъл " на идващия ден преподавателят от колежа " Бард " Уолтър Ръсел Мийд е изразил друга позиция. Според него Тръмп реагира на изтощението и неспособността на " многословния глобализъм ", който бе тактиката на Америка през по-голямата част от тактиката й за водачество след Втората международна война. Тази " голяма, деформирана конструкция ", в която Съединените щати претендират за водеща роля по съвсем всеки интернационален въпрос, твърди той, е неустойчива.
Джон Б. Олтърман, вицепрезидент на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, показа трета аргументация. Външната политика на Тръмп, сподели той в изявление, " е инстинктивна и нерационална " и се корени в това, че той " изпитва приятност в опълчването на здравия разсъдък ".
Решения като признаването на Ерусалим, сподели Олтърман, " не гонят стратегически цели, а са въпрос на персонален жанр и инстинкт ", даже и да попречват личните дипломатически начинания на администрацията. " Мисля, че през последните три години, " откогато той за пръв път погледна към президентския пост, " у него се затвърди концепцията, че е неизмеримо надарен и сполучлив, тъй като е неконвенционален ", сподели Олтърман.
" Всичко това може и да е правилно ", споделя Иво Далдър, ръководител на Чикагския съвет по световните въпроси и създател, дружно с Джеймс Линдзи, на книгата " Как Америка абдикира от своята роля на международен водач ".
" Но това, в което съм уверен, е, че той е имал избран взор върху това, какви са връзките на Америка със света ", датиращ от доста години, споделя Далдър, припомняйки, че през 1987 година Тръмп е купил цяла страница в " Ню Йорк таймс ", с цел да насочи рецензия, че на Америка " ѝ се присмиват ", че разрешава волности на други за своя сметка.
След Втората международна война Съединени американски щати понесоха бремето да бъдат водач в многополюсния свят, само че " ние не сме естествена страна, когато става въпрос за вдишване на ангажимент в света ", сподели Далдър. " За да бъдем естествена страна ", уточни той, Съединените щати ще би трябвало да свикнат да " са на губещата страна " по интернационалните въпроси по-често, в сравнение с са привикнали. /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за: Президентът Тръмп (621)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ