На този ден: Папа Павел VI забранява контрацепцията за католиците
На днешния ден през 1014 година българската армия претърпява проваляне от войските на византийския император Василий II в борбата при Беласица. Тя е кулминационна точка на дуела сред българския цар Самуил и византийския император Василий II, траял десетилетия в края на 10 и началото на 11 в.
В началото на този дуел Самуил има превес, само че от 1001 година насетне, когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от спора си с арабите, българите стартират да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те построяват необятна укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на страната.
Пряка връзка с борбата през 1014 година имат събития, случили се съвсем половин столетие преди нея. През 968 година България е нападната от киевския княз Светослав. По това време българската страна към този момент е изгубила огромна част от мощта си. Нейните източни лимити, където е и столицата Велики Преслав, се трансформират в полесражение на византийци и руси, тъй като, въпреки че идва на Дунава като византийски наемник, Светослав скоро насочва оръжието си против Константинопол.
Развръзката от тези събития идва, когато съветският княз е надвит от византийския император Йоан Цимисхий и е заставен да се отдръпна от България, чиито източни области попадат под византийска власт през 971 година Внукът на Симеон, Борис II (969-971), е отведен от Цимисхий в Константинопол, където е заставен да се откаже обществено от царската си купа.
С този акт Византия смята, че е поставила завършек на българската страна. Затова, когато пет години по-късно (непосредствено след гибелта на Цимисхий през януари 976 г.), в западните области на тогавашното Преславско царство избухва въстание, в Константинопол възприемат водачите му, комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил, като „ отстъпници” и „ метежници” против законната власт на византийския император, които би трябвало да бъдат още веднъж подчинени.
През 986 година Василий II подхваща първия си поход против българите. След безуспешна блокада на Средец императорът претърпява съкрушително проваляне в борбата при Траянови врата. Военните триумфи на Самуил против византийците и гибелта на останалите комитопули водят до издигането му в едноличен властник (а от 997 година - и държател с царска титла) на страната, чието средище е преместено в Преспа и Охрид.
В първите години на 11 в. Византия стартира нова атака, вследствие на която Самуил губи обилни територии, в това число земите сред Дунав и Стара планина. Опитът му за контранастъпление е кръстосан през 1009 година с провалянето в борбата при Крета. Макар че византийците не съумяват да извлекат основна изгода от триумфите си, непрестанната война изтощава силите на България.
Цар Самуил се приготвя да даде отпор на византийците през 1014 година Решението да поеме риска за открит конфликт с мощната византийска войска е подбудено от събитието, че военните провали водят освен до опустошение на България, само че отслабват престижа на владетеля измежду подчинените му локални велможи. Така през 1005 година управниците на Драч - основно пристанище, ситуирано на Адриатическо море - го предават на Василий II.
Девет години по-късно, директно преди решителния конфликт с византийците, Самуил събира забележителна армия. Според един от историческите извори, Продължителя на Георги Монах, тя възлиза на 360 000 души. Тези данни са безспорно пресилени, а действителната бройка на българската армия е най-малко 10 пъти по-малка и то при изискване, че към постоянните отряди са били прибавени и локални опълчения от страната.
За своя отбранителна база българският лидер избира Струмица – по това време мощна цитадела, ситуирана на пътен възел от Солун и Тракия към горното поречие на Вардар на север и Охрид на запад. Планинските проходи и просеките на юг и изток от нея са пресечени със система от землени валове и стени, които укрепват в допълнение сложната досегаемост на локалния релеф, и са подсигурени от стражи.
Стратегическият план на Самуил личи в края на юни 1014 година, когато Василий II потегля против българите. От Мосинопол, Беломорска Тракия, императорът минава през Сяр и повежда армията си през Рупелския пролом, а оттова – на запад по долината на река Струмешница, както Самуил е планувал. В местността Куфалница, близо до днешното село Ключ, където реката прави завой, а планините Беласица и Огражден се сближават, Василий се натъква на „ доста необятна стена” - едно от укрепленията, издигнати от българите. Опитът да превземе стената от придвижване приключва с неудача поради смелия отпор на бранителите.
Междувременно Самуил изпраща подчинения си пълководец Несторица със мощна армия против Солун, основния византийски град на Западните Балкани. Целта му е да отклони вниманието на Василий II и да го принуди да отстъпи от Ключката клисура. Начинанието обаче търпи цялостен неуспех, тъй като близо до Солун армията на Несторица е съкрушена от силите на локалния византийски шеф Теофилакт Вотаниат. След успеха си Вотаниат настава на север и се причислява към войските на Василий II край Беласица.
По същото време византийските пристъпи против демата при Ключ не стопират. Резултатът от тях е безнадежден за Василий II, до момента в който един от пълководците му - стратегът на Филипопол Никифор Ксифий - не открива обходен път. Ксифий съумява да заобиколи по пътеки в планината българските позиции, без да бъде видян, и на 29 юли се явява ненадейно с отряда си в тила им. Изненаданите бранители отстъпват. Василий II се възползва от удобния миг, с цел да настъпи и унищожи стената.
В резултат на пробива на стената при Ключ и последвалия несполучлив опит за запушването му падат убити мнозина българи, а още повече, по думите на Скилица, попадат в плен. Цар Самуил е избавен от същата орис, с помощта на храбростта на сина си Гаврил Радомир, който отблъсква напиращите врагове и води татко си в сигурност в крепостта Прилеп отвъд река Вардар. Той обаче умира два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 година, откакто получава сърдечен припадък при типа на ослепените си бойци.
Битката приключва с тежко проваляне на българите. Според свидетелствата на разнообразни средновековни летописци броят на починалите е забележителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наименуван по-късно „ Българоубиец”.
Въпреки тежкото си проваляне българите задържат крепостта Струмица в свои ръце. Василий II взема решение да се отдръпна на своя територия. За да отвори пътя си към Солун, императорът изпраща солунския дук Теофилакт Вотаниат да разчисти преградите, сложени от Самуил южно от Струмица. Някъде там, евентуално в теснините сред планините Беласица и Плавуш, български стражи, предвождани от Гаврил Радомир, атакуват от засада и разгромяват Вотаниат, който пада погубен.
Този крах принуждава Василий II да промени проектите си и да отстъпи назад по долината на Струмешница. След като съумява да подчини без пердах крепостта Мелник, той се отдръпва назад на изходния си пункт от началото на похода.
За да отмъсти за Вотаниат и да прекърши българската опозиция, или пък с цел да накаже „ бунтовниците”, за каквито смята българските бойци, Василий II заповядва да бъдат ослепени пленниците и ги изпраща при Самуил, като на всеки 100 оставя един едноок за лидер.
1586 година е учреден съветският град Тюмен - нефтената столица на Сибир. Градът е издигнат на мястото на татарския град Чинги-Тура. Това в действителност е и първият съветски град в Сибир.
Днес градът е административен център на Тюменска област с население над 550 000 души. Разположен е в Западен Сибир на река Тура, приток на река Тобол. Разстоянието до Москва е 2144 км.
Основа на районната стопанска система е добива на петрол (65% от целия съветски добив) и природен газ (92%). В региона са съсредоточени най-големите в Русия нефтени и газо- залежи. Има и огромни местонаходища на въглища, торф и злато.
Любопитен факт е, че изследване през 2012 година сподели, че най-щастливите хора в Русия живеят в чеченската столица Грозни, сибирския град Тюмен и Казан, основния град на Татарстан.
1921 година Адолф Хитлер е определен за началник на Националсоциалистическата немска работническа партия.
Нацистката партия е крайнодясна политическа партия в Германия, с дейна активност през първата половина на 20 в. Идеологията, която партията следва се основава на правила като нацизъм, пангермански шовинизъм, расизъм, и изключително антисемитизъм, анти-либерализъм, анти-демократичност и анти-комунизъм.
Партията е учредена в края на Първата международна война през 1919 година като Германската работническа партия, а на 24 февруари 1920 година е преименувана на Националсоциалистическа немска работническа партия, откакто Хитлер излага своите 25 точки в мюнхенската бирария Хофбройхаус. Партията акцентира расовото предимство на арийците и в частност на нордическата раса и по-специално на прусаците над останалите в смисъл, че точно те следва да са отпред на цивилизаторското кормило. Преследва комунистите, евреите, ромите, както и хомосексуалистите.
На парламентарните избори през 1933 година партията печели най-вече места в Народното събрание и излъчва водача си Адолф Хитлер за канцлер (министър-председател) на страната. След края на Втората международна война партията е неразрешена със особено законодателство.
1946 година стартира Парижката мирна конференция. Тя приготвя мирните контракти сред страните от антихитлеристката коалиция, победителки във Втората светоювна война, и някогашните съдружници на нацистка Германия в Европа - Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия.
В конференцията вземат участие представители на 21 страни. Българската делегация се възглавява от министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на външните работи Георги Кулишев и ръководителят на Народното събрание Васил Коларов. Те упорстват България да бъде приета за съвоюваща страна, отхвърлят териториалните искания на гръцкото държавно управление, отстояват българските права над Западна Тракия и се опълчват на несъразмерните гръцки претенции за репарации.
Конференцията утвърждава огромна част от създадените от Съвета на министрите на външните работи планове. След разискване на останалите несъгласувани въпроси на Нюйоркската сесия на Съвета на министрите на външните работи договорите са подписани на 10 февруари 1947 година в Париж.
Любопитен факт е, че Парижката мирна конференция е предшествана от сесия на съвета на министрите на външните работи на трите Велики сили победителки във Втората международна война - Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и включилата се към тях Франция в Ню Йорк, която създава с доста взаимни отстъпки текста на мирните контракти с победените държавни включително и с България.
Веднага след сесията на съвета на външните министри в Ню Йорк се привиква Парижката мирна конференция, на която са поканени, изслушани и регистрирани позициите на някогашните съдружници на Германия и най-много на България.
Парижките мирни контракти са подписани на 10 февруари 1947 година От българска страна под контракта поставят подписите си министър ръководителят Кимон Георгиев и подпредседателите на Министерския съвет - Александър Оббов и Трайчо Костов. Според контракта границите на България се възвръщат във типа, в който са съществували до 1 януари 1941 година
1948 година след 12-годишно спиране поради Втората международна война се откриват Летни олимпийски игри. 14-тата Олимпиада е извършена в Лондон,който в действителност е хазаин на игрите за повторно.
14-тата Олимпиада е трябвало да се организира през 1940 година в Токио, а по-късно през 1944 в Лондон. Заради войната обаче тя става действителност едвам през 1948 година Тогава спортният конгрес става известен като „ Игри на строги икономии” поради неприятния стопански климат и следвоената конюнктура.
На игрите през 1948 година има рекорден брой участници - 4099 спортисти от 59 страни в 19 дисциплини. Германия и Япония не са поканени да вземат участие. Съюз на съветските социалистически републики отхвърля присъединяване.
1957 година е учредена Международна организация за атомна сила (МААЕ). Организацията има за цел да насърчава мирната приложимост на нуклеарна сила и да попречва потреблението й за военни цели.
През септември 1954 година на Общо заседание на Организация на обединените нации Съединени американски щати изрича своето виждане, че е належащо да се построи интернационална организация, която да дава отговор за нуклеарния материал и контрола върху него. През 1955 година в Женева (Швейцария) Организация на обединените нации организира интернационална конференция по отношение на атомната сила и нейното спокойно потребление. През 1956 година Уставът на МААЕ е еднодушно признат на Международната конференция на Организация на обединените нации за мирното потребление на атомната сила в Ню Йорк и влиза в действие на 29 юли 1957 година
Първата сесия на Генералната конференция на организацията е извършена във Виена през октомври 1957 година Същата година Уставът на МААЕ е приключен дефинитивно и тя е основана като организация в състава на Организация на обединените нации.
Днес централата на организацията е във Виена, Австрия. Два „ районни защитни офиса” са ситуирани в Торонто (Канада) и Токио (Япония). МААЕ има офиси за взаимозависимост и в Ню Йорк (САЩ) и Женева (Швейцария), а също така има и лаборатории в Австрия (Зайберсдорф и Виена), Монако и Италия (Триест).
Още през 1953 година е препоръчано основаването на интернационален орган, чиято цел е да контролира и предизвиква мирното потребление на атомна сила. Автор на тази концепция е Дуайт Айзенхауер, тогавашен президент на Съединени американски щати.
1958 година в Съединени американски щати е основано Национално ръководство по въздухоплаване и проучване на галактическото пространство - НАСА. Американската държавна организация е виновна за националната стратегия за галактически проучвания.
Следвайки Съветската галактическа стратегия, която сполучливо изстрелва първия неестествен сателит в космоса („ Спутник-1”), Съединени американски щати също насочват напъните си към космоса. Конгресът на Съединени американски щати сигнализира за опасност, обвързвана с американската сигурност и софтуерно водачество (познато е като „ Кризата Спутник”), което постанова взимането на незабавни ограничения. Президентът Дуайт Айзенхауер и неговите съветници разискват по-находчиви ограничения. След няколко месеца е решено, че е нужна нова федерална организация, която да управлява всички невоенни действия в космоса. По това време е основана и DARPA и по-късно доста нейни ранни планове са трансферирани към НАСА.
„ Експлорър-1” е първият неестествен сателит на Съединени американски щати, изстрелян на 31 януари 1958 година Същата година на 29 юли президентът подписва контракт, с който основава Националното ръководство на Съединени американски щати по въздухоплаване и проучване на галактическото пространство. Когато стартира работа по интервенции на 1 октомври, НАСА разполага с четири лаборатории, 80 служащия от 46-годишната държавна организация Национален съвещателен комитет по въздухоплаване.
Първите стратегии на НАСА включват проучвания върху галактическия полет и са ръководени от натиска, оказан от надпреварата сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики (наречено е Космическото състезание), което е част от Студената война. Отличителният съучастник на НАСА, който й дава опция да влезе в Космическо съревнование със Съюз на съветските социалистически републики е немският инженер получил американско поданство Вернер декор Браун.
1968 година папа Павел VI не разрешава контрацепцията. Решението му провокира ужас измежду западноевропейската общност, изключително измежду по-бунтарски настроената юноша.
Тъкмо когато стартира половата гражданска война, тогавашният папа (Джовани Батиста Монтини) разгласява енциклика, с която не разрешава потреблението на всевъзможни контрацептивни средства като се почне от презервативи и се стигне до хапчетата анти-бебе. Аргументът за възбраната е, че контрацептивите са интервенция в Божиите каузи и пречат на естественото размножаване на хората.
1973 година Георгиос Пападопулос става краткотраен президент на Гърция. Той е водач на военната хунта на „ черните полковници”, която ръководи Гърция в интервала 1967-1974 година
Пападопулос работи в Националната разследваща организация (НРА) на Гърция от 1959 до 1964 година, където след образование в Централно разузнавателно управление на САЩ (1953 г.) дава отговор за контакта с представителя на Централно разузнавателно управление на САЩ в Атина. След това е още веднъж във войската. В началото на 1967 година става полковник. Води държавния прелом от 21 април с.г. на военната хунта, вследствие на който тя завзема властта и открива военна тирания. От 13 декември с.г., след заминаването в заточение на краля Константинос II, е министър-председател и министър на националната защита на Гърция. Става и регент на Гърция от 21 март 1972 до 31 май 1973 година
След оспорван референдум на 1 юни 1973 година анулира монархията и се прогласява за първия президент на Гърция. В резултат на това губи поддръжката на своите предходни съратници в хунтата. На 25 ноември 1973 година е свален от съратника си военачалник Димитриос Йоанидис, който оглавява хунтата.
След свалянето на хунтата през 1974 година е притеглен под правосъдна отговорност и е наказан на гибел, само че присъдата е сменена от пожизнен затвор при Константинос Караманлис. Държан е в атинския затвор „ Коридало”, където умира от хронично заболяване.
1981 година Даяна Спенсър и британският престолонаследник принц на Уелс Чарлз подписват брак в катедралата „ Свети Павел” в Лондон.
Даяна и Чарлз стартират да излизат през 1980 година Тя притегля вниманието на принца първо по време на един уикенд в провинцията, когато го следи по какъв начин играе поло. След това той я кани на различен уикенд на кралската яхта Британия и в кралската резиденция Балморал, Шотландия, където я показва на родителите си и тя получава тяхното утвърждение.
Двойката продължава да се среща в Лондон и на 6 февруари Чарлз прави публично предложение за сватба, което Даяна приема, само че резервират това в загадка няколко седмици. Годежът им е разгласен публично на 24 февруари 1981 година, когато престолонаследникът подарява на принцесата пръстен за 30 000 лири с 14 диаманта и сапфир.
В деня на сватбата им хиляди хора излизат по улиците на Лондон, а милиони следят на телевизионните екрани бракосъчетанието сред 32-годишния престолонаследник и 20-годишната му годеница. Любопитен факт е, че пред олтара Даяна инцидентно размества първите две имена на Чарлз, наричайки го Филип Чарлз Артър Джордж (вместо Чарлз Филип). Сватбата стартира в 11.20 ч. преди обяд (английско време). Роклята на Даяна е оценена на 9000 лири и има 25 фута дълъг шлейф и най-фина дантела.
Най-екстравагантният подарък, който двамата получават за сватбата си, е от емира на Бахрейн. Той има подарява инкрустиран със скъпоценни камъни модел на лодка.
По-малко от година след венчавката се ражда първият им наследник - принц Уилям. През 1984 година на бял свят идва и вторият - принц Хари.
В средата на 80-те се появяват първите признаци, че нещо в брака на Даяна и Чарлз не върви. През 1986 година принцът стартира да се вижда още веднъж със остарялата си обич Камила Паркър Боулз. Съпрузите не престават да се появяват дружно на обществени места, само че към този момент живеят настрана. Слуховете за тяхната разлъка са публично доказани през 1992 година в английския парламент.
През юли 1996 година, единствено три седмици преди 15-та годишнина от сватбата си, Чарлз и Даяна оповестяват решението си да сложат завършек на брака си. След процедурата тя се отхвърля от купата „ кралица на Англия” в бъдеще и от обръщението „ Ваше височество”, само че в подмяна получава 20 млн. $ обезщетения.
1994 година някогашният министър-председател на Италия Бетино Кракси е наказан на осем и половина години затвор поради злоупотреби. На По водените против него три каузи го грози общо затвор от 27 години.
Кракси построява политическата си кариера в редовете на Социалистическата партия, в която членува още от 1951 година като младеж. В 1976 година е определен за неин секретар, а от 1968 до 1983 година е народен представител в Народното събрание. След успеха в парламентарните избори през 1983 година той образува държавно управление, което да първи път от 38 година не е ръководено от Христиан-демократическата партия, въпреки последната да влиза в държавното управление.
Кракси управлява партията, като се стреми да се дистанцира от комунистите и да откри по-близки връзки с десните партии, включително и ХДП. В интервала на неговото ръководство Италия става петата по промишлено развиване страна в света, обаче инфлацията пораства с изключително бързи темпове и държавният дълг надвишава нивото на съвкупния народен артикул. През 1987 година социалистите губят изборите.
През 1992 година поради получен рушвет от 7 млн. лири е задържан депутатът-социалист Марио Кеса и абсурдът тресе цялата партия. След като съдът желае позволение за правосъдно гонене на Кракси, той подава оставка в партията. Следствието разкрива, че Кракси покровителства бизнеса на мнозина от приятелите си, включително и на Силвио Берлускони. Независимо от финансовите проблеми на партията, Кракси има вила в Тунис и живее в скъпия римски хотел „ Рафаел”.
Бетино Кракси избира да стане дезертьор от италианското правораздаване и да се укрие във вилата си на морския бряг в градчето Хамамет на 60 км южно от тунизийската столица.
Магистратите в Милано издават заповед за арестуването на 61-годишния Кракси по отношение на следствията за корупция против висши италиански държавни чиновници. Издадена е и интернационална заповед за ареста му по обвиняване, че е получил милиони долари подкупи от предприемачи, до момента в който е заемал постовете министър председател и водач на социалистическата партия за нелегално финансиране с милиони долари на неговата Социалистическа партия.
Самият Кракси отхвърля обвиняванията, потвърждавайки, че е жертва на политическа кавга. Той е в доста положителни връзки с тунизийските управляващи, които му обезпечават „ дипломатическа защита”, а договорът за изгонване на нарушители сред Италия и Тунис не се отнася за по този начин наречените политически закононарушения. Той показва предпочитание да се върне в родината си, с цел да се лекува, само че италианските управляващи слагат като изискване в болничното заведение да бъде подложен под полицейска защита. Това искане не е задоволително за болния експремиер и той избира да се бори с заболяванията си в Тунис.
Бетино Кракси умира от инфаркт на 19 февруари 2000 година, като месеци преди този момент претърпява интервенция на недоброкачествен израстък на единия бъбрек, само че страда от диабет и други болести.
2005 година астрономи афишират откриването на планетата джудже Ерида в Слънчевата система. Ерида е най-голямата планета-джудже и деветото по величина тяло в Слънчевата система. Тя е толкоз надалеч, че са й нужни 557 земни години, с цел да направи една цялостна обиколка към Слънцето по орбитата си. Според учените, когато Ерида се приближи до Слънцето след стотици години, тънката й атмосфера ще се разтопи, откривайки повърхнина сходна на тази на Плутон.
Малко след откриването на Ерида се оказа, че обектът е по-голям от Плутон, което слага въпроса дали това тяло не може да се назовава планета. Последвалата полемика в астрономическата общественост приключва през август 2006 година, когато на 26-ия конгрес на Международния астрономически съюз (МАС) се приема нова формулировка за планета, съгласно която Плутон, дружно с Ерида, Макамеке, Хаумея и 1 Церера, е включен в нов клас - планети-джуджета.
Първоначално, тялото е наречено 2003 UB313. По-късно се тиражират разнообразни известия, че тялото е наречено „ Зина” или „ Лила”, само че и двете наименования са употребявани импровизирано от откривателите. Поради раздора, който откриването на тялото внася в астрономическата общественост във връзка с дефиницията за планета, то е наречено на древногръцката богиня на раздора Ерида.
2003 UB313 е открит от екипа Майкъл Браун, Чадуик Трухильо, и Дейвид Рабиновиц на 5 януари 2005 година, от фотоси направени на 21 октомври 2003 година, като откритието им беше оповестено на 29 юли 2005 година, същия ден както на още два огромни обекта от пояса на Кайпер, 2003 EL61 и 2005 FY9.
Прочетете още
В началото на този дуел Самуил има превес, само че от 1001 година насетне, когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от спора си с арабите, българите стартират да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те построяват необятна укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на страната.
Пряка връзка с борбата през 1014 година имат събития, случили се съвсем половин столетие преди нея. През 968 година България е нападната от киевския княз Светослав. По това време българската страна към този момент е изгубила огромна част от мощта си. Нейните източни лимити, където е и столицата Велики Преслав, се трансформират в полесражение на византийци и руси, тъй като, въпреки че идва на Дунава като византийски наемник, Светослав скоро насочва оръжието си против Константинопол.
Развръзката от тези събития идва, когато съветският княз е надвит от византийския император Йоан Цимисхий и е заставен да се отдръпна от България, чиито източни области попадат под византийска власт през 971 година Внукът на Симеон, Борис II (969-971), е отведен от Цимисхий в Константинопол, където е заставен да се откаже обществено от царската си купа.
С този акт Византия смята, че е поставила завършек на българската страна. Затова, когато пет години по-късно (непосредствено след гибелта на Цимисхий през януари 976 г.), в западните области на тогавашното Преславско царство избухва въстание, в Константинопол възприемат водачите му, комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил, като „ отстъпници” и „ метежници” против законната власт на византийския император, които би трябвало да бъдат още веднъж подчинени.
През 986 година Василий II подхваща първия си поход против българите. След безуспешна блокада на Средец императорът претърпява съкрушително проваляне в борбата при Траянови врата. Военните триумфи на Самуил против византийците и гибелта на останалите комитопули водят до издигането му в едноличен властник (а от 997 година - и държател с царска титла) на страната, чието средище е преместено в Преспа и Охрид.
В първите години на 11 в. Византия стартира нова атака, вследствие на която Самуил губи обилни територии, в това число земите сред Дунав и Стара планина. Опитът му за контранастъпление е кръстосан през 1009 година с провалянето в борбата при Крета. Макар че византийците не съумяват да извлекат основна изгода от триумфите си, непрестанната война изтощава силите на България.
Цар Самуил се приготвя да даде отпор на византийците през 1014 година Решението да поеме риска за открит конфликт с мощната византийска войска е подбудено от събитието, че военните провали водят освен до опустошение на България, само че отслабват престижа на владетеля измежду подчинените му локални велможи. Така през 1005 година управниците на Драч - основно пристанище, ситуирано на Адриатическо море - го предават на Василий II.
Девет години по-късно, директно преди решителния конфликт с византийците, Самуил събира забележителна армия. Според един от историческите извори, Продължителя на Георги Монах, тя възлиза на 360 000 души. Тези данни са безспорно пресилени, а действителната бройка на българската армия е най-малко 10 пъти по-малка и то при изискване, че към постоянните отряди са били прибавени и локални опълчения от страната.
За своя отбранителна база българският лидер избира Струмица – по това време мощна цитадела, ситуирана на пътен възел от Солун и Тракия към горното поречие на Вардар на север и Охрид на запад. Планинските проходи и просеките на юг и изток от нея са пресечени със система от землени валове и стени, които укрепват в допълнение сложната досегаемост на локалния релеф, и са подсигурени от стражи.
Стратегическият план на Самуил личи в края на юни 1014 година, когато Василий II потегля против българите. От Мосинопол, Беломорска Тракия, императорът минава през Сяр и повежда армията си през Рупелския пролом, а оттова – на запад по долината на река Струмешница, както Самуил е планувал. В местността Куфалница, близо до днешното село Ключ, където реката прави завой, а планините Беласица и Огражден се сближават, Василий се натъква на „ доста необятна стена” - едно от укрепленията, издигнати от българите. Опитът да превземе стената от придвижване приключва с неудача поради смелия отпор на бранителите.
Междувременно Самуил изпраща подчинения си пълководец Несторица със мощна армия против Солун, основния византийски град на Западните Балкани. Целта му е да отклони вниманието на Василий II и да го принуди да отстъпи от Ключката клисура. Начинанието обаче търпи цялостен неуспех, тъй като близо до Солун армията на Несторица е съкрушена от силите на локалния византийски шеф Теофилакт Вотаниат. След успеха си Вотаниат настава на север и се причислява към войските на Василий II край Беласица.
По същото време византийските пристъпи против демата при Ключ не стопират. Резултатът от тях е безнадежден за Василий II, до момента в който един от пълководците му - стратегът на Филипопол Никифор Ксифий - не открива обходен път. Ксифий съумява да заобиколи по пътеки в планината българските позиции, без да бъде видян, и на 29 юли се явява ненадейно с отряда си в тила им. Изненаданите бранители отстъпват. Василий II се възползва от удобния миг, с цел да настъпи и унищожи стената.
В резултат на пробива на стената при Ключ и последвалия несполучлив опит за запушването му падат убити мнозина българи, а още повече, по думите на Скилица, попадат в плен. Цар Самуил е избавен от същата орис, с помощта на храбростта на сина си Гаврил Радомир, който отблъсква напиращите врагове и води татко си в сигурност в крепостта Прилеп отвъд река Вардар. Той обаче умира два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 година, откакто получава сърдечен припадък при типа на ослепените си бойци.
Битката приключва с тежко проваляне на българите. Според свидетелствата на разнообразни средновековни летописци броят на починалите е забележителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наименуван по-късно „ Българоубиец”.
Въпреки тежкото си проваляне българите задържат крепостта Струмица в свои ръце. Василий II взема решение да се отдръпна на своя територия. За да отвори пътя си към Солун, императорът изпраща солунския дук Теофилакт Вотаниат да разчисти преградите, сложени от Самуил южно от Струмица. Някъде там, евентуално в теснините сред планините Беласица и Плавуш, български стражи, предвождани от Гаврил Радомир, атакуват от засада и разгромяват Вотаниат, който пада погубен.
Този крах принуждава Василий II да промени проектите си и да отстъпи назад по долината на Струмешница. След като съумява да подчини без пердах крепостта Мелник, той се отдръпва назад на изходния си пункт от началото на похода.
За да отмъсти за Вотаниат и да прекърши българската опозиция, или пък с цел да накаже „ бунтовниците”, за каквито смята българските бойци, Василий II заповядва да бъдат ослепени пленниците и ги изпраща при Самуил, като на всеки 100 оставя един едноок за лидер.
1586 година е учреден съветският град Тюмен - нефтената столица на Сибир. Градът е издигнат на мястото на татарския град Чинги-Тура. Това в действителност е и първият съветски град в Сибир.
Днес градът е административен център на Тюменска област с население над 550 000 души. Разположен е в Западен Сибир на река Тура, приток на река Тобол. Разстоянието до Москва е 2144 км.
Основа на районната стопанска система е добива на петрол (65% от целия съветски добив) и природен газ (92%). В региона са съсредоточени най-големите в Русия нефтени и газо- залежи. Има и огромни местонаходища на въглища, торф и злато.
Любопитен факт е, че изследване през 2012 година сподели, че най-щастливите хора в Русия живеят в чеченската столица Грозни, сибирския град Тюмен и Казан, основния град на Татарстан.
1921 година Адолф Хитлер е определен за началник на Националсоциалистическата немска работническа партия.
Нацистката партия е крайнодясна политическа партия в Германия, с дейна активност през първата половина на 20 в. Идеологията, която партията следва се основава на правила като нацизъм, пангермански шовинизъм, расизъм, и изключително антисемитизъм, анти-либерализъм, анти-демократичност и анти-комунизъм.
Партията е учредена в края на Първата международна война през 1919 година като Германската работническа партия, а на 24 февруари 1920 година е преименувана на Националсоциалистическа немска работническа партия, откакто Хитлер излага своите 25 точки в мюнхенската бирария Хофбройхаус. Партията акцентира расовото предимство на арийците и в частност на нордическата раса и по-специално на прусаците над останалите в смисъл, че точно те следва да са отпред на цивилизаторското кормило. Преследва комунистите, евреите, ромите, както и хомосексуалистите.
На парламентарните избори през 1933 година партията печели най-вече места в Народното събрание и излъчва водача си Адолф Хитлер за канцлер (министър-председател) на страната. След края на Втората международна война партията е неразрешена със особено законодателство.
1946 година стартира Парижката мирна конференция. Тя приготвя мирните контракти сред страните от антихитлеристката коалиция, победителки във Втората светоювна война, и някогашните съдружници на нацистка Германия в Европа - Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия.
В конференцията вземат участие представители на 21 страни. Българската делегация се възглавява от министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на външните работи Георги Кулишев и ръководителят на Народното събрание Васил Коларов. Те упорстват България да бъде приета за съвоюваща страна, отхвърлят териториалните искания на гръцкото държавно управление, отстояват българските права над Западна Тракия и се опълчват на несъразмерните гръцки претенции за репарации.
Конференцията утвърждава огромна част от създадените от Съвета на министрите на външните работи планове. След разискване на останалите несъгласувани въпроси на Нюйоркската сесия на Съвета на министрите на външните работи договорите са подписани на 10 февруари 1947 година в Париж.
Любопитен факт е, че Парижката мирна конференция е предшествана от сесия на съвета на министрите на външните работи на трите Велики сили победителки във Втората международна война - Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и включилата се към тях Франция в Ню Йорк, която създава с доста взаимни отстъпки текста на мирните контракти с победените държавни включително и с България.
Веднага след сесията на съвета на външните министри в Ню Йорк се привиква Парижката мирна конференция, на която са поканени, изслушани и регистрирани позициите на някогашните съдружници на Германия и най-много на България.
Парижките мирни контракти са подписани на 10 февруари 1947 година От българска страна под контракта поставят подписите си министър ръководителят Кимон Георгиев и подпредседателите на Министерския съвет - Александър Оббов и Трайчо Костов. Според контракта границите на България се възвръщат във типа, в който са съществували до 1 януари 1941 година
1948 година след 12-годишно спиране поради Втората международна война се откриват Летни олимпийски игри. 14-тата Олимпиада е извършена в Лондон,който в действителност е хазаин на игрите за повторно.
14-тата Олимпиада е трябвало да се организира през 1940 година в Токио, а по-късно през 1944 в Лондон. Заради войната обаче тя става действителност едвам през 1948 година Тогава спортният конгрес става известен като „ Игри на строги икономии” поради неприятния стопански климат и следвоената конюнктура.
На игрите през 1948 година има рекорден брой участници - 4099 спортисти от 59 страни в 19 дисциплини. Германия и Япония не са поканени да вземат участие. Съюз на съветските социалистически републики отхвърля присъединяване.
1957 година е учредена Международна организация за атомна сила (МААЕ). Организацията има за цел да насърчава мирната приложимост на нуклеарна сила и да попречва потреблението й за военни цели.
През септември 1954 година на Общо заседание на Организация на обединените нации Съединени американски щати изрича своето виждане, че е належащо да се построи интернационална организация, която да дава отговор за нуклеарния материал и контрола върху него. През 1955 година в Женева (Швейцария) Организация на обединените нации организира интернационална конференция по отношение на атомната сила и нейното спокойно потребление. През 1956 година Уставът на МААЕ е еднодушно признат на Международната конференция на Организация на обединените нации за мирното потребление на атомната сила в Ню Йорк и влиза в действие на 29 юли 1957 година
Първата сесия на Генералната конференция на организацията е извършена във Виена през октомври 1957 година Същата година Уставът на МААЕ е приключен дефинитивно и тя е основана като организация в състава на Организация на обединените нации.
Днес централата на организацията е във Виена, Австрия. Два „ районни защитни офиса” са ситуирани в Торонто (Канада) и Токио (Япония). МААЕ има офиси за взаимозависимост и в Ню Йорк (САЩ) и Женева (Швейцария), а също така има и лаборатории в Австрия (Зайберсдорф и Виена), Монако и Италия (Триест).
Още през 1953 година е препоръчано основаването на интернационален орган, чиято цел е да контролира и предизвиква мирното потребление на атомна сила. Автор на тази концепция е Дуайт Айзенхауер, тогавашен президент на Съединени американски щати.
1958 година в Съединени американски щати е основано Национално ръководство по въздухоплаване и проучване на галактическото пространство - НАСА. Американската държавна организация е виновна за националната стратегия за галактически проучвания.
Следвайки Съветската галактическа стратегия, която сполучливо изстрелва първия неестествен сателит в космоса („ Спутник-1”), Съединени американски щати също насочват напъните си към космоса. Конгресът на Съединени американски щати сигнализира за опасност, обвързвана с американската сигурност и софтуерно водачество (познато е като „ Кризата Спутник”), което постанова взимането на незабавни ограничения. Президентът Дуайт Айзенхауер и неговите съветници разискват по-находчиви ограничения. След няколко месеца е решено, че е нужна нова федерална организация, която да управлява всички невоенни действия в космоса. По това време е основана и DARPA и по-късно доста нейни ранни планове са трансферирани към НАСА.
„ Експлорър-1” е първият неестествен сателит на Съединени американски щати, изстрелян на 31 януари 1958 година Същата година на 29 юли президентът подписва контракт, с който основава Националното ръководство на Съединени американски щати по въздухоплаване и проучване на галактическото пространство. Когато стартира работа по интервенции на 1 октомври, НАСА разполага с четири лаборатории, 80 служащия от 46-годишната държавна организация Национален съвещателен комитет по въздухоплаване.
Първите стратегии на НАСА включват проучвания върху галактическия полет и са ръководени от натиска, оказан от надпреварата сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики (наречено е Космическото състезание), което е част от Студената война. Отличителният съучастник на НАСА, който й дава опция да влезе в Космическо съревнование със Съюз на съветските социалистически републики е немският инженер получил американско поданство Вернер декор Браун.
1968 година папа Павел VI не разрешава контрацепцията. Решението му провокира ужас измежду западноевропейската общност, изключително измежду по-бунтарски настроената юноша.
Тъкмо когато стартира половата гражданска война, тогавашният папа (Джовани Батиста Монтини) разгласява енциклика, с която не разрешава потреблението на всевъзможни контрацептивни средства като се почне от презервативи и се стигне до хапчетата анти-бебе. Аргументът за възбраната е, че контрацептивите са интервенция в Божиите каузи и пречат на естественото размножаване на хората.
1973 година Георгиос Пападопулос става краткотраен президент на Гърция. Той е водач на военната хунта на „ черните полковници”, която ръководи Гърция в интервала 1967-1974 година
Пападопулос работи в Националната разследваща организация (НРА) на Гърция от 1959 до 1964 година, където след образование в Централно разузнавателно управление на САЩ (1953 г.) дава отговор за контакта с представителя на Централно разузнавателно управление на САЩ в Атина. След това е още веднъж във войската. В началото на 1967 година става полковник. Води държавния прелом от 21 април с.г. на военната хунта, вследствие на който тя завзема властта и открива военна тирания. От 13 декември с.г., след заминаването в заточение на краля Константинос II, е министър-председател и министър на националната защита на Гърция. Става и регент на Гърция от 21 март 1972 до 31 май 1973 година
След оспорван референдум на 1 юни 1973 година анулира монархията и се прогласява за първия президент на Гърция. В резултат на това губи поддръжката на своите предходни съратници в хунтата. На 25 ноември 1973 година е свален от съратника си военачалник Димитриос Йоанидис, който оглавява хунтата.
След свалянето на хунтата през 1974 година е притеглен под правосъдна отговорност и е наказан на гибел, само че присъдата е сменена от пожизнен затвор при Константинос Караманлис. Държан е в атинския затвор „ Коридало”, където умира от хронично заболяване.
1981 година Даяна Спенсър и британският престолонаследник принц на Уелс Чарлз подписват брак в катедралата „ Свети Павел” в Лондон.
Даяна и Чарлз стартират да излизат през 1980 година Тя притегля вниманието на принца първо по време на един уикенд в провинцията, когато го следи по какъв начин играе поло. След това той я кани на различен уикенд на кралската яхта Британия и в кралската резиденция Балморал, Шотландия, където я показва на родителите си и тя получава тяхното утвърждение.
Двойката продължава да се среща в Лондон и на 6 февруари Чарлз прави публично предложение за сватба, което Даяна приема, само че резервират това в загадка няколко седмици. Годежът им е разгласен публично на 24 февруари 1981 година, когато престолонаследникът подарява на принцесата пръстен за 30 000 лири с 14 диаманта и сапфир.
В деня на сватбата им хиляди хора излизат по улиците на Лондон, а милиони следят на телевизионните екрани бракосъчетанието сред 32-годишния престолонаследник и 20-годишната му годеница. Любопитен факт е, че пред олтара Даяна инцидентно размества първите две имена на Чарлз, наричайки го Филип Чарлз Артър Джордж (вместо Чарлз Филип). Сватбата стартира в 11.20 ч. преди обяд (английско време). Роклята на Даяна е оценена на 9000 лири и има 25 фута дълъг шлейф и най-фина дантела.
Най-екстравагантният подарък, който двамата получават за сватбата си, е от емира на Бахрейн. Той има подарява инкрустиран със скъпоценни камъни модел на лодка.
По-малко от година след венчавката се ражда първият им наследник - принц Уилям. През 1984 година на бял свят идва и вторият - принц Хари.
В средата на 80-те се появяват първите признаци, че нещо в брака на Даяна и Чарлз не върви. През 1986 година принцът стартира да се вижда още веднъж със остарялата си обич Камила Паркър Боулз. Съпрузите не престават да се появяват дружно на обществени места, само че към този момент живеят настрана. Слуховете за тяхната разлъка са публично доказани през 1992 година в английския парламент.
През юли 1996 година, единствено три седмици преди 15-та годишнина от сватбата си, Чарлз и Даяна оповестяват решението си да сложат завършек на брака си. След процедурата тя се отхвърля от купата „ кралица на Англия” в бъдеще и от обръщението „ Ваше височество”, само че в подмяна получава 20 млн. $ обезщетения.
1994 година някогашният министър-председател на Италия Бетино Кракси е наказан на осем и половина години затвор поради злоупотреби. На По водените против него три каузи го грози общо затвор от 27 години.
Кракси построява политическата си кариера в редовете на Социалистическата партия, в която членува още от 1951 година като младеж. В 1976 година е определен за неин секретар, а от 1968 до 1983 година е народен представител в Народното събрание. След успеха в парламентарните избори през 1983 година той образува държавно управление, което да първи път от 38 година не е ръководено от Христиан-демократическата партия, въпреки последната да влиза в държавното управление.
Кракси управлява партията, като се стреми да се дистанцира от комунистите и да откри по-близки връзки с десните партии, включително и ХДП. В интервала на неговото ръководство Италия става петата по промишлено развиване страна в света, обаче инфлацията пораства с изключително бързи темпове и държавният дълг надвишава нивото на съвкупния народен артикул. През 1987 година социалистите губят изборите.
През 1992 година поради получен рушвет от 7 млн. лири е задържан депутатът-социалист Марио Кеса и абсурдът тресе цялата партия. След като съдът желае позволение за правосъдно гонене на Кракси, той подава оставка в партията. Следствието разкрива, че Кракси покровителства бизнеса на мнозина от приятелите си, включително и на Силвио Берлускони. Независимо от финансовите проблеми на партията, Кракси има вила в Тунис и живее в скъпия римски хотел „ Рафаел”.
Бетино Кракси избира да стане дезертьор от италианското правораздаване и да се укрие във вилата си на морския бряг в градчето Хамамет на 60 км южно от тунизийската столица.
Магистратите в Милано издават заповед за арестуването на 61-годишния Кракси по отношение на следствията за корупция против висши италиански държавни чиновници. Издадена е и интернационална заповед за ареста му по обвиняване, че е получил милиони долари подкупи от предприемачи, до момента в който е заемал постовете министър председател и водач на социалистическата партия за нелегално финансиране с милиони долари на неговата Социалистическа партия.
Самият Кракси отхвърля обвиняванията, потвърждавайки, че е жертва на политическа кавга. Той е в доста положителни връзки с тунизийските управляващи, които му обезпечават „ дипломатическа защита”, а договорът за изгонване на нарушители сред Италия и Тунис не се отнася за по този начин наречените политически закононарушения. Той показва предпочитание да се върне в родината си, с цел да се лекува, само че италианските управляващи слагат като изискване в болничното заведение да бъде подложен под полицейска защита. Това искане не е задоволително за болния експремиер и той избира да се бори с заболяванията си в Тунис.
Бетино Кракси умира от инфаркт на 19 февруари 2000 година, като месеци преди този момент претърпява интервенция на недоброкачествен израстък на единия бъбрек, само че страда от диабет и други болести.
2005 година астрономи афишират откриването на планетата джудже Ерида в Слънчевата система. Ерида е най-голямата планета-джудже и деветото по величина тяло в Слънчевата система. Тя е толкоз надалеч, че са й нужни 557 земни години, с цел да направи една цялостна обиколка към Слънцето по орбитата си. Според учените, когато Ерида се приближи до Слънцето след стотици години, тънката й атмосфера ще се разтопи, откривайки повърхнина сходна на тази на Плутон.
Малко след откриването на Ерида се оказа, че обектът е по-голям от Плутон, което слага въпроса дали това тяло не може да се назовава планета. Последвалата полемика в астрономическата общественост приключва през август 2006 година, когато на 26-ия конгрес на Международния астрономически съюз (МАС) се приема нова формулировка за планета, съгласно която Плутон, дружно с Ерида, Макамеке, Хаумея и 1 Церера, е включен в нов клас - планети-джуджета.
Първоначално, тялото е наречено 2003 UB313. По-късно се тиражират разнообразни известия, че тялото е наречено „ Зина” или „ Лила”, само че и двете наименования са употребявани импровизирано от откривателите. Поради раздора, който откриването на тялото внася в астрономическата общественост във връзка с дефиницията за планета, то е наречено на древногръцката богиня на раздора Ерида.
2003 UB313 е открит от екипа Майкъл Браун, Чадуик Трухильо, и Дейвид Рабиновиц на 5 януари 2005 година, от фотоси направени на 21 октомври 2003 година, като откритието им беше оповестено на 29 юли 2005 година, същия ден както на още два огромни обекта от пояса на Кайпер, 2003 EL61 и 2005 FY9.
Прочетете още
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ