Люксембург - градът държава, който приютява различни народности и религии и има три официални езика
На днешния ден през 1867 година Великото херцогство Люксембург (на френски: Luxembourg, на немски: Luxemburg, на люксембургск Lëtzebuerg) е оповестено за самостоятелна страна. Тя е страна в Северозападна Европа, която няма изход на море. Столицата й също се назовава Люксембург. Страната граничи с Белгия на север и запад, с Германия на изток и с Франция на юг.
23 юни се отбелязва като рожден на Великия херцог и народен празник на Люксембург. През 1961 година е взето решение та се чества на този ден, защото през този сезон времето е по-хубаво.
С население от 576 249 индивида и обща повърхност от 2586 кв. км, Люксембург е измежду най-малките суверенни страни в Европа. Това обаче не й пречи да е измежду най-богатите и да е мечтана дестинация - и за живеене и заработа, или просто за разходка.
Люксембург е наследствена конституционна монархия . Според конституцията от 1868 година изпълнителната власт се разпределя сред Великия херцог - от 2000 година това е Анри Албер Габриел Феликс Мари Гийом, и кабинет, отпред на който стои министър-председателят. Законодателната власт пък е в ръцете на еднокамарен парламент - Камара на депутатите, избиран непосредствено на всеки пет години. Държавният съвет, състоящ се от 21 пожизнено назначавани от Великия херцог членове, има съветническа функционалност при писането на законите.
Най-важните държавни здания са Дворецът на Великия херцог и Кметството, които впечатляват с архитектурата си.
Страната е член на Организация на обединените нации, Съвета на Европа, Европейския съюз и Бенелюкс.
През 1 век след Хр. римляните заселват местността, където през днешния ден се намира Люксембург (първоначално Lucilinburhuc - "Малка цитадела "). Обособява се като независимо феодално притежание през 963 година, което през годините е било завладявано от прилежащите страни. През 1815 година на Виенския конгрес Люксембург е провъзгласен за Велико херцогство под покровителството и в лична уния с Холандия. Холандският крал е и популярен херцог на Люксембург до 1890 година.
След като и в двете Световни войни страната е окупиран от Германия, Люксембург приключва неутралитета си с присъединението си към Бенелюкс през 1948 година. Бенелюкс е стопански съюз, включващ трите прилежащи страни: Белгия, Нидерландия и Люксембург. Името му идва от първите букви на страните членки. Официалните езици са нидерландски (заради Нидерландия и Фландрия) и френски (заради Белгия и Люксембург).
Люксембург е една от шестте страни учредителки на Европейския съюз. А през 1999 година се причислява и към Европейския паричен съюз.
На юг е ситуирана плодородната околност Гутланд, където са съсредоточени промишлеността и популацията на страната и има добре развито селско стопанство, учредено на дребни фамилни фермери.
Люксембург е многоезична страна. В всекидневието се приказва на люксембургски език, който по генезис е немски (франконски) акцент, а от 1984 година е формален в страната. В началните учебни заведения се преподава най-вече на немски, а в гимназията се минава съвсем напълно на френски език, което пък прави общуването доста елементарно. За настоятелен и административни цели се употребява главно френски. И трите езика обаче са публични.
Добрият витален стандарт (първо място по приход на глава от популацията в света) и разположението на страната в сърцето на Европа притеглят доста чужденци, които са над една трета от популацията.
Най-големият град и столица на страната е Люксембург (на люксембургски: Lëtzebuerg - Лецебург; на френски: Luxembourg; на немски: Luxemburg) с близо 80 хиляди поданици. За пръв път селището е упоменато в писмен източник през 963 година. Градски права получава през 1244 година. Има непокътнати до през днешния ден архитектурни монументи и здания в романски, готически, ренесансов и бароков жанр.
Люксембург е ситуиран в центъра на Запазна Европа, на към 188 км от Брюксел, на 289 км от Париж и на 190 км от Кьолн. Като се вземе в поради това, че е един от най-богатите градове в света, развъртян в региона на банковото и административното дело, напълно разумно тук са централните офиси на няколко институции на Европейския съюз, измежду които: Европейският съд, Европейската счете палата и Европейската капиталова банка.
Кварталът Клаузен в Люксембург е отечество на Робѐр Шума̀н (на френски: Robert Schuman) e френски политик - министър-председател (1947-1948 и 1948 г.), министър на външните работи (1948-1953 г.), министър на финансите (1946-1947 г.), първи ръководител на Европейската парламентарна асамблея (1958-1960 г.). Считан е за един от бащите на концепцията за обединяване на Европа.
На 9 май през 1950 година Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, предлага да се сътвори обща европейска институция, която да управлява и ръководи производството на въглища и стомана, двете съществени първични материали за една мощна стопанска система. Той прочита пред интернационалните медии така наречен Декларация на Шуман. През април идната година по концепция на Франция договорът е подписан от Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция, като се учредява първата Европейска общественост.
23 юни се отбелязва като рожден на Великия херцог и народен празник на Люксембург. През 1961 година е взето решение та се чества на този ден, защото през този сезон времето е по-хубаво.
С население от 576 249 индивида и обща повърхност от 2586 кв. км, Люксембург е измежду най-малките суверенни страни в Европа. Това обаче не й пречи да е измежду най-богатите и да е мечтана дестинация - и за живеене и заработа, или просто за разходка.
Люксембург е наследствена конституционна монархия . Според конституцията от 1868 година изпълнителната власт се разпределя сред Великия херцог - от 2000 година това е Анри Албер Габриел Феликс Мари Гийом, и кабинет, отпред на който стои министър-председателят. Законодателната власт пък е в ръцете на еднокамарен парламент - Камара на депутатите, избиран непосредствено на всеки пет години. Държавният съвет, състоящ се от 21 пожизнено назначавани от Великия херцог членове, има съветническа функционалност при писането на законите.
Най-важните държавни здания са Дворецът на Великия херцог и Кметството, които впечатляват с архитектурата си.
Страната е член на Организация на обединените нации, Съвета на Европа, Европейския съюз и Бенелюкс.
През 1 век след Хр. римляните заселват местността, където през днешния ден се намира Люксембург (първоначално Lucilinburhuc - "Малка цитадела "). Обособява се като независимо феодално притежание през 963 година, което през годините е било завладявано от прилежащите страни. През 1815 година на Виенския конгрес Люксембург е провъзгласен за Велико херцогство под покровителството и в лична уния с Холандия. Холандският крал е и популярен херцог на Люксембург до 1890 година.
След като и в двете Световни войни страната е окупиран от Германия, Люксембург приключва неутралитета си с присъединението си към Бенелюкс през 1948 година. Бенелюкс е стопански съюз, включващ трите прилежащи страни: Белгия, Нидерландия и Люксембург. Името му идва от първите букви на страните членки. Официалните езици са нидерландски (заради Нидерландия и Фландрия) и френски (заради Белгия и Люксембург).
Люксембург е една от шестте страни учредителки на Европейския съюз. А през 1999 година се причислява и към Европейския паричен съюз.
На юг е ситуирана плодородната околност Гутланд, където са съсредоточени промишлеността и популацията на страната и има добре развито селско стопанство, учредено на дребни фамилни фермери.
Люксембург е многоезична страна. В всекидневието се приказва на люксембургски език, който по генезис е немски (франконски) акцент, а от 1984 година е формален в страната. В началните учебни заведения се преподава най-вече на немски, а в гимназията се минава съвсем напълно на френски език, което пък прави общуването доста елементарно. За настоятелен и административни цели се употребява главно френски. И трите езика обаче са публични.
Добрият витален стандарт (първо място по приход на глава от популацията в света) и разположението на страната в сърцето на Европа притеглят доста чужденци, които са над една трета от популацията.
Най-големият град и столица на страната е Люксембург (на люксембургски: Lëtzebuerg - Лецебург; на френски: Luxembourg; на немски: Luxemburg) с близо 80 хиляди поданици. За пръв път селището е упоменато в писмен източник през 963 година. Градски права получава през 1244 година. Има непокътнати до през днешния ден архитектурни монументи и здания в романски, готически, ренесансов и бароков жанр.
Люксембург е ситуиран в центъра на Запазна Европа, на към 188 км от Брюксел, на 289 км от Париж и на 190 км от Кьолн. Като се вземе в поради това, че е един от най-богатите градове в света, развъртян в региона на банковото и административното дело, напълно разумно тук са централните офиси на няколко институции на Европейския съюз, измежду които: Европейският съд, Европейската счете палата и Европейската капиталова банка.
Кварталът Клаузен в Люксембург е отечество на Робѐр Шума̀н (на френски: Robert Schuman) e френски политик - министър-председател (1947-1948 и 1948 г.), министър на външните работи (1948-1953 г.), министър на финансите (1946-1947 г.), първи ръководител на Европейската парламентарна асамблея (1958-1960 г.). Считан е за един от бащите на концепцията за обединяване на Европа.
На 9 май през 1950 година Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, предлага да се сътвори обща европейска институция, която да управлява и ръководи производството на въглища и стомана, двете съществени първични материали за една мощна стопанска система. Той прочита пред интернационалните медии така наречен Декларация на Шуман. През април идната година по концепция на Франция договорът е подписан от Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция, като се учредява първата Европейска общественост.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ