Феникс, който чака да разпери криле. Нора Христова и историите на жени, преживели насилие
На една от картините млада жена седи на стол измежду разцъфнали слънчогледи. Зад гърба ѝ са няколко куфара, подготвени за път, а на земята до нея е коленичило малко момиче, което прегръща краката ѝ. Друга от картините пък демонстрира бурно синьо море, измежду което се лутат лодки. Платната им в действителност са тела на дами. Осветява ги фар, също с женско лице.
Двете изображения са илюстрации към истории на дами, претърпели принуждение, или "жени сървайвърки, както ги назоваваме ние ", споделя Нора Христова .
Христова е създател на пет от общо 30-те истории, поместени в изложбата "Пробуждане сред редовете " , която отвори порти във вторник. Тя ще продължи до 17 юли и може да бъде забелязана в изложба "Квадрат 500 " в София.
Проектът е част от поредицата арт начинания на фондация Emprove и нейната общественост от дами сървайвърки, които желаят да привлекат внимание върху казуса с домашното принуждение и да оказват помощ на дами, намиращи се в токсични връзки. За задачата те избират изкуството.
"Силата на сходни изложения съгласно мен е в това, че наблюдавайки обещано произведение, можем да получим доста мощен "аха " миг на осъзнаване - просто до момента в който следим ", споделя Христова.
"Защото изкуството комуникира с нас на едно подсъзнателно равнище. По този метод доста по-лесно доближават до нас потиснати, надълбоко заровени в нас страсти ", добавя Христова.
Самата тя е била в токсична връзка, след която се свързва с екипа на Emprove. По думите ѝ, изхождайки от личния си опит, е желала да помогне на дами в сходни връзки "да се освободят и да преодолеят контузията ".
"Тогава разбрах, че преди да сложиш кислородната маска на пасажера в самолета, би трябвало първо да я сложиш на себе си ", споделя тя. "И по този начин в действителност станах част от общността, прекосих групова терапия и така нататък "
Решава да взе участие в сегашния план със свои разкази, тъй като има вяра, че това е метод повече дами, които се нуждаят от помощ, да схванат за общността и да се причислят към нея.
"Тази галерия е за всяка една жена, която не е осъзнала, че надълбоко в нея има един феникс, който чака да разпери криле и да полети ", споделя Христова.
Иска ѝ се обаче освен дами, само че и мъже да видят изложбата – поравно, тъй като "пробуждането би трябвало да е и за двете страни ". Затова и планът е насочен също по този начин към всички хора, които стават очевидци на обстановки с домашно принуждение.
"Всеки един от нас би трябвало да има знанието за това какъв брой постоянно насилието е прикрито, неосъзнато даже за самата жертва ", отбелязва Христова.
Именно поради това е значимо хората да могат да разпознават признаците му - промени в държанието на жертвата, в метода на изложение, даже на обличане.
"Например когато дамата стартира да прикрива някои от своите страсти, стартира постоянно да отсъства от общи събирания, като постоянно се оправдава с някакви нерационални аргументи за какво не може да отсъства, когато стартира да се дистанцира даже от другари и да споделя по-малко, това са червени знамена ", споделя Христова.
Според нея в този миг решаваща роля играят най-близките родственици и другари - така наречен подкрепящата мрежа. Това постоянно са първите хора, които дават знак даже на самата жертва, че нещо не е наред.
По думите на Христова обаче има нещо, което българите към момента не схващат - че насилието има повече от една форма.
"Много хора считат, че зад термина домашно принуждение стои на първо място физическото принуждение – побой, шумни кавги, кряскане на полиция ", споделя тя.
"Все още доста хора не са се отворили за обстоятелството, че психическото, финансовото принуждение също са форми на принуждение. И доста постоянно душевните рани и контузии са доста по-трудно изличими, нанасят доста по-големи вреди. "
Неразбирането и неглижирането на казуса е отразено и в неналичието на каквато и да било публична статистика. Нито една държавна институция в България не брои случаите нито на психическо, нито на физическо принуждение.
От години с това се занимават само неправителствени организации като Български хелзинкски комитет (БХК) и Фондация "Асоциация Анимус " . Според, която събира БХК, през 2021 година минимум 22 дами са били убити от мъже в България.
Точно поради това Христова има вяра, че от събития като актуалната галерия има смисъл.
"Общественият разговор е доста значима крачка, с цел да се промени публичната настройка ", споделя Христова.
Двете изображения са илюстрации към истории на дами, претърпели принуждение, или "жени сървайвърки, както ги назоваваме ние ", споделя Нора Христова .
Христова е създател на пет от общо 30-те истории, поместени в изложбата "Пробуждане сред редовете " , която отвори порти във вторник. Тя ще продължи до 17 юли и може да бъде забелязана в изложба "Квадрат 500 " в София.
Проектът е част от поредицата арт начинания на фондация Emprove и нейната общественост от дами сървайвърки, които желаят да привлекат внимание върху казуса с домашното принуждение и да оказват помощ на дами, намиращи се в токсични връзки. За задачата те избират изкуството.
"Силата на сходни изложения съгласно мен е в това, че наблюдавайки обещано произведение, можем да получим доста мощен "аха " миг на осъзнаване - просто до момента в който следим ", споделя Христова.
"Защото изкуството комуникира с нас на едно подсъзнателно равнище. По този метод доста по-лесно доближават до нас потиснати, надълбоко заровени в нас страсти ", добавя Христова.
Самата тя е била в токсична връзка, след която се свързва с екипа на Emprove. По думите ѝ, изхождайки от личния си опит, е желала да помогне на дами в сходни връзки "да се освободят и да преодолеят контузията ".
"Тогава разбрах, че преди да сложиш кислородната маска на пасажера в самолета, би трябвало първо да я сложиш на себе си ", споделя тя. "И по този начин в действителност станах част от общността, прекосих групова терапия и така нататък "
Решава да взе участие в сегашния план със свои разкази, тъй като има вяра, че това е метод повече дами, които се нуждаят от помощ, да схванат за общността и да се причислят към нея.
"Тази галерия е за всяка една жена, която не е осъзнала, че надълбоко в нея има един феникс, който чака да разпери криле и да полети ", споделя Христова.
Иска ѝ се обаче освен дами, само че и мъже да видят изложбата – поравно, тъй като "пробуждането би трябвало да е и за двете страни ". Затова и планът е насочен също по този начин към всички хора, които стават очевидци на обстановки с домашно принуждение.
"Всеки един от нас би трябвало да има знанието за това какъв брой постоянно насилието е прикрито, неосъзнато даже за самата жертва ", отбелязва Христова.
Именно поради това е значимо хората да могат да разпознават признаците му - промени в държанието на жертвата, в метода на изложение, даже на обличане.
"Например когато дамата стартира да прикрива някои от своите страсти, стартира постоянно да отсъства от общи събирания, като постоянно се оправдава с някакви нерационални аргументи за какво не може да отсъства, когато стартира да се дистанцира даже от другари и да споделя по-малко, това са червени знамена ", споделя Христова.
Според нея в този миг решаваща роля играят най-близките родственици и другари - така наречен подкрепящата мрежа. Това постоянно са първите хора, които дават знак даже на самата жертва, че нещо не е наред.
По думите на Христова обаче има нещо, което българите към момента не схващат - че насилието има повече от една форма.
"Много хора считат, че зад термина домашно принуждение стои на първо място физическото принуждение – побой, шумни кавги, кряскане на полиция ", споделя тя.
"Все още доста хора не са се отворили за обстоятелството, че психическото, финансовото принуждение също са форми на принуждение. И доста постоянно душевните рани и контузии са доста по-трудно изличими, нанасят доста по-големи вреди. "
Неразбирането и неглижирането на казуса е отразено и в неналичието на каквато и да било публична статистика. Нито една държавна институция в България не брои случаите нито на психическо, нито на физическо принуждение.
От години с това се занимават само неправителствени организации като Български хелзинкски комитет (БХК) и Фондация "Асоциация Анимус " . Според, която събира БХК, през 2021 година минимум 22 дами са били убити от мъже в България.
Точно поради това Христова има вяра, че от събития като актуалната галерия има смисъл.
"Общественият разговор е доста значима крачка, с цел да се промени публичната настройка ", споделя Христова.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ