На днешния ден се случи интересно събитие. Говорителят на руската

На днешния ден се случи забавно събитие. Говорителят на съветската прокуратура Владимир Маркин изиска да се организира интернационално следствие за изгубения филм от първото пилотирано кацане на Луната, осъществено от “Аполо 11 ” ().

Няма потребност да наблягам, че всякога, когато има сходно изказване, се налива масло в огъня на тайните теории. Най-кратко казано, тайният лагер във връзка с задачите “Аполо ” е разграничен на две. И двете половини споделят – “Би било безсрамие от страна на НАСА да загуби нещо с такава историческа стойност ”. Но първата половина счита следното: “Лунното кацане е фалшифицирано. Затова филмовите ленти в никакъв случай не са съществували, че да бъдат изгубени ”. Втората половина отвърща – “Не, филмовите ленти не са изгубени. Кацането е същинско, само че НАСА потулва доказателства за извънземни бази, НЛО и така нататък ”

Обаче измежду всички тези подозрения към достоверността на задачите “Аполо ” прави усещане, че всеобщо съмняващите не са наясно какво тъкмо е изгубено и дали въобще има изгубена значима информация.

Преди да мина в тази публикация към детайлностите към “Аполо ”, значимо е да подчертая нещо извънредно значимо. Отношението на хората от 60-те години към информацията е радикално друго от отношението на нашето потомство. Съвременните хора се аддват, отбелязват се, пускат фотоси в обществените мрежи, пишат книги и ги издават с един клик на мишката, самоизлъчват се в Ютуб. Самото шерване на информация е всепризнато като висша полезност, а загубата й е не просто немислимо, а напряко невероятно събитие.

Не такова е било отношението на хората от 60-те години към информацията. И галактическите задачи не са единствените, които са страдали от сходно отношение. Иначе нямаше да си приказваме по тази причина по какъв начин BBC позволиха да изгубят вечно първите епизоди на “Д-р Кой ”. Като споделям, че тези епизоди са изгубени, имам поради тъкмо това – на никое място, безусловно на никое място ги няма и няма от кое място да се намерят.

Конкретно за космонавтиката – значимо е да се означи, че. В този ред на мисли ми се стори смешно, че тъкмо представител от Русия изявява искания за записите на лунните задачи. Логично е да го попитаме – “А къде е записът и фотосите от полета на Юрий Гагарин? ” Не се майтапя. Търсете в Гугъл “Vostok 1 ” на изображения. Освен фотография от изстрелването и от капсулата след кацането, няма да намерите никакви фотоси, направени по време на галактическия полет. Нищо! Не е имало камера на борда. При задачите “Аполо ” в началото също не се е предвиждало да има камера на борда, тъй като сходно начинание се е смятало за толкоз рисковано, че ръководителите й се страхували, че камерите единствено биха разсейвали астронавтите от провеждането на сериозната им активност (). За актуалния човек, който се снима на всички места, това е неприемливо. Но за времето си е било доста сериозен мотив.

Въпросът обаче стои… каква видеолента тъкмо е изгубила НАСА?

В случая даже не става въпрос тъкмо за изгубена информация – фотосите, видеозаписите, лунните скали от “Аполо 11 ” съществуват. Снимките и видеозаписите са съхранени, развъдени са и всички сме ги виждали. Това, което липсва е единствено едно нещо – SSTV копието. Загубен е характерен видеосигнал във формат SSTV (източник). Става въпрос за високо профилирана лента, която може да бъде възпроизведена единствено със специфична инсталация с размер на два фризера. Говорим за инсталация, която е на 40 години, която не е мобилна, която е била създадена единствено в няколко копия. Не е имало серийно произвеждане. Дори и въпросната SSTV лента да не беше изгубена, нямаше гаранция, че щеше да се откри метод да бъде възпроизведена още веднъж, защото апаратурата за възпроизвеждане към този момент не съществува. А за какво е била изгубена – най-вероятно лентата е била употребена и презаписвана още веднъж и още веднъж при по-нататъшни задачи.

Едно нещо няма спор – в тогавашните времена е било мъчно да се съхранява, обработва и да се възпроизвежда информацията. Преди задачите “Аполо ” към Луната са били изпратени роботизирани станции – “Лунар Орбитър ”. Роботизираните станции е трябвало да изпратят детайлни фотоси на лунната повърхнина от орбита, с цел да се реши кои райони са безвредни за пилотируемите кацания. Снимките са дошли на Земята. След това те са били прожектирани на огромен екран с висока разграничителна дарба. Учени са ги разглеждали и са решавали дали сниманото място е безвредно. След това версия на същите тези изображения е била снемана, разпращана към телевизионни станции и списания за необятната общност. Лентите с високорезолюционния запис са били разпращани по складовете. Толкоз. НАСА е организация, която както тогава, по този начин и в този момент е имала една съществена роля – да изпраща роботи и хора в космоса. НАСА не е и в никакъв случай не е била музей за съхраняването на реликви от предишното. Снимките от “Лунар Орбитър ” са били обсъждани и пращани по складовете съвсем неотложно, тъй като те са си свършили бързо своята роля за по-нататъшните задачи.

Едва по-късно група галактически запалянковци вземат решение да издирят тези остарели ленти. Усилията им са документирани и оповестени на следния адрес: http://www.moonviews.com/. С доста старания те са съумели да възстановят старите фотоси от “Лунър Орбитър ”. И отново не е било елементарно – трябвало е да намерят съответния читател, който от дълго време не се е произвеждал. Най-забавното е че намират подобен читател – пренебрегнат в хангара на американски фермер, затрупан с пълен пласт прахуляк.

Но освен лунните фотоси са с такава орис. Първите фотоси на Антарктида от космоса, направени от ранните спътници “Нимбус ”, едвам са избавени. НАСА не е изгубила лентите този път, само че е изгубила способността да ги преглежда и употребява в продължение на близо 40 години (източник). Снимките са били извънредно нужни, с цел да се сравнят модерните сателитни данни с тогавашните данни и да се реши с каква скорост Антарктида губи лед в резултат на измененията в климата.

Пак наблягам – тук не става въпрос просто за остаряла техника като магнетофона или касетофона, която към този момент съвсем не се употребява. Касетофоните са всеобщо произвеждане. Космическите ленти и техните четци не са се произвеждали всеобщо – това е строго профилирана инсталация, която е съществувала едвам като няколко бройки. След като технологията е напредвала, тези апарати просто били зарязвани.

Но има нещо иронично в цялата тази история към представителя на съветската прокуратура, който упорства, че лентите от “Аполо ” са със стойност за цялото човечество и би трябвало да има интернационално следствие.

Къде обаче са лентите от съветските задачи? Къде е лентата от първото роботизирано кацане на Марс – от “Марс 3 ”? Тази задача е известна с това, че след кацането е излъчен едвам 20-секунден сигнал и не е ясно дали този сигнал съдържа видеоинформация или не. Преди време американски техноархеолози задаваха същия въпрос – може ли да се изнамерят лентите от “Марс 3 ”, “Марс 5 ” и други сходни исторически задачи? Очевидно не, за жалост. В Съюз на съветските социалистически републики отношението към информацията не е било по-различно. Ако обаче желаяме достъп до сходен вид информация, сигурен съм, че от съветска страна ще бъде отказано под предлога “държавна загадка ”.

Безспорно е, че задачите “Аполо ” са били действителни и че астронавти в действителност са се разходили по повърхността на Луната.

Всичко останало е чиста доза небивалица.