На днешния ден- църква почита паметта на Свети Прокопий

8 юли – почитаме Свети Прокопий пчелар

На днешния ден- черква уважава паметта на Свети Прокопий – настойник на пчелите. Свети великомъченик Прокопий е умрял през 303 година, поради изповядването на християнски религиозни убеждения. В националните показа светецът е настойник на пчеларите и е прочут като Прокопий Пчелар, Прокопие и други

Житие на Свети Прокопий -покровител на пчелите:

Свети Прокопий Кесарийски живее по времето на най-жестоките гонения на християните при император Диоклециан. Баща му бил християнин, само че майка му вярвала в доста богове и предала и на сина си вярата си. Прокопий станал александрийски пълководец, само че един път, по време на стихия, чул глас от небето и видял кръст над себе си.

Поръчал да му създадат подобен кръст и го носел постоянно със себе си. След една от следващите сложни победи майка му го повикала да придвижи жертва на римските богове, само че този път той отказал – кръстът към този момент бил неговата религия. Увещавали го – и неговата майка, и императорът – да се вразуми и да се откаже, до момента в който е още жив. Не се отказал и го достигнала ориста на стотиците мъченици негови събратя.

Светият великомъченик Прокопий Кесарийски живее по времето на най-жестоките гонения на християните при император Диоклециан. Баща му бил християнин, само че майка му вярвала в доста богове и предала и на сина си вярата си. Прокопий станал александрийски пълководец, само че един път, по време на стихия, чул глас от небето и видял кръст над себе си. Поръчал да му създадат подобен кръст и го носел постоянно със себе си.

След една от следващите сложни победи майка му го повикала да придвижи жертва на римските богове, само че този път той отказал – кръстът към този момент бил неговата религия. Увещавали го – и неговата майка, и императорът – да се вразуми и да се откаже, до момента в който е още жив. Не се отказал и го достигнала ориста на стотиците мъченици негови събратя. През 303 година бил затворен, непреодолим и посечен с меч.

Народът назовава св. Прокопий пчелар, тъй като се счита, че е настойник на.

Предание

Според едно поверие дружно с Прокопий измъчвали и 20 девойки, новопокръстени християнки. Светецът им дал кураж и религия, сватбата им с Божия наследник била върховен подарък, предназначен не за всяка госпожица, а единствено за определени. Оттогава насетне при всяка венчавка в черква се загатва и името на Свети Прокопий.

Какво се прави на този ден?

На този ден, в който почитаме Свети Прокопий всички селяни, които имат кошери, омесват два обредни хляба. Преди да е изгряло слънцето и преди да са излезли пчелите на паша, отнасят хлябовете на пчелина. Там ги прекадяват с тамян, намазват ги с мед и ги раздават на съседите.

Медът, който пчеларите вземат от всеки кошер, също се прекадява и се резервира за лек през годината против бодежи, болно гърло при децата, ужилено място от пчела, оса, стършел и други

С него се намазват челата на деца, булки и моми срещу уроки.

В някои региони на страната обредни хлябове, които се подготвят сутринта, се назовават „ боговица “ (в чест на света Петка) и „ светец “ (в чест на свети Прокопий). Докато стопанките ги мажат с мед и ги прекаждат, пчеларите вземат от всеки кошер по малко от новия мед – за лек и „ за питите на зимния светец “ свети Харалампий.

После всички отиват на тържествената църковна работа, отдадена на свети Прокопий. След литургията обредните хлябове се раздават за здравето на фамилията и на общността, да се роят в кошерите, а също и за изобилие през годината. В храма се оставя да пренощува осветения мед – счита се, че той има изключителни лечебни качества.

На какво е знак пчелата?

В раннохристиянските показа пчелата е знак на Възкресението на Христос, на безсмъртието на човешката душа. В още по-ранните мито-поетични схващания тя символизира трудолюбието, знак е на прехода в годишния сезонен календар, свързва се с слагане началото на нов поземлен цикъл, има отношение към пробуждането на плодородието в природата. Грижите за пчелите са грижи за здравето, за живота и за благополучието, а медът се възприема по едно и също време като храна и лекарство, дарени от природата и боговете.

Пчелата е значим ентоморфен претекст в античната иконография. В тракийското ювелирно изкуство постоянно се среща и обликът на пчелата – висулки към конска екипировка, открити в Кралево като инвентар към урново заравяне са завършени като като глава на пчела в долната и с розета в горната част. Семантично показана пчелата е знак на Богинята майка (критската богиня, Деметра, Артемида Ефеска), чиито жрици се назовават „ пчели ”, melissai. Тя открива пролетта, намира заспалия господ на растителността и го буди с ужилването си. Поради това се трансформира и в знак на възраждането.

Пчелата (melissa) кодира положителната брачна половинка. Медът, който тя дава, е храна на новородения господ (Зевс), както и всяко новородено се зарежда с мед. Той характеризира сладките думи на поета и прорицателя. Медът се употребява и като свещена напитка за възлияние и пиянство. В Тракия като провидение бил уважаван Аристей, откривател на пчеларството. Тъй като поради него починала Евридика, а за възмездие Орфей унищожил пчелите му.

Медът от древността се възприема за лековит. Древните вярвали, че медът има тайнствена лечебна мощ – смесвали го с запарка от билки и го пиели при най-различни заболявания. Медът за тях е бил вълшебен, употребен е като панацея за всички болести и болежки по тялото.

Медът е считан надали не за единственото средство, което може да обезпечи дълъг и деен живот – великите мислители от древността го назовават “еликсир за здраве и дългоденствие ”.Математикът Питагор (живял през 6 век прочие н.е.) бил уверен, че е достигнал дълголетието си с помощта на вегетарианската храна и непрекъснатата приложимост на пчелни артикули.

Друг популярен мъдрец – Демокрит (4-5 век прочие н.е.), също свързва близо 100 годишния си живот с потреблението на мед. Знае се, че и бащата на медицината – Хипократ (живял към 90 години) обожавал меда и го употребявал необятно в практиката си. В своите писания той разказва меда като потребно лекарство за отхрачване, подсилване на силите и здравето, и обеззаразяващо средство.

Първите научни данни за меда и медните артикули, като цяло, са завещание от Аристотел (считан за бащата на зоологията, живял през 4 век. прочие н.е.). Според него всички пчелни артикули имат лечебни свойства. Той разказва питателните и лечебните им качества и свойства и дава сведения за съществуването на мощни естествени антибиотици и редица други потребни субстанции. Аристотел пръв предлага прополиса за лечение на рани.

Както в “Илиада ”, по този начин и в “Одисея ”, Омир неведнъж загатва мед и полен. Медът и медената вода изиграват забележителна роля през античните Олимпийски игри в Гърция. Те са се употребявали както за храна и вода, по този начин и за грижа за кожата и тялото по време на игрите.
В другите етнографски региони се вършат курбани за здраве и изобилие, провеждат се общи празнични трапези. Пеят се обредни песни, извиват се кръшни хора – всеобщият темперамент на веселбата носи характера на претворена магия, директно обвързвана с жуженето на пчелите в кошера и колкото по-шумно е празненството, толкоз по-голямо ще е изобилието.

Църква Свети Прокопий

Единствената черква в България, която носи името на Свети Прокопий, се намира в кюстендилското село Стоб, в местността Църквището (в непосредствена непосредственост до фамозните Стобски пирамиди). Тя е построена през 1393 година, за което свидетелства годината, изписана върху камъка, пренесен от разрушената остаряла църква и вграден в северната стена на новата. Църквата “Св. Прокопий ” е еднокорабна, с обшит от дъски полусвод. Намира се в непосредствена непосредственост до. Има триреден иконостас. На северната външна стена е вграден каменен кръст, където е обозначена годината на съграждането на храма.

В тези времена турците недоволствали от обстоятелството, че черквата се е издигала източно над селото и била над техните къщи. Тогава по тяхно гледище черквата била разрушена. За да се построи нова църква през турско време, трябвало да има разрешиние от султан. Трима българи отишли в Цариград и измолили позволение от султана. Веднага след тяхното завръщане е почнало построяването на храма на днешното му място. Жителите пренесли камък по камък остарялата църква и построили новия храм. През 1860г. тя била подготвена и осветена. Олтарният стол е изместен от остарялата църква.

Св. Прокопий, чието име носи черквата е бранител на младоженците. Интересен е и обстоятелството, че на бъдещите младоженци, които посещават черквата, с цел да им чете свещеника, 90 % от желанията им се сбъдват.

Черквата е оповестена за монумент на културата.

Легенда

Легенда споделя, че още преди турско иго тук е имало огромен храм, издигнат на високото, с цел да може да се вижда от цялото Рилско корито, а пък да има панорама към цялата долина. След нахлуването на турците святото място било опожарено, само че хората траяли да го почитат.

Свети Прокопий е разгласен и за настойник на Шумен. На 9 юли 1821 година е било замислено кръвопролитие на българското население. Вечерта на 8 юли – в деня, в който се празнува паметта на мъченика, придошъл невъобразим проливен дъжд и доста хора се издавили. Страх обзел турците, които повярвали, че това станало по Божия яд и се отказали от желанията си. Оттогава Прокопий се уважава като настойник на града.