Почитаме 150 години от смъртта на Апостола на свободата
На днешния ден почитаме 150 години от гибелта на Васил Левски, наименуван от признателния български народ Апостола на свободата.
Историческите извори, осветляващи живота и делото на Апостола на българската независимост Васил Левски, сочат датите на неговото рождение – 18 юли (6 юли остарял стил) и неговата гибел – 18 февруари (6 февруари остарял стил) 1873 г. От две години историците разполагат с неоспорими доказателства, че рождената година на Левски е 1840, а не 1837 година Така той умира на Христовата възраст - 33 години. Присъдата му е изпълнена в покрайнините на тогавашна София, а мястото на обесването е било в региона на площада, където през днешния ден се издига негов монумент.
От десетилетия, обаче, годишнините от гибелта на Васил Левски се означават на датата 19 февруари. Откъде идва това несъгласие? Причината се крие в непознаването на календарите. През 1916 година, когато България минава от Юлианския към Григорианския календар или от остарял към нов жанр, се приема корекция от 13 дни.
За събитията, случили се преди 1 март 1900 година, нужната корекция, обаче, е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, неправилно се прибавят 13 дни. Така да вземем за пример рождената дата на Апостола (6 юли) се отбелязва вярно – 18 юли по нов жанр.
Избухването на Априлското въстание на 20 април по остарял жанр, през днешния ден също вярно се чества на 2 май (поправката е 12 дни). Що се касае до датата на обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 година по остарял жанр, дава отговор на 18 февруари по нов жанр, а не на 19 февруари. Така тази дата, въпреки и неверно наложена, е придобила гражданственост и през днешния ден на множеството места в страната почитта към паметта на Апостола се отдава точно на този ден. С оглед неналичието на каквато и да е реакция през годините от страна на страната малко на брой българи са осведомени по отношение на същинската дата, на която е обесен Васил Левски. А тя е 18 февруари!
Създадената от Левски - Вътрешна революционна организация има за цел да вдигне повсевместно популацията на протест, което да докара до отменяне на османската власт и да издигне на власт република, в която живота достойнството и парцела на жителите ще са обезпечени без значение религиозната и етническата им принадлежност.
Той е роден в Карлово, в фамилията на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца – Левски има двама братя и две сестри. Баща му Иван Кунчев, е безсънен и образован майстор, занимаващ се с гайтанджийство и бояджийство. Майка му Гина Василева е изселник дружно със фамилията си от Сопот.
В зрялата си възраст взима присъединяване в чети и легии, учителства. Той е дейна част от българската емиграция в Румъния. За разлика от доста съратници на революционната концепция, осъзнава че работата в страната е предпочитана.
В дейната си активност обхващаща интервала 1861г.-1873г. Той ясно вижда пречките в идейните проекти на други революционери-разчитащи на помощ от други страни и четнически акции, и стартира да построява революционна система, в териториите на поробените български земи.
На 22 септември 1872 година Димитър Общи провежда грабеж на турската поща в Арабаконак. Левски е срещу, само че е подсилен само от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.
Левски получава разпореждане от БРЦК и Каравелов за повдигане на въстание, само че отхвърля да го извърши и взема решение да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се трансферира в Румъния.
На 26 декември 1873 година, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Велико Търново. По пътя отвън Ловеч злополучно са срещнати от турски конен патрул. Старшият – не остава удовлетворен от отговора на Левски, че е ловчанец, тръгнал към лозето си, с цел да види какъв брой коли тор би трябвало да се изсипят, само че избира да не рискува в битка и ги оставя да продължат пътя. Долага обаче незабавно в Ловеч за срещата и оттова е проведена хайка за залавянето на подозрителните лица.
Според други догатки изменник от хана в Къкрина известява за подозрителен гостенин. На 27 декември 1872 година е хванат от турските заптиета в Къкринското ханче. Общо 15 заптиета, обкръжават рано сутринта ханчето, което е държано чартърен от Христо Цонев Николчо разпознава гласа на заптието, което ги е срещнало денем. Затова Левски, макар че има тескере на името на ловчанеца Малък Добри Койнов, преценя, че единствено ще навреди на почтен човек и се пробва да излезе неусетно през вратника на яхъра, само че там също има засада. При бягството евентуално се закача на вратницата и заптиетата съумяват да го повалят на земята.
Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, само че самичък е улучен от патрон, който го визира зад лявото му ухо, което е и на половина отсечено от удар с нож при битката.Притеклите се на помощ заптиета съумяват да го уловят и вържат.
Васил Левски дава пояснение за залавянето в Къкринското ханче пред Софийската изключителна следствена комисия на 9 януари 1873 година Пред съда Левски се държи извънредно твърдо и не издава никакви детайлности към организацията, като поема цялата отговорност за активността й върху себе си.
Гордо и борбено пази делото на революцията и правото на България да бъде свободна, наказан на смърт и на днешната дата през 1873-та година, Апостолът на свободата е обесен на мястото, където през днешния ден се издига неговият монумент в столицата.
Смъртта му не просто провокира шок и тъга измежду революционните среди в България и в Румъния, само че бележи началото на рецесия и разтърсвания, от които революционното придвижване в никакъв случай няма да се възвърне изцяло.
Историческите извори, осветляващи живота и делото на Апостола на българската независимост Васил Левски, сочат датите на неговото рождение – 18 юли (6 юли остарял стил) и неговата гибел – 18 февруари (6 февруари остарял стил) 1873 г. От две години историците разполагат с неоспорими доказателства, че рождената година на Левски е 1840, а не 1837 година Така той умира на Христовата възраст - 33 години. Присъдата му е изпълнена в покрайнините на тогавашна София, а мястото на обесването е било в региона на площада, където през днешния ден се издига негов монумент.
От десетилетия, обаче, годишнините от гибелта на Васил Левски се означават на датата 19 февруари. Откъде идва това несъгласие? Причината се крие в непознаването на календарите. През 1916 година, когато България минава от Юлианския към Григорианския календар или от остарял към нов жанр, се приема корекция от 13 дни.
За събитията, случили се преди 1 март 1900 година, нужната корекция, обаче, е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, неправилно се прибавят 13 дни. Така да вземем за пример рождената дата на Апостола (6 юли) се отбелязва вярно – 18 юли по нов жанр.
Избухването на Априлското въстание на 20 април по остарял жанр, през днешния ден също вярно се чества на 2 май (поправката е 12 дни). Що се касае до датата на обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 година по остарял жанр, дава отговор на 18 февруари по нов жанр, а не на 19 февруари. Така тази дата, въпреки и неверно наложена, е придобила гражданственост и през днешния ден на множеството места в страната почитта към паметта на Апостола се отдава точно на този ден. С оглед неналичието на каквато и да е реакция през годините от страна на страната малко на брой българи са осведомени по отношение на същинската дата, на която е обесен Васил Левски. А тя е 18 февруари!
Създадената от Левски - Вътрешна революционна организация има за цел да вдигне повсевместно популацията на протест, което да докара до отменяне на османската власт и да издигне на власт република, в която живота достойнството и парцела на жителите ще са обезпечени без значение религиозната и етническата им принадлежност.
Той е роден в Карлово, в фамилията на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца – Левски има двама братя и две сестри. Баща му Иван Кунчев, е безсънен и образован майстор, занимаващ се с гайтанджийство и бояджийство. Майка му Гина Василева е изселник дружно със фамилията си от Сопот.
В зрялата си възраст взима присъединяване в чети и легии, учителства. Той е дейна част от българската емиграция в Румъния. За разлика от доста съратници на революционната концепция, осъзнава че работата в страната е предпочитана.
В дейната си активност обхващаща интервала 1861г.-1873г. Той ясно вижда пречките в идейните проекти на други революционери-разчитащи на помощ от други страни и четнически акции, и стартира да построява революционна система, в териториите на поробените български земи.
На 22 септември 1872 година Димитър Общи провежда грабеж на турската поща в Арабаконак. Левски е срещу, само че е подсилен само от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.
Левски получава разпореждане от БРЦК и Каравелов за повдигане на въстание, само че отхвърля да го извърши и взема решение да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се трансферира в Румъния.
На 26 декември 1873 година, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Велико Търново. По пътя отвън Ловеч злополучно са срещнати от турски конен патрул. Старшият – не остава удовлетворен от отговора на Левски, че е ловчанец, тръгнал към лозето си, с цел да види какъв брой коли тор би трябвало да се изсипят, само че избира да не рискува в битка и ги оставя да продължат пътя. Долага обаче незабавно в Ловеч за срещата и оттова е проведена хайка за залавянето на подозрителните лица.
Според други догатки изменник от хана в Къкрина известява за подозрителен гостенин. На 27 декември 1872 година е хванат от турските заптиета в Къкринското ханче. Общо 15 заптиета, обкръжават рано сутринта ханчето, което е държано чартърен от Христо Цонев Николчо разпознава гласа на заптието, което ги е срещнало денем. Затова Левски, макар че има тескере на името на ловчанеца Малък Добри Койнов, преценя, че единствено ще навреди на почтен човек и се пробва да излезе неусетно през вратника на яхъра, само че там също има засада. При бягството евентуално се закача на вратницата и заптиетата съумяват да го повалят на земята.
Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, само че самичък е улучен от патрон, който го визира зад лявото му ухо, което е и на половина отсечено от удар с нож при битката.Притеклите се на помощ заптиета съумяват да го уловят и вържат.
Васил Левски дава пояснение за залавянето в Къкринското ханче пред Софийската изключителна следствена комисия на 9 януари 1873 година Пред съда Левски се държи извънредно твърдо и не издава никакви детайлности към организацията, като поема цялата отговорност за активността й върху себе си.
Гордо и борбено пази делото на революцията и правото на България да бъде свободна, наказан на смърт и на днешната дата през 1873-та година, Апостолът на свободата е обесен на мястото, където през днешния ден се издига неговият монумент в столицата.
Смъртта му не просто провокира шок и тъга измежду революционните среди в България и в Румъния, само че бележи началото на рецесия и разтърсвания, от които революционното придвижване в никакъв случай няма да се възвърне изцяло.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ