Памет за големия Аян Садъков - роден на този ден преди 64 го...
На днешния ден преди 64 години е роден един от най-големите в историята на българския футбол. За голямо страдание преди 8 година Аян Садъков мина в небесния тим на титаните.
Със сигурност през днешния ден бате Айко щеше да стиска палци на наследниците си от родния Локомотив на обичания си стадион в Лаута.
Да си спомни за славните мачове с черно-бялата фланелка против сините съперници, с които бе съотборник в националния отбор - Наско Сираков, Божидар Искренов, Боби Михайлов, Николай Илиев. И които имаха и имат голямо почитание към него въпреки да не одобри нито едно предложение на столичните грандове, а избра да остане правилен на Локото.
Аян носеше с чест черно-бялата фланелка и тази националния тим. И накара да му се поклонят колоси като Мишел Платини, Енцо Шифо, Драган Стойкович и доста други. 70 хиляди са скандирали името му на мачове на националния тим, без значение, че не беше от Левски и ЦСКА, а от Локомотив Пловдив. Локомотив, който той безумно обичаше и остана в сърцето му вечно. Както и той остава в черно-белите сърца вечно.
Рекордьорът по мачове с всички национални гарнитури не живя дълго. Аян обаче остави неизличими мемоари у феновете на футбола и приятелите си със своя неповторим гений, с мъжеството и всеотдайността си.И най-много с това, че и на върха на своята популярност остана земен и хуманен.
На пръсти се броят футболистите, с които божествения Диего Армандо Марадона е поискал да смени фланелката си. И емблематичният за Локомотив, и футбола ни №8 се пази у гениалният №10. Дори единствено този факт приказва за величието на индивидът, който постоянно ще живее в сърцата на почитателите.
Да се поклоним пред паметта на огромния Аян Садъков и да помълчим!
И да се помолим Бог да прати измежду нас скоро различен подобен като него.
Със сигурност през днешния ден бате Айко щеше да стиска палци на наследниците си от родния Локомотив на обичания си стадион в Лаута.
Да си спомни за славните мачове с черно-бялата фланелка против сините съперници, с които бе съотборник в националния отбор - Наско Сираков, Божидар Искренов, Боби Михайлов, Николай Илиев. И които имаха и имат голямо почитание към него въпреки да не одобри нито едно предложение на столичните грандове, а избра да остане правилен на Локото.
Аян носеше с чест черно-бялата фланелка и тази националния тим. И накара да му се поклонят колоси като Мишел Платини, Енцо Шифо, Драган Стойкович и доста други. 70 хиляди са скандирали името му на мачове на националния тим, без значение, че не беше от Левски и ЦСКА, а от Локомотив Пловдив. Локомотив, който той безумно обичаше и остана в сърцето му вечно. Както и той остава в черно-белите сърца вечно.
Рекордьорът по мачове с всички национални гарнитури не живя дълго. Аян обаче остави неизличими мемоари у феновете на футбола и приятелите си със своя неповторим гений, с мъжеството и всеотдайността си.И най-много с това, че и на върха на своята популярност остана земен и хуманен.
На пръсти се броят футболистите, с които божествения Диего Армандо Марадона е поискал да смени фланелката си. И емблематичният за Локомотив, и футбола ни №8 се пази у гениалният №10. Дори единствено този факт приказва за величието на индивидът, който постоянно ще живее в сърцата на почитателите.
Да се поклоним пред паметта на огромния Аян Садъков и да помълчим!
И да се помолим Бог да прати измежду нас скоро различен подобен като него.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




