Навършват се 110 години от раждането на Сергей Корольов
На днешния ден се навършват тъкмо 110 години от рождението на Сергей Корольов – индивидът, считан за създател на практическата космонавтика.
Днес той е уважаван от мнозина за своите достижения – първия неестествен сателит, първия човек в космоса, създаването на ракетите “Союз ”, които и до ден сегашен се употребяват за изстрелване на хора до “Международната галактическа станция ”. Приживе обаче малко на брой чуват за него – самоличността му се крие в загадка. Корольов е жертва на тоталитарния режим и чак след гибелта си се трансформира в икона за съветското ракетостроене (източник: ЕКА).
Сергей Корольов е наследник на преподавател по съветска литература. Рожденото му място е Житомир, през днешния ден град в Северна Украйна. Още от дребен демонстрира извънреден интерес към летателни апарати и на 17 години основава своя първи планер. След като приключва Киевския политехнически институт, Корольов минава на работа в Московския университет и ползата му се трансформира – вместо да се занимава със самолетостроене, той почва да се занимава с ракетно напредване – област, която по това време има единствено теоретични основи.
През 1931 година Корольов основава група за проучване на реактивно придвижване – тя по-късно съумява да създаде първите руски ракети с течно гориво – GRID-9 и GRID-10. През 1933 година военните поемат групата и дружно с Валентин Глушко основават първия пилотиран летателен уред с ракетен мотор RP-318.
На 23 март 1938 година Валентин Глушко е задържан откакто стартира огромното пречистване при Сталин. За да понижи степента на обвиняванията, Глушко трансферира отговорността на Корольов. Самият Корольов е задържан на 7-ми юни и му е дадена присъда от 10 години работа в трудов лагер. Поради това събитие Глушко и Корольов остават врагове до дъно.
Корольов лежи две години в разнообразни затвори, включително четири месеца в Гулаг. След това щастието му се усмихва, тъй като руският авиоконструктор Андрей Туполев също е политически пандизчия и оглавява едно от затворническите бюра “шаражка ” – тези бюра и лаборатории правят секрети научно-технически разработки в границите на руската лагерна система Гулаг.
През ноември 1944 година Корольов е нараснал да оглавява личен екип и са му дадени единствено 3 дни, с цел да предложи проект за построяването на руски еквивалент на ракетата “Фау 2 ”. Той съумява да се оправи и показва проекта – нищо че неговата ракета има обсег от единствено 75 километра, една четвърт от този на “Фау 2 ”. Година по-късно е изместен в Германия, с цел да учи хардуера, оставен от войната след американската интервенция “Пейпърклип ”. По това време Вернер декор Браун и най-големите фрагменти от немския ракетен екип са се преместили в Съединени американски щати. В Русия обаче е учреден нов проучвателен център. Въпреки че е към момента политически пандизчия, Корольов е нараснал в Главен инженер и му е поверено да построи руския еквивалент на “Фау 2 ”. На бял свят се появява ракетата “Р1 ”, която е първата от серията ракети, известни по-късно в НАТО под названието “Скъд ”.
През 1953 година Корольов създава първата междуконтинентална балистична ракета с обсег от 7 000 километра – “Р7 ”. Тя е основана на идея за прикачени една върху друга степени. На 21 август 1957 година “Р7 ” лети за пръв път от ракетния център наоколо до Байконур.
“Р7 ” е задоволително мощна, с цел да сложи сателит в орбита. По това време обаче научните разработки се бавят – по тази причина Корольов и компанията му създават единствено минимално работещ сателит. “Спутник 1 ” излетява на 4 октомври 1957 година и радиосигналите, които излъчва, шокират света.
За по-малко от месец Корольов съумява да създаде и втори сателит – “Спутник 2 ”, на борда на който пътува кучето Лайка. Ракетата “Р-7 ” е извънредно сполучлива и с нея са изстреляни доста галактически апарати за пръв път – първия уред, който попада на повърхността на Луната, първия уред, направил фотоси на противоположната страна на Луната, първите междупланетни станции, изпратени по траектория към Венера и Марс. На 21 април 1961 година излетява усъвършенствана ракета “Р-7 ” с първия космонавт на планетата – Юрий Гагарин.
През 60-те години Съюз на съветските социалистически републики е замесен в конкуренцията към Луната. Корольов предлага гигантска ракета “Н1 ”, висока 100 метра, както и модулен галактически транспортен съд с обещаващо бъдеще – “Союз ”. Проектът за “Н1 ” обаче претърпява провал – по това време основен конструктор на руските ракетни мотори е Валентин Глушко и той има вяра, че криогенните мотори нямат бъдеще. За да може да избегне работата с Глушко, Корольов се обръща към Николай Кузнецов. Проблемът е, че моторите на Кузнецов са доста дребни и голямата ракета “Н1 ” има потребност от 42 от тях, като 35 са за първата степен. Работата по “Н1 ” е замразена и създаването на ракетата е утвърдена през 1964 година – единствено че през това време в Съединени американски щати програмата за пращане на човек на Луната към този момент е в ход и се работи по нея от три години – закъснение, което по-късно ще се окаже съдбовно за руските упоритости.
Корольов заболява от рак през 1965 година и умира на операционната маса на 14 януари 1966 година. Само две седмици след гибелта на Корольов “Луна 9 ” прави първото меко кацане на Луната. Това е последното огромно руско достижение за няколко години напред.
След гибелта на Корольов руската стратегия претърпява доста компликации. Ракетата “Н1 ” не съумява да бъде приключена в период, с цел да могат Съюз на съветските социалистически републики да победят Съединени американски щати в лунната конкуренция и четирите нейни изстрелвания приключват с злополука. През 1974 година Валентин Глушко, който след гибелта на Корольов е оглавил неговото бюро, публично приключва програмата. Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не съумява да изпрати човек на Луната.
Но през днешния ден ракетите и корабите “Союз ” не престават да се употребяват, а Русия към момента е водач в поддържането и употребата на орбитални станции.