Колекцията на сър Ханс Слоън поставя началото на Британския музей
На днешния ден през 1759 година е открит Британският музей (British Museum) в Лондон - един от най-големите и най-богати музеи в света.
Той се основава, когато през 1753 година лекар Ханс Слоън (Sir Hans Sloane, 1st Baronet, 1660 – 1753 г.) преотстъпва на страната си голямата си сбирка. Той е бил доктор и академик и е събирал разрични творби на изкуството. Парламентът взема решение да съхранява тази сбирка под името "Британски музей ".
Тогава той се обитава в къща на име "Монтагю Хаус " в лондонския квартал Блумсбъри (Bloomsbury), считан за център на интелектуалния живот. В региона са ситуирани озеленени площади с градини, някои от които са запазили първичния си тип от застрояването на Лондон през XVIII век (т.нар. Джорджианска архитектура), ръководено от херцог Бедфорд от семейство Ръсел. В Блумсбъри се намират някои висши учебни заведения - Лондонският университет и Кралската академия за трагично изкуство. В началото на ХХ век тук са се събирали британските интелектуалци от кръга "Блумсбъри " - литератори, философи и художници, съществувала от към 1907 до 1930 година. Те се събират в къщата на семейство Стивън. Сред участниците в групата са Вирджиния Улф и брачният партньор й Ленард Улф, писателката Катрин Майнсфилд, философите Бъртранд Ръсел и Лудвиг Витгенщайн, икономистът Джон Мейнард Кейнс и други.
Британският музей отваря вратите си на 15 януари 1759 година. Поради непрестанно възходящия размер на сбирката, а също и заради огромния брой гости, през 1824 година е решено музеят да се реалокира в нова, по-голяма, особено издигната за него постройка – това е днешната му постройка. С годините някои сбирки са изнасяни в други здания – още веднъж заради липса на място.
Сградата на музея, която е приключена през 1848 година, има квадратни основи. Неин проектант е Роберт Смерк. Той покрива 13.5 акра и обезпечава работа на 1200 души. Планирането на вътрешния двор на музея, който обгръща читалнята на тогавашната Британска библиотека, е направено от известния актуален проектант Норман Фостър. Покривът на вътрешния двор е структура от стъкло и стомана, която се състои от 1656 двойки стъклени плоскости, и е сложена през 2000 година. Вътрешният двор има повърхност 7100 m² и е най-големият затрупан площад в Европа.
Музеят демонстрира към 6 милиона обекта, които документират културната история на човечеството от най-стари времена до днешния ден. Прочут е с египетските мумии, розетския камък, мраморите на Елгин и други съкровища. Поради липса на място складовете му също са претъпкани с творби на изкуството.
В библиотеката на Британския музей се намират повече от 7 млн. печатни книги, към 105 хиляди ръкописа, повече от 3 хиляди папируса. Тя е част от Британската библиотека.
Първоначално музеят е открит като колекция на находки от Древен Египет, Древна Гърция, Акирия и други страни. Днес сбирките му обгръщат интервал от Античността, Средновековието и Ренесанса. Обширната етнографска сбирка на Британския музей съдържа монументи на културата от Африка, Америка, Океания и други места.
Входът в Британския музей е безвъзмезден. Забавен куриоз е, че на щат в музея се водят 6 котки, които да ловят мишки.
От 1926 година Британският музей издава списанието "British Museum Quarterly “.
Седем са отдели, които могат да "разходят " посетителите из целия свят и история на света: Ранна история и Европа; Близък изток; Египет и Судан; Гръцки и римски антики; Африка, Океания и Америка; Монети и медали; Гравюри и картини.
Той се основава, когато през 1753 година лекар Ханс Слоън (Sir Hans Sloane, 1st Baronet, 1660 – 1753 г.) преотстъпва на страната си голямата си сбирка. Той е бил доктор и академик и е събирал разрични творби на изкуството. Парламентът взема решение да съхранява тази сбирка под името "Британски музей ".
Тогава той се обитава в къща на име "Монтагю Хаус " в лондонския квартал Блумсбъри (Bloomsbury), считан за център на интелектуалния живот. В региона са ситуирани озеленени площади с градини, някои от които са запазили първичния си тип от застрояването на Лондон през XVIII век (т.нар. Джорджианска архитектура), ръководено от херцог Бедфорд от семейство Ръсел. В Блумсбъри се намират някои висши учебни заведения - Лондонският университет и Кралската академия за трагично изкуство. В началото на ХХ век тук са се събирали британските интелектуалци от кръга "Блумсбъри " - литератори, философи и художници, съществувала от към 1907 до 1930 година. Те се събират в къщата на семейство Стивън. Сред участниците в групата са Вирджиния Улф и брачният партньор й Ленард Улф, писателката Катрин Майнсфилд, философите Бъртранд Ръсел и Лудвиг Витгенщайн, икономистът Джон Мейнард Кейнс и други.
Британският музей отваря вратите си на 15 януари 1759 година. Поради непрестанно възходящия размер на сбирката, а също и заради огромния брой гости, през 1824 година е решено музеят да се реалокира в нова, по-голяма, особено издигната за него постройка – това е днешната му постройка. С годините някои сбирки са изнасяни в други здания – още веднъж заради липса на място.
Сградата на музея, която е приключена през 1848 година, има квадратни основи. Неин проектант е Роберт Смерк. Той покрива 13.5 акра и обезпечава работа на 1200 души. Планирането на вътрешния двор на музея, който обгръща читалнята на тогавашната Британска библиотека, е направено от известния актуален проектант Норман Фостър. Покривът на вътрешния двор е структура от стъкло и стомана, която се състои от 1656 двойки стъклени плоскости, и е сложена през 2000 година. Вътрешният двор има повърхност 7100 m² и е най-големият затрупан площад в Европа.
Музеят демонстрира към 6 милиона обекта, които документират културната история на човечеството от най-стари времена до днешния ден. Прочут е с египетските мумии, розетския камък, мраморите на Елгин и други съкровища. Поради липса на място складовете му също са претъпкани с творби на изкуството.
В библиотеката на Британския музей се намират повече от 7 млн. печатни книги, към 105 хиляди ръкописа, повече от 3 хиляди папируса. Тя е част от Британската библиотека.
Първоначално музеят е открит като колекция на находки от Древен Египет, Древна Гърция, Акирия и други страни. Днес сбирките му обгръщат интервал от Античността, Средновековието и Ренесанса. Обширната етнографска сбирка на Британския музей съдържа монументи на културата от Африка, Америка, Океания и други места.
Входът в Британския музей е безвъзмезден. Забавен куриоз е, че на щат в музея се водят 6 котки, които да ловят мишки.
От 1926 година Британският музей издава списанието "British Museum Quarterly “.
Седем са отдели, които могат да "разходят " посетителите из целия свят и история на света: Ранна история и Европа; Близък изток; Египет и Судан; Гръцки и римски антики; Африка, Океания и Америка; Монети и медали; Гравюри и картини.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ