Няколко думи за бюджет 2022 и иновациите
На един професионален конгрес имах опцията да се срещна както с проектобюджета за 2022 година на сегашното държавно управление, който влезе на първо четене в пленарна зала на Народното събрание, по този начин и с мнението на няколко господа икономисти, в това число и със задочно изказаното в писмен тип мнение на някогашния министър председател Иван Костов. Форумът, в който участвах, одобри с безмълвие последното документално мнение и единствено един участник съобщи, че не го приема - без да се обоснове. Моя благосклонност, заради мощно лимитираното време за изявления, нямах опцията да взема както задълбочено отношение по това мнение, по този начин и по мнението на въпросния участник, само че всъщност поддържах мнението на Костов, тъй като то е задоволително тъкмо и професионално. Искам да разясня тезите, върху които се гради рецензията на бюджета в това мнение? Те са пет:
• необосновано оптимистична макрорамка;
• висок риск за събираемостта на бюджетните приходи;
• прекомерно високи планувани разноски - или, както много извънредно за своя жанр, само че задоволително красноречиво Костов е дефинирал оценката си - " разгащване с разноските " ;
• дефицитът за 2022-ра не е прекалено висок, само че основава прекалено висок риск за идната 2023 г.;
• публичният дълг ще нарасне със скок;
Нека и аз се обосновавам за тази моя поддръжка по отношение на мнението на Костов. Веднага ще кажа, че го върша не за това, че сме съидейници и някогашни съпартийци. Между другото, с доста мои някогашни съидейници и съпартийци сме се отдалечили дотолкоз един от различен, че, в случай че кажа че не се поносим, няма да е пресилено. В случая, обаче, става въпрос за мнение към заявката и позициите на младежите, които са на власт у нас от два месеца и имат претенциите, че ще ни ръководят в идващите 4 години.
По въпроса за бюджета, тези от нас, които имат претенциите, че са задоволително образовани и/или имат опита в харченето на държавни пари, във всеки случай би трябвало да имат свое мнение, а не да чакат и видят сеира на моментно ръководещите и тогава да реагират. И, което е по-неприятното – да се държат като михлюзи. За страдание такова е държанието на мнозина, тъй като по този начин е по-лесно и тъй като по този начин е по-безопасно в персонален проект. Но дано бъда по-конкретен, както се споделя, всъщност.
Нищо от разбора на Костов не мога да оспоря, само че мога да го допълня. Нека стартира с това, което утвърждавам.
Какво бих могъл да кажа за оптимизма на младите харвардци, който оптимизъм, несъмнено, е нужен в известна степен, само че, когато явно граничи със самонадеяност, с цел да не кажа самовлюбеност или егоизъм, основаващ се главно на получените дипломи, може да им изиграе неприятна смешка, несъмнено, за наша сметка.
Какво до кажа във връзка с риска от събирането на налози? Ами като се знаем що за Андрешковци сме, по какъв начин съумяваме да поскрием това-онова, а от време на време и повече от приходите си, не съм оптимист, че приходността от налози в бюджета ще бъде тъкмо тази, която чакат ръководещите. Винаги съм казвал, че обичам да заплащам огромни налози, тъй като те се образуват от съответните високи доходи, само че моята позиция не се споделя от мнозина. Тя не е наша национална линия. За огромната част от нашенците е като че ли по-удобно да се снишават и изчакват по-добри дни, само че те, пустите не идват.
Какво да кажа във връзка с плануваните в бюджета високи разноски, заложения недостиг и връзката му със идващите години. В тази връзка, какво бих могъл да кажа и за дълга ни, който единствено и само нараства? Кой ще го заплаща този дълг, господа харвадци? С какво смятате, че ще се заплаща този дълг? С налози ли? Ние ли ще го плащаме, децата ни ли ще го заплащат или ще се държим като гърците преди време – ядем, пием, пушим, пеем, играем сиртаки, чупим паници и нехаем, тъй като знаем, че други ще ни заплащат харчовете. Този модел към този момент не минава, г-да харвардци!
Някога, когато бях доста млад, пред очите ми една просперираща и със постоянна стопанска система, развивана с десетилетия по американски пример страна на име Аржентина, беше унищожена за по-малко от десетилетие от нейния президент. Много по-късно и за доста по-кратко време, сходно нещо се случи и у нас в интервала 1994-1996-та. Само че тук не президентът, тъй като той нямаше (и в този момент няма) управнически права, а министър председателят, съветван от " доста " умни хора, позволи да се пропилее приходът в бюджета за " стабилизирането " на пропадащи държавни предприятия и частни банки, и по-късно никой не пое отговорността за случилото се. Предприятията банкрутираха, банкерите избягаха с парите в чужбина, служащите останаха на улицата, пенсионерите – със алегорични пенсии... Започнахме да се редим на опашки за самун, за който нямахме към този момент и жито. Изпаднахме в хиперинфлация: 3000 лева се обменяха за 1 $, месечната ми заплата падна до 7 $, пенсията на татко ми – 3 $, на майка ми – 2 $, а сиренето се продаваше по 1 $ за кг. Народът тогава излезе на улиците, само че не както преди 2 години, а същински обезверен, като че ли някой му беше опрял ножа до гърлото. И никой не ни купуваше домати, яйца, тикви и развалена риба, с цел да цапаме държавните здания. Сега е ненужно да запитвам кой беше в основата на идващото възкръсване на стопанството ни? Защото отговорът е изрично еднопосочен. Това е този, чието мнение разисквам и аз сега. В същото време, от трибуната на Народното събрание ни дава ум един от тези юнаци, които преди 25 година ни докараха до хиперинфлация и, което е много показателно, същият този народен представител поддържа по социалистически разходната част от оферти сега бюджет 2022.
Но дано продължа всъщност. Какво бих видоизменил и допълнил в проектобюджета?
Първо. Разбирам господата икономисти, че те главно оперират, по-скоро предвиждат, с доходи от налози и с опити за усъвършенстване на тези доходи. Разбира се, че оперирайки с растежа и недостига се реализира един добър и нужен баланс за стопанството. Освен това, знае се, че един добре спретнат бюджет за идната година е добра основа за положително и рационално харчене и през идната. Защото другото – с неприятен или, недай Боже, без бюджет, значи игра на сляпа баба и сигурно непланирано харчене, което в един миг може да ни докара до рискова дългова серпантина.
Второ. Господа икономисти, двата стълба, на които се крепи стопанството на страната, са промишлеността и земеделието, тъй като те са и двата съществени, с цел да не кажа само сигурните и постоянни, източници на доходи. Питам се: за какво в проектобюджет 2022 тези два съществени ресора са на едни от последните места, след опазване на здравето, обучение – някъде там, дружно с младежта, спорта и културата – все консумиращи ресори? Разбира се, че не желая да недооценявам въпросните действия в страната ни, само че, запитвам, къде са двата съществени доходоносни ресора с техните проблеми? А те би трябвало да бъдат преди всичко в бюджета, само че и по подобаващия метод насърчавани!
Трето. Господа ръководещи, (въпросът ми е и до някогашния министър председател, създателя на становището): къде се загуби думата нововъведения? Или тя отсъства от учебниците по стопанска система? Или се загатва там някъде в някой курс, само че нали никой не ви кара, г-да икономисти, да иновирате в някакъв индустриален бизнес и по тази причина я забравяте. Та нали тъкмо по този мотив се сътвори особено министерство за нововъведенията и растежа! С други думи, и най-накрая, след 30 година безмълвие по въпроса за релацията иновации–растежна Брутният вътрешен продукт, се добрахме до тази фундаменталната взаимозависимост, на чиито триумф се крепи триумфът на водещите народи по света. И отново ще попитам: за какво няма и дума за пустите му нововъведения в бюджета? Или господин Василев, вицепремиерът, си показва, че пари за вложения, както той декларира, от бюджета могат и ще се раздават на всеки, който ги изиска? И при мен са идвали в миналото мнозина, и са желали пари с думите: " Г-н Ангелов, ще приемете ли моя план, с който желая да си купя струг/фрезмашина/преса/термична вана, ксерокс/компютър...? ". Моят отговор беше: " Г-не, Едкойси, докажете, че Вашата нова машина е в основата на някакво ново новаторско (!) решение, с което ще спечелите от производството на съответен конкурентен пазарен артикул и ще приемем, и безусловно ще оценим, плана Ви ". С други думи, в проектобюджета беше належащо да се съобщи изрично, че капиталови разноски ще бъдат правени единствено и само след доказване на ефективността/възвръщаемостта от вложените средства, като тази успеваемост се основава върху някаква, обвързвана с разхода, иновация.
Иначе, колкото и да ми е неловко да го кажа, ще забележим подобен напредък, за който мечтаем, какъвто може да се види единствено през крив макарон.
Автор: проф. доктор инж. Николай Ангелов, д.т.н.
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
• необосновано оптимистична макрорамка;
• висок риск за събираемостта на бюджетните приходи;
• прекомерно високи планувани разноски - или, както много извънредно за своя жанр, само че задоволително красноречиво Костов е дефинирал оценката си - " разгащване с разноските " ;
• дефицитът за 2022-ра не е прекалено висок, само че основава прекалено висок риск за идната 2023 г.;
• публичният дълг ще нарасне със скок;
Нека и аз се обосновавам за тази моя поддръжка по отношение на мнението на Костов. Веднага ще кажа, че го върша не за това, че сме съидейници и някогашни съпартийци. Между другото, с доста мои някогашни съидейници и съпартийци сме се отдалечили дотолкоз един от различен, че, в случай че кажа че не се поносим, няма да е пресилено. В случая, обаче, става въпрос за мнение към заявката и позициите на младежите, които са на власт у нас от два месеца и имат претенциите, че ще ни ръководят в идващите 4 години.
По въпроса за бюджета, тези от нас, които имат претенциите, че са задоволително образовани и/или имат опита в харченето на държавни пари, във всеки случай би трябвало да имат свое мнение, а не да чакат и видят сеира на моментно ръководещите и тогава да реагират. И, което е по-неприятното – да се държат като михлюзи. За страдание такова е държанието на мнозина, тъй като по този начин е по-лесно и тъй като по този начин е по-безопасно в персонален проект. Но дано бъда по-конкретен, както се споделя, всъщност.
Нищо от разбора на Костов не мога да оспоря, само че мога да го допълня. Нека стартира с това, което утвърждавам.
Какво бих могъл да кажа за оптимизма на младите харвардци, който оптимизъм, несъмнено, е нужен в известна степен, само че, когато явно граничи със самонадеяност, с цел да не кажа самовлюбеност или егоизъм, основаващ се главно на получените дипломи, може да им изиграе неприятна смешка, несъмнено, за наша сметка.
Какво до кажа във връзка с риска от събирането на налози? Ами като се знаем що за Андрешковци сме, по какъв начин съумяваме да поскрием това-онова, а от време на време и повече от приходите си, не съм оптимист, че приходността от налози в бюджета ще бъде тъкмо тази, която чакат ръководещите. Винаги съм казвал, че обичам да заплащам огромни налози, тъй като те се образуват от съответните високи доходи, само че моята позиция не се споделя от мнозина. Тя не е наша национална линия. За огромната част от нашенците е като че ли по-удобно да се снишават и изчакват по-добри дни, само че те, пустите не идват.
Какво да кажа във връзка с плануваните в бюджета високи разноски, заложения недостиг и връзката му със идващите години. В тази връзка, какво бих могъл да кажа и за дълга ни, който единствено и само нараства? Кой ще го заплаща този дълг, господа харвадци? С какво смятате, че ще се заплаща този дълг? С налози ли? Ние ли ще го плащаме, децата ни ли ще го заплащат или ще се държим като гърците преди време – ядем, пием, пушим, пеем, играем сиртаки, чупим паници и нехаем, тъй като знаем, че други ще ни заплащат харчовете. Този модел към този момент не минава, г-да харвардци!
Някога, когато бях доста млад, пред очите ми една просперираща и със постоянна стопанска система, развивана с десетилетия по американски пример страна на име Аржентина, беше унищожена за по-малко от десетилетие от нейния президент. Много по-късно и за доста по-кратко време, сходно нещо се случи и у нас в интервала 1994-1996-та. Само че тук не президентът, тъй като той нямаше (и в този момент няма) управнически права, а министър председателят, съветван от " доста " умни хора, позволи да се пропилее приходът в бюджета за " стабилизирането " на пропадащи държавни предприятия и частни банки, и по-късно никой не пое отговорността за случилото се. Предприятията банкрутираха, банкерите избягаха с парите в чужбина, служащите останаха на улицата, пенсионерите – със алегорични пенсии... Започнахме да се редим на опашки за самун, за който нямахме към този момент и жито. Изпаднахме в хиперинфлация: 3000 лева се обменяха за 1 $, месечната ми заплата падна до 7 $, пенсията на татко ми – 3 $, на майка ми – 2 $, а сиренето се продаваше по 1 $ за кг. Народът тогава излезе на улиците, само че не както преди 2 години, а същински обезверен, като че ли някой му беше опрял ножа до гърлото. И никой не ни купуваше домати, яйца, тикви и развалена риба, с цел да цапаме държавните здания. Сега е ненужно да запитвам кой беше в основата на идващото възкръсване на стопанството ни? Защото отговорът е изрично еднопосочен. Това е този, чието мнение разисквам и аз сега. В същото време, от трибуната на Народното събрание ни дава ум един от тези юнаци, които преди 25 година ни докараха до хиперинфлация и, което е много показателно, същият този народен представител поддържа по социалистически разходната част от оферти сега бюджет 2022.
Но дано продължа всъщност. Какво бих видоизменил и допълнил в проектобюджета?
Първо. Разбирам господата икономисти, че те главно оперират, по-скоро предвиждат, с доходи от налози и с опити за усъвършенстване на тези доходи. Разбира се, че оперирайки с растежа и недостига се реализира един добър и нужен баланс за стопанството. Освен това, знае се, че един добре спретнат бюджет за идната година е добра основа за положително и рационално харчене и през идната. Защото другото – с неприятен или, недай Боже, без бюджет, значи игра на сляпа баба и сигурно непланирано харчене, което в един миг може да ни докара до рискова дългова серпантина.
Второ. Господа икономисти, двата стълба, на които се крепи стопанството на страната, са промишлеността и земеделието, тъй като те са и двата съществени, с цел да не кажа само сигурните и постоянни, източници на доходи. Питам се: за какво в проектобюджет 2022 тези два съществени ресора са на едни от последните места, след опазване на здравето, обучение – някъде там, дружно с младежта, спорта и културата – все консумиращи ресори? Разбира се, че не желая да недооценявам въпросните действия в страната ни, само че, запитвам, къде са двата съществени доходоносни ресора с техните проблеми? А те би трябвало да бъдат преди всичко в бюджета, само че и по подобаващия метод насърчавани!
Трето. Господа ръководещи, (въпросът ми е и до някогашния министър председател, създателя на становището): къде се загуби думата нововъведения? Или тя отсъства от учебниците по стопанска система? Или се загатва там някъде в някой курс, само че нали никой не ви кара, г-да икономисти, да иновирате в някакъв индустриален бизнес и по тази причина я забравяте. Та нали тъкмо по този мотив се сътвори особено министерство за нововъведенията и растежа! С други думи, и най-накрая, след 30 година безмълвие по въпроса за релацията иновации–растежна Брутният вътрешен продукт, се добрахме до тази фундаменталната взаимозависимост, на чиито триумф се крепи триумфът на водещите народи по света. И отново ще попитам: за какво няма и дума за пустите му нововъведения в бюджета? Или господин Василев, вицепремиерът, си показва, че пари за вложения, както той декларира, от бюджета могат и ще се раздават на всеки, който ги изиска? И при мен са идвали в миналото мнозина, и са желали пари с думите: " Г-н Ангелов, ще приемете ли моя план, с който желая да си купя струг/фрезмашина/преса/термична вана, ксерокс/компютър...? ". Моят отговор беше: " Г-не, Едкойси, докажете, че Вашата нова машина е в основата на някакво ново новаторско (!) решение, с което ще спечелите от производството на съответен конкурентен пазарен артикул и ще приемем, и безусловно ще оценим, плана Ви ". С други думи, в проектобюджета беше належащо да се съобщи изрично, че капиталови разноски ще бъдат правени единствено и само след доказване на ефективността/възвръщаемостта от вложените средства, като тази успеваемост се основава върху някаква, обвързвана с разхода, иновация.
Иначе, колкото и да ми е неловко да го кажа, ще забележим подобен напредък, за който мечтаем, какъвто може да се види единствено през крив макарон.
Автор: проф. доктор инж. Николай Ангелов, д.т.н.
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ