84 години от връщането на Южна Добруджа
На днешния ден се навършват 84 години от подписването на Крайовската конвенция, която възстановява връзките сред Царство България и Кралство Румъния, връщайки Южна Добруджа на България.
Българи и румънци в продължение на епохи са живели в мир и положителни връзки между тях. Между тях в никакъв случай не е имало войни в средновековната история. Нещо повече, влашките воеводи през ХІV век са били правилни съдружници на Търновските царе, какъвто е бил казусът с княз Мирча, дядото на фамозния Дракула, който е пишел на чист български език и е бил последовател на Търновската патриаршия.
Българският език е имал преобладаващо състояние в днешните румънски земи в късното Средновековие до завладяването на Влахия и Молдова от фанариотските династии.
Дунавските княжества са били сигурен гръб на българското революционно придвижване. Не инцидентно в Букурещ се основава БРЦК през 1870 година, тук са Христо Ботев и Любен Каравелов. В самата Румъния по това време живеят стотици хиляди българи, които със своите познания и икономическа активност способстват за нейния разцвет.
Румъния е единствената балканска страна, която взе участие в нашето избавление по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). За страдание по силата на Берлинския контракт тя получава Северна Добруджа, по този начин се нарушава естествената граница сред нашите два близки народа – река Дунав. Първоначално Букурещ е срещу това уголемение, което получава, тъй като би трябвало да отстъпи на Руската империя Бесарабия. Впоследствие румънската буржоазия прави оценка преимуществата на Добруджа и стартира да ламти за този дял, който е в границите на новосъздадената българска страна. Така поради Великите сили и на първо място Русия се слага началото на българо-румънския конфронтация.
Румънските аспирации последователно набират мощ, с цел да стигнат своята кулминационна точка през Балканските войни (1912-1913 г.). Тогава Букурещ търси отплата от София за това, че сякаш България се е разширила в Македония със земи, които са обитаеми с куцовласи. За отплата ние сме принудени да дадем Силистра, а малко по-късно, когато стартира Междусъюзническата война румънската войска ни атакува в тил и без нито един изстрел стига до покрайнините на София. България претърпява загуба и по силата на Букурещкия мир би трябвало да отстъпи цяла Южна Добруджа. Това е огромна загуба, защото е отнета нашата житница, която в продължение на повече от две десетилетия ще остане под румънска власт, с малко спиране в интервала на Първата международна война.
Тогава Добруджа е освободена още веднъж през септември. На днешния ден, само че през 1916 година войските на славния военачалник Иван Колев разрушават обединените сили на руснаци и румънци и освобождават Добрич след тридневни боеве (7 септември 1916 г.).
Въпреки героизма на българския боец на Добруджанския и Македонския фронт, ние още веднъж сме на страната на губещите. Царство България е грубо осъдено от спечелилите във Версай. Румъния, която е срамно разрушена, победи и с поддръжката на Антантата задържа Южна Добруджа.
В годините сред двете международни войни София се намира в изолираност от своите съседи. Тя стартира да се пропуква през втората половина на 30-те години на ХХ век.
Ситуацията съществено се трансформира след експлоадирането на Втората международна война. Между България и Румъния стартират мъчителни договаряния, които завършват със спогодбата от Крайова, подписана на 7 септември 1940 година
Въпреки опитите на Букурещ да не прави отстъпки, в последна сметка Румъния връща на България Южна Добруджа с повърхност 7565 кв. км. Споразумението планува и замяна на население. 88 000 румънски колонисти, заселени след Междусъюзническата война, се завръщат назад в историческата си татковина. 68 000 българи, които живеят в Северна Добруджа, са изселени в България. Румънските управляващи им позволяват да се преселят само с това, което са можели да носят, и със своите стада. Оземлени са със земята, която румънските управляващи са лишили от другите българи в интерес на румънските заселници още в първото десетилетие на окупацията. Действителните парцели на българите от Северна Добруджа остават като „ отплата “ на румънските поземлени парцели, основани в Южна Добруджа.
Крайовската конвенция е огромна победа за българската дипломация, тъй като поправя една неправда към нашата страна. Тя също по този начин е и неповторим документ, тъй като е приета от всички Велики сили, които по това време се намират в положение на война. Това разрешава след края на Втората международна войната, Южна Добруджа вечно да остане в рамките на България. І БГНЕС
Българи и румънци в продължение на епохи са живели в мир и положителни връзки между тях. Между тях в никакъв случай не е имало войни в средновековната история. Нещо повече, влашките воеводи през ХІV век са били правилни съдружници на Търновските царе, какъвто е бил казусът с княз Мирча, дядото на фамозния Дракула, който е пишел на чист български език и е бил последовател на Търновската патриаршия.
Българският език е имал преобладаващо състояние в днешните румънски земи в късното Средновековие до завладяването на Влахия и Молдова от фанариотските династии.
Дунавските княжества са били сигурен гръб на българското революционно придвижване. Не инцидентно в Букурещ се основава БРЦК през 1870 година, тук са Христо Ботев и Любен Каравелов. В самата Румъния по това време живеят стотици хиляди българи, които със своите познания и икономическа активност способстват за нейния разцвет.
Румъния е единствената балканска страна, която взе участие в нашето избавление по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). За страдание по силата на Берлинския контракт тя получава Северна Добруджа, по този начин се нарушава естествената граница сред нашите два близки народа – река Дунав. Първоначално Букурещ е срещу това уголемение, което получава, тъй като би трябвало да отстъпи на Руската империя Бесарабия. Впоследствие румънската буржоазия прави оценка преимуществата на Добруджа и стартира да ламти за този дял, който е в границите на новосъздадената българска страна. Така поради Великите сили и на първо място Русия се слага началото на българо-румънския конфронтация.
Румънските аспирации последователно набират мощ, с цел да стигнат своята кулминационна точка през Балканските войни (1912-1913 г.). Тогава Букурещ търси отплата от София за това, че сякаш България се е разширила в Македония със земи, които са обитаеми с куцовласи. За отплата ние сме принудени да дадем Силистра, а малко по-късно, когато стартира Междусъюзническата война румънската войска ни атакува в тил и без нито един изстрел стига до покрайнините на София. България претърпява загуба и по силата на Букурещкия мир би трябвало да отстъпи цяла Южна Добруджа. Това е огромна загуба, защото е отнета нашата житница, която в продължение на повече от две десетилетия ще остане под румънска власт, с малко спиране в интервала на Първата международна война.
Тогава Добруджа е освободена още веднъж през септември. На днешния ден, само че през 1916 година войските на славния военачалник Иван Колев разрушават обединените сили на руснаци и румънци и освобождават Добрич след тридневни боеве (7 септември 1916 г.).
Въпреки героизма на българския боец на Добруджанския и Македонския фронт, ние още веднъж сме на страната на губещите. Царство България е грубо осъдено от спечелилите във Версай. Румъния, която е срамно разрушена, победи и с поддръжката на Антантата задържа Южна Добруджа.
В годините сред двете международни войни София се намира в изолираност от своите съседи. Тя стартира да се пропуква през втората половина на 30-те години на ХХ век.
Ситуацията съществено се трансформира след експлоадирането на Втората международна война. Между България и Румъния стартират мъчителни договаряния, които завършват със спогодбата от Крайова, подписана на 7 септември 1940 година
Въпреки опитите на Букурещ да не прави отстъпки, в последна сметка Румъния връща на България Южна Добруджа с повърхност 7565 кв. км. Споразумението планува и замяна на население. 88 000 румънски колонисти, заселени след Междусъюзническата война, се завръщат назад в историческата си татковина. 68 000 българи, които живеят в Северна Добруджа, са изселени в България. Румънските управляващи им позволяват да се преселят само с това, което са можели да носят, и със своите стада. Оземлени са със земята, която румънските управляващи са лишили от другите българи в интерес на румънските заселници още в първото десетилетие на окупацията. Действителните парцели на българите от Северна Добруджа остават като „ отплата “ на румънските поземлени парцели, основани в Южна Добруджа.
Крайовската конвенция е огромна победа за българската дипломация, тъй като поправя една неправда към нашата страна. Тя също по този начин е и неповторим документ, тъй като е приета от всички Велики сили, които по това време се намират в положение на война. Това разрешава след края на Втората международна войната, Южна Добруджа вечно да остане в рамките на България. І БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ