Тодор Бурмов е първият министър-председател на освободена България
На днешния ден можем да си спомним за Тодор Бурмо̀в - изтъкнат български възрожденец, герой за църковна независимост и деен политически деец след Освобождението. Той е депутат в Първото Велико национално събрание и в I, II и XII Обикновено национално заседание.
Бурмов е и първи министър-председател на освободена България, и два пъти е бил министър на финансите.
Тодор Бурмов е роден на 2 януари 1834 г. в село Нова махала, Габровско. Още в ранните си детски години той демонстрира доста положителни качества и това му дава опцията да замине да учи в Русия. През 1857 година приключва Киевската духовна академия и се завръща в Габрово, където работи като преподавател. Високообразованият юноша повежда същинска битка със старите учители и чорбаджии за коренна промяна в просветителния развой, за въвеждане на нови предмети и способи на преподаване. Благодарение на него, след две години Габровското учебно заведение се трансформира в едно от най-модерните класни учебни заведения в страната.
Едновременно с това Тодор Бурмов стартира своята публицистична активност, публикувайки материали в " Цариградски вестник " и списание " Български книжици " (1860-1862 г.). През 1860 година става редактор на „ Български книжици “ и на страниците на списанието той слага въпроса за църковната самостоятелност. През април същата година Тодор Бурмов взе участие в подготовката на Великденската акция и отпечатва специфична листовка, озаглавена „ Българите и високото гръцко духовенство “, в която аргументира нуждата от независима българска черква.
На 3 април 1860 година по време на тържествената великденска работа във към момента дървения български храм " Свети Стефан " в Цариград епископ Иларион Макариополски не загатва името на вселенския гръцки партирах и по този начин алегорично отхвърля властта на патриаршията над българското паство.
През идващите няколко години Тодор Бурмов поема издаването на вестник " Съветник " (1863-1865 г.) - първият български партиен орган, изразяващ ползите на умереното течение в битката за църковна самостоятелност. Те застъпват тезата, че българският въпрос би трябвало да се реши посредством договаряния и отстъпки, като се заобикаля раздор с Патриаршията. През 1865 година вестникът е спрян, само че Бурмов продължава да отстоява своите позиции на страниците на вестник " Время ". Макар и да не е бунтовник, Тодор Бурмов поддържа концепцията за избавление посредством радикални ограничения, само че слага акцента не върху независимо освободително придвижване, а върху ролята на Русия.
През 1867 година постъпва на работа в съветската легация в Цариград като преводач и консултант по българските въпроси. Едновременно с това продължава журналистическата си активност, като сътрудник на вестниците " Московски ведомости " и " Европа ", където разгласява доста материали, разкриващи ситуацията на българския народ и неговите желания. Не прекъсва и работата си за църковното национално придвижване - написа брошури, посредничи сред съветското посолство и българските дейци, служи като консултант на екзарх Антим I по значими политически въпроси.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) Бурмов е ковчежник на Канцелария за цивилен каузи към щаба на Руската войска. През 1878 година е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а на идната година - за губернатор на София. Това предопределя и блестящата му политическа кариера. Княз Батенберг го избира за пръв министър-председател на страната, като по едно и също време с това е и министър на вътрешните работи и ръководещ Министерството на националното просвещение.
До 1884 година Бурмов е един от водачите на Консервативната партия. След това се причислява към Прогресивнолибералната партия на Драган Цанков. Избиран е за член на Върховния касационен съд и на Държавния съвет, основан от княз Батенберг по време на ръководството на Режима на пълномощията (1881-1883 г.).
Оттегля се от политическия живот след 1886 година, само че работи като редактор във вестник " Витоша " /свързан с Консервативната партия и е първият вестник, издаван в град София/, в консервативния " Български глас " и русофилския " Светлина ".
Тодор Бурмов умира на 25 октомври 1906 г. във трен, на път от София за Цариград.
Бурмов е и първи министър-председател на освободена България, и два пъти е бил министър на финансите.
Тодор Бурмов е роден на 2 януари 1834 г. в село Нова махала, Габровско. Още в ранните си детски години той демонстрира доста положителни качества и това му дава опцията да замине да учи в Русия. През 1857 година приключва Киевската духовна академия и се завръща в Габрово, където работи като преподавател. Високообразованият юноша повежда същинска битка със старите учители и чорбаджии за коренна промяна в просветителния развой, за въвеждане на нови предмети и способи на преподаване. Благодарение на него, след две години Габровското учебно заведение се трансформира в едно от най-модерните класни учебни заведения в страната.
Едновременно с това Тодор Бурмов стартира своята публицистична активност, публикувайки материали в " Цариградски вестник " и списание " Български книжици " (1860-1862 г.). През 1860 година става редактор на „ Български книжици “ и на страниците на списанието той слага въпроса за църковната самостоятелност. През април същата година Тодор Бурмов взе участие в подготовката на Великденската акция и отпечатва специфична листовка, озаглавена „ Българите и високото гръцко духовенство “, в която аргументира нуждата от независима българска черква.
На 3 април 1860 година по време на тържествената великденска работа във към момента дървения български храм " Свети Стефан " в Цариград епископ Иларион Макариополски не загатва името на вселенския гръцки партирах и по този начин алегорично отхвърля властта на патриаршията над българското паство.
През идващите няколко години Тодор Бурмов поема издаването на вестник " Съветник " (1863-1865 г.) - първият български партиен орган, изразяващ ползите на умереното течение в битката за църковна самостоятелност. Те застъпват тезата, че българският въпрос би трябвало да се реши посредством договаряния и отстъпки, като се заобикаля раздор с Патриаршията. През 1865 година вестникът е спрян, само че Бурмов продължава да отстоява своите позиции на страниците на вестник " Время ". Макар и да не е бунтовник, Тодор Бурмов поддържа концепцията за избавление посредством радикални ограничения, само че слага акцента не върху независимо освободително придвижване, а върху ролята на Русия.
През 1867 година постъпва на работа в съветската легация в Цариград като преводач и консултант по българските въпроси. Едновременно с това продължава журналистическата си активност, като сътрудник на вестниците " Московски ведомости " и " Европа ", където разгласява доста материали, разкриващи ситуацията на българския народ и неговите желания. Не прекъсва и работата си за църковното национално придвижване - написа брошури, посредничи сред съветското посолство и българските дейци, служи като консултант на екзарх Антим I по значими политически въпроси.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) Бурмов е ковчежник на Канцелария за цивилен каузи към щаба на Руската войска. През 1878 година е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а на идната година - за губернатор на София. Това предопределя и блестящата му политическа кариера. Княз Батенберг го избира за пръв министър-председател на страната, като по едно и също време с това е и министър на вътрешните работи и ръководещ Министерството на националното просвещение.
До 1884 година Бурмов е един от водачите на Консервативната партия. След това се причислява към Прогресивнолибералната партия на Драган Цанков. Избиран е за член на Върховния касационен съд и на Държавния съвет, основан от княз Батенберг по време на ръководството на Режима на пълномощията (1881-1883 г.).
Оттегля се от политическия живот след 1886 година, само че работи като редактор във вестник " Витоша " /свързан с Консервативната партия и е първият вестник, издаван в град София/, в консервативния " Български глас " и русофилския " Светлина ".
Тодор Бурмов умира на 25 октомври 1906 г. във трен, на път от София за Цариград.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ