Левски се завръща в България, за да подготви въстанието отвътре
На днешния ден през 1870 година Васил Левски минава от Румъния в България със задачата да сътвори мрежа от локални революционни комитети.
След завръщането си в румънската столица след втората си обиколка на България (на 26 август 1869 г.) Левски се включва интензивно в живота на българската емиграция. В края на 1869 година, дружно с Любен Каравелов, взе участие в основаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Стреми се да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на идното въстание би трябвало да се придвижи във вътрешността, че българите би трябвало да разчитат на своите лични сили, а не на външна помощ, че би трябвало да се скъса уверено с недомислените комбинации с балканските страни или Великите сили. Емигрантските дейци осъзнават нуждата от образуване на народа, само че никой няма проект кой и по какъв начин да го направи. Те мъчно се разделят и с обичайните си схващания за непозната помощ и за управление на революционното придвижване отвън страната.
Разочарован от емиграцията, през май 1870 се завръща в България и продължава построяването на комитетската мрежа. Матей Преображенски съпровожда Васил Левски при обиколката му из Великотърновско, Пловдив, Стара Загора, Карлово и други градове и села в Южна България. Благодарение на дългите взаимоотношения на Отец Матей с локалните хора, двамата съумяват бързо да провеждат Частни революционни комитети на Вътрешната революционна организация.
До края на 1871 съумява да сътвори гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна организация. За столица на Вътрешната революционна организация е разгласен град Ловеч. Ловешкият частен революционен комитет е разгласен Централен под името "Привременно държавно управление в България I отд. на БРЦК " или "БРЦК в Българско ". Създаването му е извънредно значима стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това обезпечава организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подкрепя в поддържането на връзките с емиграцията. Васил Левски го преглежда като висшо управление на революционното придвижване с общонационални функционалности. Селските и градските частни революционни комитети сплотяват в себе си представители на всички обществени групи на българското общество.
Васил Левски единствен от "четиримата огромни " на българската гражданска война доближава до прозрението, че в подготовката би трябвало да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са изключително нужни за материалната осигуреност на идното въстание.
Малко прочут факт е, че по време на революционната си обиколка из България, Васил Левски неведнъж е отсядал в манастир "Света Богородица Витошка ", който през днешния ден е по-известен като Драгалевския манастир . Духовната обител имал съществена роля в културната, образователната и революционна активност. Отец Генадий - свещеник на Драгалевския манастир, е бил непосредствен другар и помощник на Левски и е оказал огромна помощ в сформирането на революционните комитети в софийския район. Драгалевския манастир е едни от дребното непокътнати манастири, които съхраняват духа на българщината.
След завръщането си в румънската столица след втората си обиколка на България (на 26 август 1869 г.) Левски се включва интензивно в живота на българската емиграция. В края на 1869 година, дружно с Любен Каравелов, взе участие в основаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Стреми се да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на идното въстание би трябвало да се придвижи във вътрешността, че българите би трябвало да разчитат на своите лични сили, а не на външна помощ, че би трябвало да се скъса уверено с недомислените комбинации с балканските страни или Великите сили. Емигрантските дейци осъзнават нуждата от образуване на народа, само че никой няма проект кой и по какъв начин да го направи. Те мъчно се разделят и с обичайните си схващания за непозната помощ и за управление на революционното придвижване отвън страната.
Разочарован от емиграцията, през май 1870 се завръща в България и продължава построяването на комитетската мрежа. Матей Преображенски съпровожда Васил Левски при обиколката му из Великотърновско, Пловдив, Стара Загора, Карлово и други градове и села в Южна България. Благодарение на дългите взаимоотношения на Отец Матей с локалните хора, двамата съумяват бързо да провеждат Частни революционни комитети на Вътрешната революционна организация.
До края на 1871 съумява да сътвори гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна организация. За столица на Вътрешната революционна организация е разгласен град Ловеч. Ловешкият частен революционен комитет е разгласен Централен под името "Привременно държавно управление в България I отд. на БРЦК " или "БРЦК в Българско ". Създаването му е извънредно значима стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това обезпечава организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подкрепя в поддържането на връзките с емиграцията. Васил Левски го преглежда като висшо управление на революционното придвижване с общонационални функционалности. Селските и градските частни революционни комитети сплотяват в себе си представители на всички обществени групи на българското общество.
Васил Левски единствен от "четиримата огромни " на българската гражданска война доближава до прозрението, че в подготовката би трябвало да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са изключително нужни за материалната осигуреност на идното въстание.
Малко прочут факт е, че по време на революционната си обиколка из България, Васил Левски неведнъж е отсядал в манастир "Света Богородица Витошка ", който през днешния ден е по-известен като Драгалевския манастир . Духовната обител имал съществена роля в културната, образователната и революционна активност. Отец Генадий - свещеник на Драгалевския манастир, е бил непосредствен другар и помощник на Левски и е оказал огромна помощ в сформирането на революционните комитети в софийския район. Драгалевския манастир е едни от дребното непокътнати манастири, които съхраняват духа на българщината.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ