Пейо Яворов: Арменци
На днешния ден се навършват 141 години от рождението на огромния български стихотворец Пейо Яворов и 120 години от написването на стихотворението му „ Арменци ”.
Пейо Яворов е роден в Чирпан на 1 януари 1878 година Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Яворов е бил помощник и редактор на най-хубавото литературно списание от това време — " Мисъл ". През 1901 година издава първата си стихосбирка " Стихотворения ", до момента в който работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Символистичната лирика на Яворов, метафизична, пропита с бездънен скепсис и " прозрения " за " безконечните въпроси що никой век не позволи ", трансформира коренно българското литературно мислене и постанова нов метод на писане. През 1910 година излиза от щемпел антологичната книга на поета " Подир сенките на облаците ", чието второ издание от 1914 година показва равносметка на поетически път, сравним единствено с този на Ботев. Чувствителната душа на поета мъчно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, щерка на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е дамата, чиято обич се оказва съдбовна за него. - slovo.bg
АРМЕНЦИ
Изгнаници клети, отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен -
надалеч от татковина, в край непознати събрани,
изпити и бледни, в срутен коптор,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, така както през сълзи се пей.
Те пият... В пиене щат елементарно не помни
предходни несгоди и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разрушени гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин мъченически лик
и няма да чуват, в пияна давност,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги на всички места веч -
тиранин беснеещ, кръвник безмилостен,
върху им издигна за всеки път меч;
оставили в кърви нещастна татковина,
оставили в пламък и бащин си ъгъл,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.
Те пеят.. И дива е тяхната ария,
че рани разяждат ранени сърца,
че завист ги дави в кипежа си гневен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разум суши,
че молния свети в очи накървени,
че отплата, отплата кръвнишка жадуват души.
А зимната стихия им като че ли приглася,
бучи и завива ужасно в нощта
и стремително подема, издига, разнася
бунтовната ария необятно в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и стихия приглася с нечувана мощност...
Те пият и пеят... Отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен -
надалеч от татковина, и боси, и голи,
в край непознати събрани, в срутен коптор,
те пият - пиене не помни несгоди,
и пеят, така както през сълзи се пей. /БГНЕС
Пейо Яворов е роден в Чирпан на 1 януари 1878 година Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Яворов е бил помощник и редактор на най-хубавото литературно списание от това време — " Мисъл ". През 1901 година издава първата си стихосбирка " Стихотворения ", до момента в който работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Символистичната лирика на Яворов, метафизична, пропита с бездънен скепсис и " прозрения " за " безконечните въпроси що никой век не позволи ", трансформира коренно българското литературно мислене и постанова нов метод на писане. През 1910 година излиза от щемпел антологичната книга на поета " Подир сенките на облаците ", чието второ издание от 1914 година показва равносметка на поетически път, сравним единствено с този на Ботев. Чувствителната душа на поета мъчно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, щерка на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е дамата, чиято обич се оказва съдбовна за него. - slovo.bg
АРМЕНЦИ
Изгнаници клети, отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен -
надалеч от татковина, в край непознати събрани,
изпити и бледни, в срутен коптор,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, така както през сълзи се пей.
Те пият... В пиене щат елементарно не помни
предходни несгоди и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разрушени гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин мъченически лик
и няма да чуват, в пияна давност,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги на всички места веч -
тиранин беснеещ, кръвник безмилостен,
върху им издигна за всеки път меч;
оставили в кърви нещастна татковина,
оставили в пламък и бащин си ъгъл,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.
Те пеят.. И дива е тяхната ария,
че рани разяждат ранени сърца,
че завист ги дави в кипежа си гневен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разум суши,
че молния свети в очи накървени,
че отплата, отплата кръвнишка жадуват души.
А зимната стихия им като че ли приглася,
бучи и завива ужасно в нощта
и стремително подема, издига, разнася
бунтовната ария необятно в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и стихия приглася с нечувана мощност...
Те пият и пеят... Отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на героизъм чутовно популярен -
надалеч от татковина, и боси, и голи,
в край непознати събрани, в срутен коптор,
те пият - пиене не помни несгоди,
и пеят, така както през сълзи се пей. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ