СЛАВЕЙ ~ Николай РАЙНОВ
На едно дърво беше кацнал славей и пееше. Той бе обиколил света и знаеше доста.
А под дървото лежеше таралеж. Той се беше добре наял и славейовата ария му беше приятна, тъй като го караше на сънливост.
Славеят пееше за слънцето, за дълбокото небе и сребристите облаци, хвалеше необятния океан, бистрите ручеи и спокойните замечтани езера. Той славеше (нали е славей) благовонните кринове, трендафили, карамфили, босилеци и маточини. Пееше за цялостните с живот кедри, борики и дъбове, за райските птици, за пъстроперите фазани и шарените папагали.
Слънцето залезе.
Мръкна се.
Таралежът беше от дълго време задремал, а дребната птица точно на дървото към момента пееше.
Тя възпяваше в този момент звездите, на които живеят други славеи и също пеят. Малкият земен славей споделяше, че звездните славеи ще да пеят по-добре от него, само че крилата му са слаби, с цел да отлети до тях и да се поучи.
Таралежът се разсъни, поразходи се до реката, напи се с вода и се върна.
Славеят към момента пееше.
Таралежът се заклати и потегли да си търси храна.
Той се нахрани добре и се прибра още веднъж под дървото.
Съмна се.
Славеят продължаваше да пее.
Той възхваляваше слънцето, само че с нова ария - по-бодра от снощната.
На таралежа му омръзна да слуша.
Той кресна:
– Млъкни, сива птицо! Стига си споменавала слънце, звезди и звездни славеи! Не виждаш ли какъв брой си дребна? По-малка си от муцуната ми! И що ли имаш ти, та си се разпяла? Да ти оскубна перцата, няма да стигнат за легло даже на единия ми крайник!
Тогава славеят прекъсна песента си и сподели:
– Надути таралежо, ти си доста богат, тъй като имаш на гърба си хиляди игли. И си огромен занаятчия, тъй като умееш да дереш даже змии и да им сушиш кожите по трънака и храстите. Но – макар че носиш на гърба си хиляди игли – ти си нищо пред бедния шивач, който с едничка игла прехранва цяло семейство.
Николай Райнов
Изображение: Пано за план на беседка, Николай Райнов
