Политологът Ваня Нушева: Пак гледаме на изборните промени на парче и пак в спешен порядък
" Пак гледаме на измененията в Изборния кодекс на парче, отново се правят в един незабавен порядък ", съобщи пред БНР политологът Ваня Нушева, учител по изборни системи и изборна администрация в Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Тя подсети смяната в правилника за работата на Народното събрание, която се отнася до периодите за внасяне и за разглеждане на законопроекти:
" Беше извънредно мощно подложен на критика този къс период. Видяхме, че в този момент берем резултатите от тази смяна в правилника на Народното събрание. Законопроектът на водещата, на най-голямата политическа партия, беше импортиран в предходния ден - на 7 юли в 17:14 часа. На идващия ден - към този момент е обсъждан. Така не би трябвало да се постъпва тогава, когато се преглеждат закони, изключително закони, в които е зает доста огромен политически интерес, доста огромна социална сила и би трябвало да бъдат деликатно обсъждани ".
Според нея в Изборния кодекс би трябвало да се създадат две неща незабавно с оглед правата на гласоподавателите:
" Връщането на цялостната функционалност на машините и обучително звено - една нова наредба в Изборния кодекс, която обаче е ориентирана още веднъж към това да бъдат до избрана степен запълнени дефицитите в работата на секционните изборни комисии. Третият детайл е връщане на броя на секциите отвън Европейския съюз - там, където е допустимо, където има подадени заявки, където на исторически принцип са дали своят вот повече от 100 гласоподаватели ".
По думите ѝ би трябвало да си даваме сметка какъв е подтекстът, когато се вършат промени в изборното законодателство или в други закони.
" От една страна има причини, които могат да се насочат в поддръжка на това специалисти, чиновници, с които разполага Министерство на вътрешните работи в областта на киберсигурността, да бъдат ангажирани. От друга страна обаче в България има задоволително насъбрана процедура през годините, при която виждаме, че чиновници от Министерство на вътрешните работи някак си се оказва, че са включени в разнообразни кавги с политически привкус ", разяснява Нушева в предаването " Преди всички ".
" Дефинирани са едни по-ясни пълномощия на ръководителя на ЦИК, само че на процедура това, което се вижда, е един опит за централизирано ръководство на ЦИК. Когато става въпрос за Централната изборна комисия, не би трябвало да забравяме, че тя е групов орган на ръководство на изборния развой. Освен това нейните представители са номинирани от другите политически партии. Това, което виждаме в едно от предложенията, е, че ръководителят на ЦИК разпределя работата сред членовете. Очевидно би трябвало да бъде дадена повече информация. Трябва да бъде дадена повече обосновка за тази наредба ", означи специалистът.
Според нея е изненадващо предлагането, обвързвано със социологията. По думите ѝ то не се вписва в подтекста на казуса, посочен от Конституционен съд:
" Ако преглеждаме ролята на обществените мрежи и всички тези осведомителни канали и платформи за шерване на информация, в действителност по-големият въпрос, който стои на вниманието на всички ни, е по какъв начин се организира предизборната акция там - контролирана ли е, тя въобще не е контролирана в българското законодателство. Финансирането на този вид предизборни прояви въобще не стои на вниманието на нашия законодател. Това са по-актуалните проблеми. Възниква въпросът за какво тъкмо в този момент е извънредно значимо да бъде основана такава наредба и да бъдат увеличени неведнъж санкциите. Мисля, че терзанието от оповестяване на социологически данни в границите на изборния ден е нещото, което стимулира вносителите ".
По думите ѝ е доста значимо вносителите да аргументират предложенията. За нея това са оферти на парче.
Нушева акцентира, че в българското общество има огромно разделяне сред последователи и съперници на машинното гласоподаване. Според нея до момента в който има огромна степен на съмнение към тази технология, е добре да имаме предохранителни ограничения.
Инфо: БНР
