Музиката и кулинарията губят Росини на днешния ден
На днешния ден през 1867 година светът губи фамозния композитор Джоакино Росини.
Той е роден през 1792 година в Пезаро. От ранно детство демонстрира своя гений, само че тъй като родителите му са членове на пътуваща оперна натрупа, не може да учи редовно музика. Сериозните му занимания стартират на 12 година, когато фамилията се преселва в Болоня. През 1810 година Росини приключва колеж и написва първата си опера „ Брачната лавица “, показана с огромен триумф във Венеция. След година се утвърждава като надарен композитор и през 1813 година, когато основава „ Танкред “ и „ Италианката в Алжир “, към този момент е най-популярният оперен създател. За този интервал Стендал отбелязва: „ В Италия живее човек, за който се приказва повече, в сравнение с за Наполеон. Това е един композитор, който още няма 20 година “.
През 1815 година Росини се връща в Болоня, където Доменико Барбая, импресарио на неаполски спектакъл, подписва с него контракт, който прави композитора музикален шеф на театрите „ Сан Карло “ и „ Дел Фондо “. Барбая изиграва огромна роля в кариерата на Росини. Той е директно обвързван със основаването на 10 от неговите опери. На идната година е сложена операта му „ Севилският бръснар “. Следват „ Отело “ (1816), „ Пепеляшка “ (1817), „ Крадливата сврака “ (1817), „ Мойсей в Египет “ (1818), „ Мохамед Втори “ (1820). Стилът му е различим измежду десетки други - с ясна, елементарно запаметяваща се мелодична линия, доста звучен. В оперните среди е прочут като занаятчия на ансамблите с присъщото „ росиниево кресчендо “ - струпване на звуци от прибавянето на от ден на ден принадлежности, които повтарят мелодията и гласове в солистичните партии.
До 1822 година Росини живее в Италия. След това в продължение на 2 година посещава няколко европейски града, сред които Виена и Лондон. В австрийската столица славата му е огромна и съперничи на Бетховен. От 1824 година се открива в Париж и става шеф на Италианския оперен спектакъл. Преработва операта си „ Мохамед Втори “, която слага под името „ Обсадата на Коринт “. След това прави втора редакция на „ Мойсей “. През 1828 година е сложена комичната му опера „ Граф Ори “, а на идната година написва и последната си музикално-сценична творба -„ Вилхелм Тел “.
Той е единствено на 37 година, когато „ замлъква “. Възможно е една от аргументите да е стремителното развиване на романтизма. Това направление е непознато на Росини, наричащ себе си „ последния от класиците “.
Освен талантлив композитор, той е бил изтънчен кулинар, смятал висшата кулинария и прелестната музика за „ две дървета от един корен “. Министри, посланици и аристократи мечтаели да попаднат на луксозните му приеми, където гостоприемният и проницателен хазаин предложил изискани блюда, формирани от самия него. Винарската маза на Росини била цялостна с питиета: от бутилки с неповторима мадейра до бяло вино от Йоханесбург, с което го снабдявал Метерних, и от марсала до портвайн от запасите на краля на Португалия, вманиачен поддръжник на композитора.
Гастрономическата волност води до затлъстяване и болест на стомаха. Росини се възвръща в немски и френски курорти. Запазените писма оттова са цялостни с описания на обеди, вечери и предписания на дегустирани блюда и виновност. Съществуват доста предписания за ястия, наречени на популярния композитор.
Той е роден през 1792 година в Пезаро. От ранно детство демонстрира своя гений, само че тъй като родителите му са членове на пътуваща оперна натрупа, не може да учи редовно музика. Сериозните му занимания стартират на 12 година, когато фамилията се преселва в Болоня. През 1810 година Росини приключва колеж и написва първата си опера „ Брачната лавица “, показана с огромен триумф във Венеция. След година се утвърждава като надарен композитор и през 1813 година, когато основава „ Танкред “ и „ Италианката в Алжир “, към този момент е най-популярният оперен създател. За този интервал Стендал отбелязва: „ В Италия живее човек, за който се приказва повече, в сравнение с за Наполеон. Това е един композитор, който още няма 20 година “.
През 1815 година Росини се връща в Болоня, където Доменико Барбая, импресарио на неаполски спектакъл, подписва с него контракт, който прави композитора музикален шеф на театрите „ Сан Карло “ и „ Дел Фондо “. Барбая изиграва огромна роля в кариерата на Росини. Той е директно обвързван със основаването на 10 от неговите опери. На идната година е сложена операта му „ Севилският бръснар “. Следват „ Отело “ (1816), „ Пепеляшка “ (1817), „ Крадливата сврака “ (1817), „ Мойсей в Египет “ (1818), „ Мохамед Втори “ (1820). Стилът му е различим измежду десетки други - с ясна, елементарно запаметяваща се мелодична линия, доста звучен. В оперните среди е прочут като занаятчия на ансамблите с присъщото „ росиниево кресчендо “ - струпване на звуци от прибавянето на от ден на ден принадлежности, които повтарят мелодията и гласове в солистичните партии.
До 1822 година Росини живее в Италия. След това в продължение на 2 година посещава няколко европейски града, сред които Виена и Лондон. В австрийската столица славата му е огромна и съперничи на Бетховен. От 1824 година се открива в Париж и става шеф на Италианския оперен спектакъл. Преработва операта си „ Мохамед Втори “, която слага под името „ Обсадата на Коринт “. След това прави втора редакция на „ Мойсей “. През 1828 година е сложена комичната му опера „ Граф Ори “, а на идната година написва и последната си музикално-сценична творба -„ Вилхелм Тел “.
Той е единствено на 37 година, когато „ замлъква “. Възможно е една от аргументите да е стремителното развиване на романтизма. Това направление е непознато на Росини, наричащ себе си „ последния от класиците “.
Освен талантлив композитор, той е бил изтънчен кулинар, смятал висшата кулинария и прелестната музика за „ две дървета от един корен “. Министри, посланици и аристократи мечтаели да попаднат на луксозните му приеми, където гостоприемният и проницателен хазаин предложил изискани блюда, формирани от самия него. Винарската маза на Росини била цялостна с питиета: от бутилки с неповторима мадейра до бяло вино от Йоханесбург, с което го снабдявал Метерних, и от марсала до портвайн от запасите на краля на Португалия, вманиачен поддръжник на композитора.
Гастрономическата волност води до затлъстяване и болест на стомаха. Росини се възвръща в немски и френски курорти. Запазените писма оттова са цялостни с описания на обеди, вечери и предписания на дегустирани блюда и виновност. Съществуват доста предписания за ястия, наречени на популярния композитор.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ