Великобритания няма да се върне в ЕС десетилетия
„ На два пъти неотдавна континентални европейци ме питаха дали Обединеното кралство ще се причисли още веднъж към Европейски Съюз. Не и през идващите десетилетия, в случай че въобще го направи, им отговорих. “ Това споделя основният стопански коментатор на Financial Times Мартин Уулф.
Прочетете още
Това е по този начин макар смяната в английското мнение по отношение на разумността на Брекзит. Ако електоратът знаеше през 2016 година това, което знае през днешния ден, щеше да гласоподава за оставане. Резултатът беше скок в тъмното. Както ни споделя античният мъдрец Хераклит, „ не можете да се изкъпете в една и съща река два пъти “: нито вие, нито реката ще бъдете същите. Това важи също за Европейски Съюз и Англия. Решението за наново кандидатстване няма да изтрие решението за овакантяване: както Обединеното кралство, по този начин и Европейски Съюз се трансформираха.
Очевидно е, че английското публично мнение се промени мощно. Според Националния център за обществени проучвания междинната стойност от шест скорошни изследвания демонстрира, че 56% от респондентите поддържат повторното присъединение, макар че поддръжката в обособените изследвания варира от 60% до 49%. Още по-показателен е различен отчет, оповестен през септември, съгласно който 22% от гласувалите за овакантяване считат, че Брекзит се е развил зле или доста зле против единствено 18%, които считат, че се е получил добре или доста добре. Фактът, че гласувалите за излизането от Европейски Съюз се усещат толкоз разочаровани, не е неочакван. Но това не е добре за репутацията на английската народна власт.
И по този начин, за какво, като се има поради това осъзнаване на една изцяло предсказуема действителност, да не се направи изпитание за наново присъединение? Има три съществени аргументи: първо, това би основало голям брой нови и нездравословни несигурности; второ, би разбунило английската политика, тъкмо когато тя се успокоява; трето, сделката, която Обединеното кралство би получило, ще бъде много друга от тази, която имаше, не на последно място тъй като, както Мишел Барние, някогашният договарящ от страна на Европейски Съюз, сподели пред FT: „ Днешният Европейски Съюз към този момент не е този, който Обединеното кралство напусна. Започнахме да извличаме поуките от Брекзит. “
Несигурността, която би основало едно заявление за присъединение, е напълно ясна. Само борбата за наново кандидатстване би обсебила огромна част от Народното събрание. Трябва да има нов референдум, според мен даже два, написа създателят - един за започване на договаряния и различен за оценка на изискванията по присъединението. Между тях ще има нови договаряния с непредвидими резултати. За Обединеното кралство би било полуда, в случай че направи това толкоз скоро. За бизнеса би било призрачен сън.
Нещо повече, повторното отваряне на въпроса би довело до тежки различия. Да, този път резултатът от референдума може да е друг. Но надалеч не е несъмнено. Това, което сигурно ще направи, е да раздели още веднъж страната, като последователите на напускането ще го възприемат като изменничество, а тези на оставането - като на късмет за възмездие. За лейбъристите, в случай че в действителност дойдат на власт, би било полуда да подхващат толкоз разделящо нещо. Още по-лошо, това би отклонило вниманието и силата от оправянето с доста други стопански и обществени провокации. Сър Киър Стармър (лидерът на лейбъристите – бел. прев.) знае това.
Най-важното е, че резултатът няма да зависи от Обединеното кралство. Европейски Съюз ще желае да бъде изцяло убеден, че новият член ще бъде по-склонен към съдействие и ангажираност от остарелия. Предвид многото провокации, пред които е изправен Европейски Съюз, той не може да си разреши да одобри огромен и евентуално неприятелски член. Кой може да не помни обидната сцена, в която Найджъл Фараж и неговите сътрудници от партията Брекзит стояха с тил към подиума, до момента в който звучеше химнът на откриващата сесия на Европейския парламент през 2019 година?
Тогава би било основателно Европейски Съюз да упорства да няма опция за изключения или отстъпки. Това е история. Обединеното кралство сигурно ще би трябвало да се причисли и към еврозоната. Това освен би било тест за неговия ангажимент, само че също по този начин би затруднило напускането, както сподели рецесията в еврозоната. Също по този начин би било демонстрация на здрав разсъдък, преди започване на договарянията, да се изисква референдумът в Обединеното кралство да завоюва с минимум 60 %. Дори по-високи равнища биха били разумни. През 1975 година 67 на 100 от гласоподавателите са били „ за “. Знаем, че даже това равнище не се оказа трайно.
Самият Европейски Съюз се промени. Това е най-очевидно правилно за Next Generation EU - пакетът, контрактуван в отговор на Covid през 2020 година, който сътвори опция за взимане на заеми на равнище Европейски Съюз. Важно е и решението за съгласуване на отговора на войната в Украйна. Повторното присъединение сигурно ще включва ангажимент за основаването на по-интегриран Европейски Съюз. Но това към момента не се поддържа от болшинството британци.
За момента методът на Стармър е единственият рационален - да размени идеологическата поза с прагматични стъпки към по-близки връзки и по-голямо съдействие с Европейски Съюз. Възможно ли е нещо да размени този метод? Да, в случай че Тръмп извади Съединени американски щати от НАТО, всичко ще се промени. Но това не може да бъде решение, което естествен човек би желал, приключва Уулф.
Прочетете още
Това е по този начин макар смяната в английското мнение по отношение на разумността на Брекзит. Ако електоратът знаеше през 2016 година това, което знае през днешния ден, щеше да гласоподава за оставане. Резултатът беше скок в тъмното. Както ни споделя античният мъдрец Хераклит, „ не можете да се изкъпете в една и съща река два пъти “: нито вие, нито реката ще бъдете същите. Това важи също за Европейски Съюз и Англия. Решението за наново кандидатстване няма да изтрие решението за овакантяване: както Обединеното кралство, по този начин и Европейски Съюз се трансформираха.
Очевидно е, че английското публично мнение се промени мощно. Според Националния център за обществени проучвания междинната стойност от шест скорошни изследвания демонстрира, че 56% от респондентите поддържат повторното присъединение, макар че поддръжката в обособените изследвания варира от 60% до 49%. Още по-показателен е различен отчет, оповестен през септември, съгласно който 22% от гласувалите за овакантяване считат, че Брекзит се е развил зле или доста зле против единствено 18%, които считат, че се е получил добре или доста добре. Фактът, че гласувалите за излизането от Европейски Съюз се усещат толкоз разочаровани, не е неочакван. Но това не е добре за репутацията на английската народна власт.
И по този начин, за какво, като се има поради това осъзнаване на една изцяло предсказуема действителност, да не се направи изпитание за наново присъединение? Има три съществени аргументи: първо, това би основало голям брой нови и нездравословни несигурности; второ, би разбунило английската политика, тъкмо когато тя се успокоява; трето, сделката, която Обединеното кралство би получило, ще бъде много друга от тази, която имаше, не на последно място тъй като, както Мишел Барние, някогашният договарящ от страна на Европейски Съюз, сподели пред FT: „ Днешният Европейски Съюз към този момент не е този, който Обединеното кралство напусна. Започнахме да извличаме поуките от Брекзит. “
Несигурността, която би основало едно заявление за присъединение, е напълно ясна. Само борбата за наново кандидатстване би обсебила огромна част от Народното събрание. Трябва да има нов референдум, според мен даже два, написа създателят - един за започване на договаряния и различен за оценка на изискванията по присъединението. Между тях ще има нови договаряния с непредвидими резултати. За Обединеното кралство би било полуда, в случай че направи това толкоз скоро. За бизнеса би било призрачен сън.
Нещо повече, повторното отваряне на въпроса би довело до тежки различия. Да, този път резултатът от референдума може да е друг. Но надалеч не е несъмнено. Това, което сигурно ще направи, е да раздели още веднъж страната, като последователите на напускането ще го възприемат като изменничество, а тези на оставането - като на късмет за възмездие. За лейбъристите, в случай че в действителност дойдат на власт, би било полуда да подхващат толкоз разделящо нещо. Още по-лошо, това би отклонило вниманието и силата от оправянето с доста други стопански и обществени провокации. Сър Киър Стармър (лидерът на лейбъристите – бел. прев.) знае това.
Най-важното е, че резултатът няма да зависи от Обединеното кралство. Европейски Съюз ще желае да бъде изцяло убеден, че новият член ще бъде по-склонен към съдействие и ангажираност от остарелия. Предвид многото провокации, пред които е изправен Европейски Съюз, той не може да си разреши да одобри огромен и евентуално неприятелски член. Кой може да не помни обидната сцена, в която Найджъл Фараж и неговите сътрудници от партията Брекзит стояха с тил към подиума, до момента в който звучеше химнът на откриващата сесия на Европейския парламент през 2019 година?
Тогава би било основателно Европейски Съюз да упорства да няма опция за изключения или отстъпки. Това е история. Обединеното кралство сигурно ще би трябвало да се причисли и към еврозоната. Това освен би било тест за неговия ангажимент, само че също по този начин би затруднило напускането, както сподели рецесията в еврозоната. Също по този начин би било демонстрация на здрав разсъдък, преди започване на договарянията, да се изисква референдумът в Обединеното кралство да завоюва с минимум 60 %. Дори по-високи равнища биха били разумни. През 1975 година 67 на 100 от гласоподавателите са били „ за “. Знаем, че даже това равнище не се оказа трайно.
Самият Европейски Съюз се промени. Това е най-очевидно правилно за Next Generation EU - пакетът, контрактуван в отговор на Covid през 2020 година, който сътвори опция за взимане на заеми на равнище Европейски Съюз. Важно е и решението за съгласуване на отговора на войната в Украйна. Повторното присъединение сигурно ще включва ангажимент за основаването на по-интегриран Европейски Съюз. Но това към момента не се поддържа от болшинството британци.
За момента методът на Стармър е единственият рационален - да размени идеологическата поза с прагматични стъпки към по-близки връзки и по-голямо съдействие с Европейски Съюз. Възможно ли е нещо да размени този метод? Да, в случай че Тръмп извади Съединени американски щати от НАТО, всичко ще се промени. Но това не може да бъде решение, което естествен човек би желал, приключва Уулф.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ