20 октомври 1838 г.: Роден е Марин Дринов, който направи...
На днешния ден през 1838 година в Панагюрище е роден проф. Марин Дринов - български възрожденски историк и лингвист. Той е един от основоположниците на българската историография.
Марин Дринов е получил образованието си в Русия. Между 1865 и 1871 година пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 година става един от съучредителите и деен член на Българското книжовно сдружение. През 1872 година получава докторска степен и от 1873 година е доцент по славянска лингвистика в Харковския университет. В края на 1876 година е приет за постоянен професор.
Между 1878 и 1879 година завежда отдела за националното просвещение и духовните каузи в границите на Временното съветско ръководство на България. Участва в построяването на държавното устройство на Третата българска страна. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предлагането София да стане столица.
В края на 19-и век жителите на село Бахшишлар (от турската дума „ бакшиш”) решили да го преименуват в чест на фамозния български професор, работещ в Харковския университет - Марин Дринов, като изпратили делегация при него. Пратениците получили единодушието му и се върнали в Дриново с дарове от професора - черковни книги, такъми и одежди за свещеника.
След 1881 година живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска активност. През 1898 година е определен за член-кореспондент на Императорската Санктпетербургска академия на науките. Умира в Харков през 1906 година след дълго боледуване от туберкулоза. Неговото име носи издателството на Българска академия на науките.
Марин Дринов е получил образованието си в Русия. Между 1865 и 1871 година пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 година става един от съучредителите и деен член на Българското книжовно сдружение. През 1872 година получава докторска степен и от 1873 година е доцент по славянска лингвистика в Харковския университет. В края на 1876 година е приет за постоянен професор.
Между 1878 и 1879 година завежда отдела за националното просвещение и духовните каузи в границите на Временното съветско ръководство на България. Участва в построяването на държавното устройство на Третата българска страна. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предлагането София да стане столица.
В края на 19-и век жителите на село Бахшишлар (от турската дума „ бакшиш”) решили да го преименуват в чест на фамозния български професор, работещ в Харковския университет - Марин Дринов, като изпратили делегация при него. Пратениците получили единодушието му и се върнали в Дриново с дарове от професора - черковни книги, такъми и одежди за свещеника.
След 1881 година живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска активност. През 1898 година е определен за член-кореспондент на Императорската Санктпетербургска академия на науките. Умира в Харков през 1906 година след дълго боледуване от туберкулоза. Неговото име носи издателството на Българска академия на науките.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ