На днешния ден през 1920 г. е роден именитият писател

На днешния ден през 1920 година е роден именитият публицист на научна фантастика Айзък Азимов. Това е превъзходен мотив да ви припомня по какъв метод фантастите са се провалили в предсказанията за бъдещето съгласно него.

“Преди десетилетия ние, писателите на научна фантастика, предказахме доста велики неща за галактическите пътешествия, само че две неща не успяхме да предвидим ”, написа Азимов в глава за книгата на НАСА The Impact of Science on Society през 1985 година. “През цялото време, когато писах за първото кацане на Луната и за навлизането на малкия екран, никой, доколкото мога да се сетя, в страниците на научно-фантастичните списания, не се сети да сплоти тези две неща. Никой не съумя да предскаже, че когато първото кацане на Луната стане факт, хората ще го гледат по малкия екран. Също по този начин нито един път научно-фантастичните писатели не предсказаха, че при извеждането на кораби към открития космос, те ще зависят в такава степен от компютрите. Компютризацията на галактическите полети бе нещо, което им убягна напълно ”.

“Може би най-значимото нещо, което съумях да направя като наблюдаващ, е да предскажа другите качества и качества на компютрите, в това число тези преносими компютърни обекти, които се назовават. В прочут смисъл аз изумих самия себе си. През 1950 година, в един откъс, който в края на краищата бе оповестен в първата част на “Фондацията ”, основният воин извади джобен компютър. Не нарекох това нещо с думите “джобен компютър ”, нарекох го “ “. Само че го описах прекомерно в детайли, освен това във времена, когато компютрите заемаха цели стени! Десетилетия по-късно някой пристигна при мен и ми сподели: “Хей, Азимов, описал си джобния компютър преди толкоз доста, доста време, за какво не си го патентовал и не си станал милиардер? ” И аз отвърнах: “А видя ли, по случайност, че аз единствено описвах по какъв начин наподобява извън? ”. Ще бъда прям – и до ден сегашен не зная какво има вътре. Създал съм си една доктрина, допускам, че става въпрос за доста интелигентна хлебарка. Само че това беше през 1950 година. Справих се надалеч по-добре през 1939 година, доста преди мнозина от вас да са родени. Тогава започнах да пиша за роботи. Но в течение на години преди този момент към този момент бе писано за роботи. Думичката към този момент бе измислена през 1921 година от чехословашкия драматур Карел Чапек. Само че, досега в който аз почнах да пиша по тематиката, роботите или бяха злина, или представляваха тъжни дребни създания. Като злина те постоянно унищожаваха основателя си. Те бяха образец от какво човечеството би трябвало да страни. Те бяха знак на нечуваното надменност на учените ”, споделя Азимов. “Но аз се уморих от този сюжет. Имаше и различен сюжет, в който роботът бе добър и доблестен, само че пренебрегнат член на малцинствена група и всеки се държеше жестоко с него. Уморих се и от този сюжет. Реших, че роботите би трябвало да бъдат (затаете своя мирис в този момент!) машини, които би трябвало да си правят работата, за която са предопределени, само че притежавайки избрани защитни механизми ”.

Така се появили известните Закони на роботиката:

Роботът не може да навреди на човешко създание или посредством безучастие да аргументи щета на човешко създание. Роботът би трябвало да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, с изключение на когато тези заповеди влизат в несъгласие с Първия закон. Роботът би трябвало да пази съществуването си, с изключение на когато това влиза в несъгласие с Първия и с Втория закон.

В своето есе от 1985 година, оповестено в книгата на НАСА, Азимов също по този начин тъкмо предсказва бъдещето на компютърните технологии в космонавтиката:

“Няма значение какъв брой умни или изкуствено интелигентни станат компютрите, няма значение какъв брой доста ще ни оказват помощ да напреднем, те постоянно ще си останат в строгия смисъл машини, а ние постоянно ще си останем в строгия смисъл хора. Когато най-сетне разпрострем своя витален обсег в близкия космос, а може би и в цялата Слънчева система и измежду звездите, това ще стане в тандем с напредничави компютри, които ще бъдат тъкмо толкоз интелигентни, колкото и ние, само че в никакъв случай интелигентни по същия фасон, по който са и хората. Ще имат потребност от нас тъкмо толкоз, колкото и ние ще имаме потребност от тях ”.

Инфо: The Impact of Science On Society