На този ден: България губи Бачо Киро
На днешния ден през 1876 година България губи Бачо Киро. Зад този псевдоним стои Киро Петров Занев - преподавател, литератор, историк, читалищен деятел и фолклорист. Обесен е като деен участник в освободителното придвижване.
Роден е през 1835 година в с. Горни Турчета, Търновско, в фамилията на селския пастир Петър Занев. Остава без татко на 6 година и работи, с цел да помогне за прехраната. През 1847 година майка му го праща в Батошевския манастир да учи. След 1852 година е селски даскал в селата Коювци, Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 година се завръща в с. Горни Турчета, където преподава до гибелта си.
Чрез самообучение израства като възрожденски просветник. Има престиж и измежду българското население, и измежду турското. Въвежда взаимоучителния способ, таблиците за образование и „ Рибния буквар “. Работи за патриотичното образование, вкарва честването на празника на славянските просветители. Пише стихове за поробена България и приканва към протест.
През 1869 година учредява първото селско читалище - „ Селска обич “. През 1870 година основава първия селски читалищен и учебен спектакъл в България. Между 1870 и 1871 година е дописник на в. „ Македония “. През 1864 година повежда популацията и със сопи прогонва търновския гръцки епископ Григорий. В освободителното дело го посвещава отец Матей Преображенски. Чрез него се среща с дейци на ВРО. През февруари 1872 година е учреден Бялочерковския частен революционен комитет с ръководител Бачо Киро.
След решението за въстание напролет на 1876 година съумява благодарение на съратници да провежда в Бяла църква чета от над 100 юнаци. В сборния пункт в с. Мусина е образувана по-голяма чета под общата команда на поп Харитон Халачев. Бачо Киро е определен за член на щаба. Участва в неравна борба с войската на военачалник Фазлъ паша в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира съумява да стигне до Бяла църква и се крие в колибата на лозето си, само че е предаден. Откаран е в Търново и наказан на гибел посредством обесване. Изправен пред турски съд, печели даже враговете с почтено поведение. Етхем бей прави опит посредством бранителя Джовани Икономов да го избави, представяйки го за обезумял, защото по турския закон лудите не се осъждат на гибел. Тогава на чист турски българинът декламира:
Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им,)
без боязън от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им.)
Пушка на рамо турих, (Шишкане умузума тактъм,)
Дряновски манастир открих. (Дренова монастира булдум.)
Правдата си да следа излязох, (Хакъм арамаа бен чиктъм,)
въжето си на врата самичък метнах! (ипи де бойнума тактъм.)
Роден е през 1835 година в с. Горни Турчета, Търновско, в фамилията на селския пастир Петър Занев. Остава без татко на 6 година и работи, с цел да помогне за прехраната. През 1847 година майка му го праща в Батошевския манастир да учи. След 1852 година е селски даскал в селата Коювци, Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 година се завръща в с. Горни Турчета, където преподава до гибелта си.
Чрез самообучение израства като възрожденски просветник. Има престиж и измежду българското население, и измежду турското. Въвежда взаимоучителния способ, таблиците за образование и „ Рибния буквар “. Работи за патриотичното образование, вкарва честването на празника на славянските просветители. Пише стихове за поробена България и приканва към протест.
През 1869 година учредява първото селско читалище - „ Селска обич “. През 1870 година основава първия селски читалищен и учебен спектакъл в България. Между 1870 и 1871 година е дописник на в. „ Македония “. През 1864 година повежда популацията и със сопи прогонва търновския гръцки епископ Григорий. В освободителното дело го посвещава отец Матей Преображенски. Чрез него се среща с дейци на ВРО. През февруари 1872 година е учреден Бялочерковския частен революционен комитет с ръководител Бачо Киро.
След решението за въстание напролет на 1876 година съумява благодарение на съратници да провежда в Бяла църква чета от над 100 юнаци. В сборния пункт в с. Мусина е образувана по-голяма чета под общата команда на поп Харитон Халачев. Бачо Киро е определен за член на щаба. Участва в неравна борба с войската на военачалник Фазлъ паша в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира съумява да стигне до Бяла църква и се крие в колибата на лозето си, само че е предаден. Откаран е в Търново и наказан на гибел посредством обесване. Изправен пред турски съд, печели даже враговете с почтено поведение. Етхем бей прави опит посредством бранителя Джовани Икономов да го избави, представяйки го за обезумял, защото по турския закон лудите не се осъждат на гибел. Тогава на чист турски българинът декламира:
Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им,)
без боязън от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им.)
Пушка на рамо турих, (Шишкане умузума тактъм,)
Дряновски манастир открих. (Дренова монастира булдум.)
Правдата си да следа излязох, (Хакъм арамаа бен чиктъм,)
въжето си на врата самичък метнах! (ипи де бойнума тактъм.)
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ