Половин век от първия изкуствен спътник на Луната!
На днешния ден се навършва тъкмо половин век от изстрелването на автоматизираната лунна станция “Луна 10 ”. Излитането на ракетата “Молния-М ” на 31 март 1966 година от космодрума Байконур е сполучливо и горната степен на ракетата вкарва станцията на път към естествения ни сателит. След няколкодневно пътешестване, на 3-ти април 1966 година “Луна 10 ” сполучливо възпламенява ретроракетите си и влиза в орбита към Луната с параметри 350 на 1 017 километра.
С това “Луна 10 ” се трансформира в първия неестествен сателит на нашата Луна и като цяло в първия неестествен сателит на друго небесно тяло (освен Земята)!
Макар и историческа задача, ние сякаш рядко си спомняме за “Луна 10 ”. Автоматичната лунна станция не разполага с камера на борда и не прави фотоси на естествения ни сателит. За сметка на това на борда се намира комплект от осцилатори, настроени за възпроизвеждането на мелодията на “Интернационалът ” в чест на 23-тия конгрес на руската комунистическа партия Комунистическа партия на Съветския съюз. Пред 5000-те делегати на 4-ти април 1966 година “Интернационалът ” е пуснат на високоговорителите, като им е казано, че сигналът идва от самата Луна. Чак тридесет години по-късно на бял свят излиза истината, че пред делегатите не е било пуснато лъчение онлайн, а запис от предходната нощ. Ръководителите на задачата нямали доверие в живото предаване и също така по време на генералната подготовка на 3-ти април се оказало, че от мелодията на “Интернационалът ” липсва един звук (източник).
Въпреки че няма камера, на борда на “Луна 10 ” има други научни принадлежности – магнетометър, гама-лъчев спектрометър, пет брояча за газов разряд, детектор за заредени частици, детектор за микрометеороиди, инфрачервен детектор. “Луна 10 ” не е екипирана със слънчеви акумулатори и нейният живот е стеснен от акумулаторите. Автоматичната лунна станция работи едвам два месеца и последният сигнал от нея е получен на 30-ти май 1966 година.
Ще минат месеци преди Съюз на съветските социалистически републики да получи първите фотоси на Луната от окололунна орбита. На 24-ти август 1966 година от Байконур излетява станцията “Луна 11 ”. Тя влиза в орбита към Луната, само че камерата й не съумява да направи фотоси заради неправилна ориентировка на апарата. Чак на 25-ти октомври 1966 година в орбита към Луната влиза “Луна 12 ”, която прави фотоси.
Съединени американски щати обаче са първи, които съумяват да снимат Луната от орбита. На 10-ти август 1966 година от космодрума Кейп Канаверал излетява ракетата “Атлас-Аджена ” с автоматизираната станция “Лунар Орбитър 1 ”. Тя доближава окололунна орбита и прави голям брой детайлни фотоси, които оказват помощ в това да се подберат подобаващи места за кацането на лунните модули на пилотираните лунни задачи “Аполо ”.
Историята е безапелационна – до момента в който Съюз на съветските социалистически републики се целят в върховете и в това да са постоянно първи, програмата на Съединени американски щати, въпреки и малко по-бавна, е същевременно по-методична, по-качествена и получените научни резултати са доста повече.
