На днешния ден преди шест десетилетия е изстрелян корабът на

На днешния ден преди шест десетилетия е изстрелян корабът на Съюз на съветските социалистически републики “Восток-6 ” с Валентина Терешкова – първата жена-космонавт. След приключването на нейната задача Терешкова се трансформира в икона на феминизма, а нейният полет е даван за образец по какъв начин социалистическият строй, за разлика от този на Царска Русия, е обективен към дамите. Всичко това се случва във времена, когато в Щатите към момента бият знаете-кои, придвижването за цивилен свободи е в разгара си, а Мартин Лутър Кинг е на върха на кариерата си като бранител на онеправданите. През 1963 година Терешкова приканва за международен мир и споделя: “нямаме потребност от войни ”. Но през днешния ден, шест десетилетия по-късно, Терешкова е член на партията на Путин “Единна Русия ”, поддържа войната в Украйна (и е глобена от Европейски Съюз затова) и е известна със своята кариера на народен представител от Госдума, като е гласувала за анексията на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области към Руската федерация.

Този поврат е логически за развиването на Валентина Терешкова – тя е просто артикул на своето време. За страдание социалистическият строй въобще не е бил благоразположен към правата на дамите. В руската галактическа стратегия мизогинията процъфтявала – основният конструктор Сергей Павлович е наричал кандидат-космонавтките “кучки ”. Той, както и учен Мстислав Келдиш и главнокомандващият на руските Военновъздушни сили Константин Вершинин въобще не одобрявали концепцията да изпратят жена в космоса. Единственият галактически деятел, който се изказал в поддръжка на това, е бил Николай Каманин. Причината, заради която той съумял да се наложи над сътрудниците си е, тъй като получил информация, че в Съединени американски щати тренира отряд дами. Но програмата, известна под името “Мъркюри 13 ”, е била частна иницатива под надзора на лекаря Уилиам Лъвлейс и в никакъв случай не е била публично утвърдена от НАСА. От тези тринадесет дами от групата единствено една по-късно щяла да полети в космоса – Уоли Фънк, като това станало чак през 2021 година, на борда на частния транспортен съд “Ню Шепърд ” на Блу Ориджин с помощта на самодейност на бизнесмена Джеф Безос. Но през 60-те години не е имало никакви индикации, че някои от дамите на “Мъркюри 13 ” могат да полетят. Въпреки всичко нямало по какъв начин Съюз на съветските социалистически републики да разрешат да позволен да изостанат от галактическата конкуренция и трябвало първи да изпратят жена в космоса.

След като концепцията получила зелена светлина от политическата върхушка в Съюз на съветските социалистически републики, се явили над 800 кандидатки. Идеалната от тях трябвало да не е по-висока от 167 сантиметра, да не тежи повече от 70 кг и да е под 30-годишна възраст. Трудността била да се откри и добър експерт с задоволително умения – мъжете-космонавти били подбирани измежду военните летци-изпитатели, само че тази специалност била недостъпна за дамите в Съюз на съветските социалистически републики, по тази причина кандидатките били търсени измежду нароилите се и известни измежду дамите парашутни клубове. От 800-те кандидатки били селектирани пет: Жана Йоркина, Татяна Кузнецова, Ирина Соловьова, Валентина Пономарьова и Валентина Терешкова. В окончателния асортимент взели участие и сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

След доста тежки тренировки най-после се откроили две дами – Валентина Пономарьова и Валентина Терешкова. Далеч по-подготвена била Пономарьова – това се удостоверява от галактическия историк и създател Антон Первушин. Характерът на Пономарьова бил извънредно мощен, тя е спорила с инструкторите, желала е сама да пилотира галактическия транспортен съд – действително Пономарьова е била тази феминистка, която западният свят е очаквал. Но окончателният избор бил изработен не от експерти, а от високопоставени политици, измежду които е бил и руският водач Никита Хрушчов. А Хрушчов е желал “Гагарин в пола ”. Нямало по какъв начин Пономарьова със мощния си индивидуализъм да се впише в колективистичната социалистическа теория. Да спори с конструкторите? Абсурд. От жената-космонавт се очаквало да се довери на колектива, на структурата на кораба и на автоматиката му.

Терешкова въпреки това имала безупречна биография – била родена в оскъдно работническо семейство. Баща ѝ умрял в пердах против нацистите. Младата Валя влезнала в Комсомола и била определена за секретар – позиция, която по това време отваряла доста порти. Терешкова е могла да приказва безупречно с комунистически клишета.

Книгата на Каманин “Скритият космос ” цитира дневника му от ноември 1962 година: “Пономарьова можеше да е първата, само че нейният темперамент бе мотив за подозрения дали е морално съответна. Беше подслушано, че е споделила на Терешкова: ти си непоправимо повредена от Партията “.

Тъжното е, че Пономарьова и останалите ѝ четири колежки в никакъв случай не получили своя късмет да полетят. Техният отряд бил съхранен чак до 1969 година и на всички е било неразрешено да забременяват, въпреки и в никакъв случай да не се появил късмет за втори полет на жена чак до задачата на Светлана Савицкая през 80-те. Всичко било фасада, едвам се поддържа илюзията, че комунистическият режим е плуралистичен. Реално репресиите и мизогинията са царували в галактическия бранш. “Ние знаехме, че една от нас ще е първата ”, споделила Жана Йоркина преди гибелта си през 2015 година. “Ние го приехме добре, тъй като знаехме, че ще пристигна и нашето време. Само че то в никакъв случай не пристигна ”.

Трудно може да се даде справедлива оценка на изпълненото от Валентина Терешкова по времето на нейната задача преди шест десетилетия. Според Первушин не всички били удовлетворени – Терешкова понесла космическия си полет тежко – страдала е от гадене, не е могла да се храни, не е могла да се отвърже от креслото, не е изпълнила програмата с научните опити. Дори заспала от безсилие и пропуснала информационна сесия със Земята. Това е било задоволително да разпали сексистките настроения в Съюз на съветските социалистически републики, даже и Каманин да е дал в дневника си добра оценка на Терешкова, тъй като макар очевидните проблеми по време на нейния полет, тя е свършила доста от дилемите съгласно проекта, измежду които е сполучливото реализиране на радиовръзка с колегата Биковски, който по същото време летял в космоса на “Восток 5 ”. Най-важното, Терешкова понесла по-добре своето изстрелване от Николаев и Попович.

Що се касае до кариерата ѝ след полета, нейният темперамент на правилен гражданин на Съюз на съветските социалистически републики го предопределил. Терешкова приключила докторат, траяла е да служи като инструктор на космонавтите и останала член на Комунистическа партия на Съветския съюз чак до разпадането на Съюза през 1991 година, като това събитие го понесла тежко. Очевидно носталгията и желанието за връщането на тогавашното съветско великолепие са довели до това Терешкова да влезе в редиците на партия “Единна Русия ” през 2008 година и да бъде определена за народен представител. През 2020 година тя си навлече гнева на голям брой опозиционно настроени руснаци, откакто гласоподава за конституционна корекция, позволяваща на Владимир Путин да остане на власт до 2036 година.

Светът вечно ще запомни Валентина Терешкова като първата жена, летяла в космоса. Можеше да я запомни и като първата феминистка, която се бори за правата на всички дами – макар че явно няма характера на такава и е била определена за космонавт от комунистическата върхушка по други съображения. Вместо това Терешкова ще бъде запомнена и с нейното присъединяване в политиките на Путин и съветския геноцид в Украйна.