На днешния ден през 1915 г. е осъществен успешен пробен

...
На днешния ден през 1915 г. е осъществен успешен пробен
Коментари Харесай

Датата 10 август 1915 г. се счита за начало на българското самолетостроене

На днешния ден през 1915 година е сбъднат сполучлив експериментален полет на първия български самолет в Божурище, издигнат от изобретателя, инженер и летец Асен Йорданов (1896-1967 г.) Той е считан за създател на авиоинженерството в България. по-късно емигрира и има принос в развиването и на американската авиация. "Йорданов залив " на Земя Греъм в в Антарктида е наречен точно на този популярен българин Асен Йорданов.

От дребен обичаното му занятие е да прави хвърчила. През лятото на 1912 година, дружно с татко си, любознателният юноша посещава механически изложения и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После татко му го изпраща да учи във френския град Гренобъл. Асен обаче постъпва в учебното заведение за водачи на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие "Етан ". Като пионер в основаването на самолети и като първия летец преодолял пролива Ламанш (la Manche), Блерио през 1909 година потвърждава, че самолетът не е единствено едно средство за атракция и забавление, а ново непознато средство за превоз. Името на Блерио е неразривно обвързвано със основаването и триумфите на българската авиация и в идващите години. В школата в Етамп край Париж през 1912 година се дипломират първите български летци офицерите Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов. "Блерио " е главният аероплан в българската авиация.

По време на Балканската война, едвам 16-годишен, Асен отпътува за фронта доброволец и постъпва като монтьор в аеропланното поделение край Свиленград. Там той продължава да работи върху конструирането на първия български аероплан "Експрес ", който приключва през лятото на 1915 година. След неговото тестване специфична комисия от Министерството на войната заключава: "Апаратът е сигурен. Няма позволени неточности. Признава се за откритие, а Асен Йорданов - за откривател. Датата 10 август 1915 година да се смята за начало на българското самолетостроене. "

Във вестник "София " от 21 август същата година четем: "От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му големина, подготвен за хвърчене, един самолет, смесен и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, наследник на Христо Йорданов, някогашен шеф на Централната земеделска банка. Този български самолет е една сполучлива композиция от съществуващите типове самолети от вида "биплан ".

Непълнолетният българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и значимо усъвършенстване, което липсваше при съществуващите самолети, а точно устройство, предпазващо апарата от рухване... В самолетостроенето е импортирано едно откритие от българин - нещо, което не може да не погъделичка националното ни възприятие и национална горделивост. "

Божурище играе значима роля в историята на авиацията в България

Още през 1906 година при кавалерийското хранилище е осъществен първият полет с балон в страната, а през 1912 година там са издигнати първите здания на Летище "Божурище ". През същата година летището и селището са свързани с железопътната линия със София. През 1914 година в Божурище е пренесено полевото летище, намирало се до тогава северно от днешната Централна гара на София. През август идната година оттова излетява първият български аероплан, който е конструиран от Асен Йорданов. Няколко месеца по-късно в Божурище е основано първото в страната Аеропланно учебно заведение.

След провалянето на България в Първата международна война военната авиация е унищожена, само че Летище "Божурище " продължава да се употребява за цивилен цели, основно за транспорт на пощенски колета, а през 1927 година компанията "Бунавад " за пръв път стартира да прави постоянни пътнически полети. През 1925 година в селото е основана Държавна аеропланна работилница, която създава и създава самолети. През идната година Аеропланното учебно заведение е преместено в Казанлък.

През 1937 година е възобновена българската военна авиация и Летище "Божурище " става база на нейния Първи орляк, като продължава да се употребява и за цивилен цели. Летището играе значима роля за защитата на София по време на бамбардировките през 1943-1944 година. Оттам през 1943 година излетява Димитър Списаревски за последната си задача за защита на столицата от най-масираната офанзива от страна на британски и американски бомбардировачи през Втората международна война.

Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР