Вакуум и манталитет
На днешния празничен ден желая да стартира малко по-оптимистично. И освен фактът, че децата потеглиха на учебно заведение, ме кара да ви пожелая да не губите вярата, вярата и любовта си. Много рядко чувате сходни неща от екрана, тъй че в действителност от цялото си сърце ви искам да бъдете оптимисти за живота ни тук и в този момент.
Погледнато стопански, споделят, че България се стабилизира. В момента в огромните градове цените на парцелите още веднъж бележат взрив, бизнесът е в напредък, а безработицата понижава. Доходите в някои сфери порастват по-бързо от предстоящото.
От друга страна, бежанският напън секна, а Турция престана да се люлее, най-малко до референдума на кюрдите в Северен Ирак, които в края на месеца ще гласоподават дали желаят своя страна или не.
На интернационалната сцена царува нормалното двуличие, което е в интервал на мъртвило, най-малко в Европа.
На повърхността виждаме още политическа непоклатимост, главно поради неналичието на съответна съпротива, която да влезе в ролята си на коректив на властта.
Оставането на десните отвън Народното събрание обрече на непредставеност стотици хиляди, за което са си отговорни самите десни, които докоснали се един път до властта в предишните парламент и държавно управление, се самопоквариха до цялостната си маргинализация.
Така ръководещите сега могат да вършат каквото си изискат и както го изискат, което в изискванията на липса на коректив и медиен слугинаж, обезпечен по неизвестно какви финансови механизми, слага страната в обществото ни в интервал на познатото изчакване на някой следващ " оправач ". Но защото те май свършиха, май ще се наложи, единствено лекичко, в случай че може - да се " самооправим " или най-малко да стартираме мислим за това.
Но това не значи да политиканстваме по посока на " оправящите ни ", а да работим, да си плащаме налозите и да съблюдаваме законите. И тогава недоволството ни ще стане по-шумно, когато това е нужно. Може да ви звучи жалко, само че вакуумът, в който се намираме сега, е много допустим за политиците, за всички политици.
Но този вакуум е най-много нравствен и е в главите на всички нас. Защото тези горе са проекция на нашия личен нрав. Опитът да излезем от вакуума включва тотална промяна на чипа, както сподели един някогашен министър председател, а ние му се разсърдихме. Включва учене, четене, обучение. Защото и различен път съм ви казвал - недоволството в обществените мрежи е балон, който на улицата е шепот.
И в изборния ден припознаваме все същите " оправачи ".
Мисълта за България минава през мисълта за личното си семейство, връзки с другите, същинска мисъл за това към теб. Всичко друго е опрощение и вакуум.
Погледнато стопански, споделят, че България се стабилизира. В момента в огромните градове цените на парцелите още веднъж бележат взрив, бизнесът е в напредък, а безработицата понижава. Доходите в някои сфери порастват по-бързо от предстоящото.
От друга страна, бежанският напън секна, а Турция престана да се люлее, най-малко до референдума на кюрдите в Северен Ирак, които в края на месеца ще гласоподават дали желаят своя страна или не.
На интернационалната сцена царува нормалното двуличие, което е в интервал на мъртвило, най-малко в Европа.
На повърхността виждаме още политическа непоклатимост, главно поради неналичието на съответна съпротива, която да влезе в ролята си на коректив на властта.
Оставането на десните отвън Народното събрание обрече на непредставеност стотици хиляди, за което са си отговорни самите десни, които докоснали се един път до властта в предишните парламент и държавно управление, се самопоквариха до цялостната си маргинализация.
Така ръководещите сега могат да вършат каквото си изискат и както го изискат, което в изискванията на липса на коректив и медиен слугинаж, обезпечен по неизвестно какви финансови механизми, слага страната в обществото ни в интервал на познатото изчакване на някой следващ " оправач ". Но защото те май свършиха, май ще се наложи, единствено лекичко, в случай че може - да се " самооправим " или най-малко да стартираме мислим за това.
Но това не значи да политиканстваме по посока на " оправящите ни ", а да работим, да си плащаме налозите и да съблюдаваме законите. И тогава недоволството ни ще стане по-шумно, когато това е нужно. Може да ви звучи жалко, само че вакуумът, в който се намираме сега, е много допустим за политиците, за всички политици.
Но този вакуум е най-много нравствен и е в главите на всички нас. Защото тези горе са проекция на нашия личен нрав. Опитът да излезем от вакуума включва тотална промяна на чипа, както сподели един някогашен министър председател, а ние му се разсърдихме. Включва учене, четене, обучение. Защото и различен път съм ви казвал - недоволството в обществените мрежи е балон, който на улицата е шепот.
И в изборния ден припознаваме все същите " оправачи ".
Мисълта за България минава през мисълта за личното си семейство, връзки с другите, същинска мисъл за това към теб. Всичко друго е опрощение и вакуум.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ




