Двама французи първи стъпват на връх Монблан
На днешния ден през 1786 година с покоряването на връх Монблан двамата французи Джак Балма и Мишел Пакар слагат началото на актуалния алпинизъм - тип високопланински спорт (някои го смятат по едно и също време с това и за хоби), който включва катерене на планини, нормално за подчинение на планински върхове. Терминът е прочут като "алпинизъм " най-много в Европа, до момента в който в Америка пожеланият термин на британски е планинско катерене (Mountaineering).
Съществуват два типа стилове в изкачването: алпийски и експедиционен. Алпийският съставлява поредно и последователно нанагорнище на върха с цялото съоръжение и екипировка. Експедиционният жанр се отличава доста от алпийския. При него се прави предварителна подготовка на маршрута, определяне на базови междинни лагери и доставка на разнообразни уреди и О2. При него може да се наложат многократни изкачвания и слизания сред другите лагери. Този жанр лишава доста повече време, само че се оказва по-успешен при покоряването на осемхилядниците. Всичките те се намират в Азия - 10 в Хималаите и 4 в Каракорум.
Монблан (на френски: Mont Blanc - "Бял връх "/ "Бяла планина ", на италиански: Monte Bianco) е най-високият връх на Алпите и цяла Западна Европа. Алпи (на италиански: Alpi; на немски: Alpen; на френски: Alpes; на окситански: Aups/Alps; на словенски: Alpe) е една от огромните планински вериги в Европа, разпростряла се от Австрия и Словения на изток през Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Германия до Франция и Монако на запад. Най-високият връх е Монблан с височина 4807 м, намиращ се на френско-италианската граница, която съгласно контракт от 1861 година минава през най-високата точка на върха.
Първите опити за нанагорнище на планински върхове не са били въодушевени от спортна популярност. Подбудите на първите катерачи доста постоянно са били религиозни или военно-стратегически - изграждане на олтар, наблюдаване на противников войски, прилежащи страни или метеорологични промени. Първото документирано нанагорнище през новото летоброене е на император Адриан през 121 година, който изкачил връх Етна, с цел да следи изгрева на слънцето. През 18-ти век от ден на ден и повече учени стартират да вършат експедиции в Алпите, и по-специално към връх Монблан.
Алпинизмът в актуалния смисъл на тази дума се ражда през 1786 година с комерсиалното нанагорнище на връх Монблан. Алпийският клуб е основан в Лондон през 1857 година и картите и пътеводителите, които се издават спомагат за превръщането на алпинизма в спорт. Около 1870 година алпинистите стартират да търсят по-високи върхове и по-трудни направления. Андите в Латинска Америка стават център на внимание, по-късно върховете в Африка и най-сетне Хималаите.
След като всички върхове биват покорени, алпинистите стартират да търсят различни, доста по-трудни пътища към върха, отвесни скали, неизползване на кислородни апарати. Всичко това е допустимо с помощта на усъвършенстваните техники и новите екипировки.
Най-известните места за алпинизъм и високопланински туризъм у нас се намират в Рила планина (най-високата в България и на Балканския полуостров). Мальовица (2729 м) и Мусала (със своите 2925 м е и най-високият на Балканския полуостров и цяла Източна Европа) са най-посещаваните места. Рила предлага 272 разнообразни маршрута и благоприятни условия за алпийско, спортно, боулдър, ледено и обичайно катерене.
Резньовете, Златните мостове, Черни връх (2290 м) и Комините са известни обекти в планината Витоша, намираща се наоколо до столицата София. На Витоша могат да се практикуват съвсем всички типове катерене - алпийско, обичайно, спортно, боулдър и ледено.
Пирин има минимум направления и предлага най-вече алпийско катерене. Изключително известен обект за скално катерене е Вратцата край Враца. Отвесните скали на прохода в ждрелото на река Лева са най-високите на Балканския полуостров (над 400 м) и са най-популярният алпийски обект в България. По тях са трасирани над 140 алпийски маршрута с друга категория на компликация, някои от които са емблематични за българския алпинизъм - Огледалата, Втори конгрес, Винкела, Кучешки зъб и други. Спецификата на скалния релеф и условията за сигурност са наложили в последните години преекипирането на туровете със модерни клинове. Катерачните направления в региона надвишават 300.
Съществуват два типа стилове в изкачването: алпийски и експедиционен. Алпийският съставлява поредно и последователно нанагорнище на върха с цялото съоръжение и екипировка. Експедиционният жанр се отличава доста от алпийския. При него се прави предварителна подготовка на маршрута, определяне на базови междинни лагери и доставка на разнообразни уреди и О2. При него може да се наложат многократни изкачвания и слизания сред другите лагери. Този жанр лишава доста повече време, само че се оказва по-успешен при покоряването на осемхилядниците. Всичките те се намират в Азия - 10 в Хималаите и 4 в Каракорум.
Монблан (на френски: Mont Blanc - "Бял връх "/ "Бяла планина ", на италиански: Monte Bianco) е най-високият връх на Алпите и цяла Западна Европа. Алпи (на италиански: Alpi; на немски: Alpen; на френски: Alpes; на окситански: Aups/Alps; на словенски: Alpe) е една от огромните планински вериги в Европа, разпростряла се от Австрия и Словения на изток през Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Германия до Франция и Монако на запад. Най-високият връх е Монблан с височина 4807 м, намиращ се на френско-италианската граница, която съгласно контракт от 1861 година минава през най-високата точка на върха.
Първите опити за нанагорнище на планински върхове не са били въодушевени от спортна популярност. Подбудите на първите катерачи доста постоянно са били религиозни или военно-стратегически - изграждане на олтар, наблюдаване на противников войски, прилежащи страни или метеорологични промени. Първото документирано нанагорнище през новото летоброене е на император Адриан през 121 година, който изкачил връх Етна, с цел да следи изгрева на слънцето. През 18-ти век от ден на ден и повече учени стартират да вършат експедиции в Алпите, и по-специално към връх Монблан.
Алпинизмът в актуалния смисъл на тази дума се ражда през 1786 година с комерсиалното нанагорнище на връх Монблан. Алпийският клуб е основан в Лондон през 1857 година и картите и пътеводителите, които се издават спомагат за превръщането на алпинизма в спорт. Около 1870 година алпинистите стартират да търсят по-високи върхове и по-трудни направления. Андите в Латинска Америка стават център на внимание, по-късно върховете в Африка и най-сетне Хималаите.
След като всички върхове биват покорени, алпинистите стартират да търсят различни, доста по-трудни пътища към върха, отвесни скали, неизползване на кислородни апарати. Всичко това е допустимо с помощта на усъвършенстваните техники и новите екипировки.
Най-известните места за алпинизъм и високопланински туризъм у нас се намират в Рила планина (най-високата в България и на Балканския полуостров). Мальовица (2729 м) и Мусала (със своите 2925 м е и най-високият на Балканския полуостров и цяла Източна Европа) са най-посещаваните места. Рила предлага 272 разнообразни маршрута и благоприятни условия за алпийско, спортно, боулдър, ледено и обичайно катерене.
Резньовете, Златните мостове, Черни връх (2290 м) и Комините са известни обекти в планината Витоша, намираща се наоколо до столицата София. На Витоша могат да се практикуват съвсем всички типове катерене - алпийско, обичайно, спортно, боулдър и ледено.
Пирин има минимум направления и предлага най-вече алпийско катерене. Изключително известен обект за скално катерене е Вратцата край Враца. Отвесните скали на прохода в ждрелото на река Лева са най-високите на Балканския полуостров (над 400 м) и са най-популярният алпийски обект в България. По тях са трасирани над 140 алпийски маршрута с друга категория на компликация, някои от които са емблематични за българския алпинизъм - Огледалата, Втори конгрес, Винкела, Кучешки зъб и други. Спецификата на скалния релеф и условията за сигурност са наложили в последните години преекипирането на туровете със модерни клинове. Катерачните направления в региона надвишават 300.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ