Първата печатна книга на новобългарски език Абага̀р е служела за амулет
На днешния ден в далечната 1651 година в Рим е отпечатана първата печатна книга на новобългарски език "Абага̀р " (на латински: Abagarus). Новобългарският интервал стартира през 15 век. За новобългарския литературен език обаче се смята, че се развива от началото на 19 в. насам.
Книгата е формирана и издадена от бъдещия никополски католически свещеник Филип Станиславов в чест на именития цар Абгар V Уккама. Книгата съставлява молитвеник за потребностите на католическата черква в България. От "Абагар " през днешния ден са непокътнати 17 екземпляра, един от които е в България, и е наличен в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий ".
Книгата се състои от 5 листа. Текстът, отпечатан единствено върху едната страна на листовете, е на кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молебствия и разкази с набожен темперамент в прорез с католическите канони. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята компания като издателство.
В езика на "Абагар " се вмъкват някои новобългарски детайли, проличава и въздействието на сърбохърватския език. Полиграфически е завършен с оглед да се носи "наместо мощни мощи ". Страниците са завършени в 4 колони, има и илюстрации (ксилогравюри с изображения на светци).
Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно обръщение на едеския цар Абагар (Авгар) до Иисус Христос. Според антично поверие Иисус го излекувал посредством силата на Божието слово и посредством Убрус - забрадка запазила облика на Христос. Този текст, считан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на голям брой амулетни (апотропейни) текстове популяризирани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен темперамент (за помощ при болест, за зачатие, за протекция по време на път, спасяващи от "всякаква несгода ", 72-те имена на Господа и др.).
Книгата била предопределена да се носи като талисман "наместо мощни мощи ", във тип на свитък, навит към кръста или към лявата ръка. В края е поместено послесловието на създателя, който се назовава "епископ на Велика България ". Шрифтът на книгата носи белезите на босненската кирилица и е направен от известния френски гравьор Робер Гранжон (Robert Granjon) (1582 г.) по поръчка на папа Григорий ХІІІ. Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10 см, ситуирани сред обособените текстове. Без първата, те са дело на занаятчия славянин, по недоказани догатки.
Филип Станиславов (1608-1674 г.) е български католически свещеник, литератор и културен деятел. Пише на български (българоилирийски), италиански и латински език. Радетел за освобождението на своя пленен народ, свещеник Филип Станиславов бил преследван непрестанно от османската власт. Като българин със мощно изразено народностно самочувствие и като един от нашите първи книжовници, той си спечелил и недоволството на римската черква. След 1662 година, когато по разпореждане на папата бил отхвърлен от длъжността никополски свещеник, той прекарал дълго време в Чипровци, където работил с Петър Богдан. След гибелта на свещеник Франческо Соймирович през 1673 година, той още веднъж е никополски свещеник.
Единственият му труд, оповестен приживе, е "Абагар ", за която създателят написа в послеслова, че я "подарява на своя български народ ". Този факт отчетливо демонстрира, че Филип Станиславов е имал освен ясно изразено българско съзнание, само че и патриотични настройки. Те личат и от обстоятелството, че той се подписва като "Филип Станиславов, свещеник от Велика България ".
Филип Станиславов е оставил и една непубликувана ръкописна книга от 200 страници - преведен от латински алманах от XVI в., съдържащ котирани текстове на литургии, богато декориран с миниатюри (сега се съхранява в документалната библиотека "Батъансум " в Алба Юлия). Във Ватикана са непокътнати негови писма изложби, които съдържат забавни данни за живота на българите през XVII век. Филип Станиславов е създател и на текстове с пътеписен темперамент, какъвто е да вземем за пример текстът "Описание на Северна България " от 1659 година, написан от създателя на италиански език, преведен и публикуван и на български език чак през 2012 година.
Книгата е формирана и издадена от бъдещия никополски католически свещеник Филип Станиславов в чест на именития цар Абгар V Уккама. Книгата съставлява молитвеник за потребностите на католическата черква в България. От "Абагар " през днешния ден са непокътнати 17 екземпляра, един от които е в България, и е наличен в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий ".
Книгата се състои от 5 листа. Текстът, отпечатан единствено върху едната страна на листовете, е на кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молебствия и разкази с набожен темперамент в прорез с католическите канони. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята компания като издателство.
В езика на "Абагар " се вмъкват някои новобългарски детайли, проличава и въздействието на сърбохърватския език. Полиграфически е завършен с оглед да се носи "наместо мощни мощи ". Страниците са завършени в 4 колони, има и илюстрации (ксилогравюри с изображения на светци).
Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно обръщение на едеския цар Абагар (Авгар) до Иисус Христос. Според антично поверие Иисус го излекувал посредством силата на Божието слово и посредством Убрус - забрадка запазила облика на Христос. Този текст, считан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на голям брой амулетни (апотропейни) текстове популяризирани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен темперамент (за помощ при болест, за зачатие, за протекция по време на път, спасяващи от "всякаква несгода ", 72-те имена на Господа и др.).
Книгата била предопределена да се носи като талисман "наместо мощни мощи ", във тип на свитък, навит към кръста или към лявата ръка. В края е поместено послесловието на създателя, който се назовава "епископ на Велика България ". Шрифтът на книгата носи белезите на босненската кирилица и е направен от известния френски гравьор Робер Гранжон (Robert Granjon) (1582 г.) по поръчка на папа Григорий ХІІІ. Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10 см, ситуирани сред обособените текстове. Без първата, те са дело на занаятчия славянин, по недоказани догатки.
Филип Станиславов (1608-1674 г.) е български католически свещеник, литератор и културен деятел. Пише на български (българоилирийски), италиански и латински език. Радетел за освобождението на своя пленен народ, свещеник Филип Станиславов бил преследван непрестанно от османската власт. Като българин със мощно изразено народностно самочувствие и като един от нашите първи книжовници, той си спечелил и недоволството на римската черква. След 1662 година, когато по разпореждане на папата бил отхвърлен от длъжността никополски свещеник, той прекарал дълго време в Чипровци, където работил с Петър Богдан. След гибелта на свещеник Франческо Соймирович през 1673 година, той още веднъж е никополски свещеник.
Единственият му труд, оповестен приживе, е "Абагар ", за която създателят написа в послеслова, че я "подарява на своя български народ ". Този факт отчетливо демонстрира, че Филип Станиславов е имал освен ясно изразено българско съзнание, само че и патриотични настройки. Те личат и от обстоятелството, че той се подписва като "Филип Станиславов, свещеник от Велика България ".
Филип Станиславов е оставил и една непубликувана ръкописна книга от 200 страници - преведен от латински алманах от XVI в., съдържащ котирани текстове на литургии, богато декориран с миниатюри (сега се съхранява в документалната библиотека "Батъансум " в Алба Юлия). Във Ватикана са непокътнати негови писма изложби, които съдържат забавни данни за живота на българите през XVII век. Филип Станиславов е създател и на текстове с пътеписен темперамент, какъвто е да вземем за пример текстът "Описание на Северна България " от 1659 година, написан от създателя на италиански език, преведен и публикуван и на български език чак през 2012 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ